РАДИОТО НАКЪДЕ? КОЙ ИМА ИНТЕРЕС ДА УНИЩОЖАВА ОБЩЕСТВЕНИЯ ИНТЕРЕС?

0
397

Във времена на турбулентни медийни трансформации  в ерата на новите технологии, знае ли някой как се развива и каква е слушаемостта на най-старата обществена медия- БНР? Само преди десетина години, Радиото беше безспорен лидер с информационната си програма. А продукцията на програма „Христо Ботев“ беше гаранция за качествено обществено съдържание. Сега някой да е чувал нещо за рейтинги? Единственото обяснение е, че надали са за показване.  Макар че обществото има право да знае.

Резултатите от пийпълметрията  и социлогическите проучвания, които трябва да са публични, са най-грижливо пазената тайна. Но нали тази медия е обществена и  получава субсидията си от нашите данъци?

Кой има интерес най-голямата медия в страната да потъва в рейтингите? Програмите на Българското национално радио слизат все по-надолу и на фона на случващото се в БНТ. Въпросът съзнателно ли се сриват обществените медии става все по-актуален. България не се качва нагоре  в рейтингите за свободата на словото и обществените медии са тъжната илюстрация на това. Властта си има „свои“ медии, а обществените подари на частни интереси. В БНР с последните управленски мандати влязоха хора, които не бяха виждали и чували за радио преди това. И ефектът все повече си личи. Липсата на цялостна визия за развитие, липсата  на кадри, страхът от уволнения, демотивацията, не могат да бъдат компенсирани с таланта и качествата на едни от най-добрите медийни водещи, каквите са все още повечето водещи в програмите на БНР. Въпреки скромния си бюджет и все по-скромните си постижения, БНР е най-голямата медия в страната с 12 полиформатни програми с публицистика и новини – регионални и национални, с  6 музикани състава и предавания  за чужбина и най-голямата и най-разгърната предавателна мрежа. Националното радио беше и водещо в областта на новите медийни технологии до момента, когато Съветът за електронни медии избра за генерален директор един спортен шоумен. Той успешно разби  медията и отрови климата вътре, което ще продължи да се усеща дълги години. Прочу се със скандалите, които произведе, на фона на които безпомощността на регулатора пред управленската  му безпардонност лъсна, а също и с внедряването на един злополучен звукозаписващ  автобус на цената на цяла регионална радиостанция, който никой не иска да кара заради конструкивния си дебаланс и убедително доказа че  за некомпетентността предел няма. И че на обществен гръб всико може. Следващият избор на ръководство преди две години само потвърди тенденцията.   На  ключови места в медията, която пред очите на всички  потъва като медиен Титаник бяха сложени хора, лишени от радиоопит. В следствие на което  огромните й  ресурси стават все по-безполезни, а конкурентите й от частния бизнес все по-радостни. Всъщност трябва ли и те да се радват? Защото обществените медии и  националното радио в случая изпълняват важна незаменима обществена функция – да информират,  образоват и развличат едновременно. И  да създават дивидент чрез продуцентската си функция и архивите, които притежават.
Какво крием и от кого го  крием?
Впрочем, за какво ни е този СЕМ, който дори за себе си не може да отговаря. Особено в този   състав на хора с недоказан  професионален капацитет и дотъкмени  с фотошоп биографии.
КОЙ има интерес частни продуценти да диктуват в обществените медии и защо властта не се интересува какво  става? Или се прави, че не вижда? От обществените медии не може да се вземе много, а може би някои се питат защо са ни независими обществени медии, като зависимите частни дават всичко от  себе  си  за властта и просперитета на отделните й членове?
Медиите вече приличат на Обединените арабски емирства – султанати, ръководени от принцове, близки до царското семейство.
А защо България, като председател на Съвета на Европа, не постави свободата на словото и независимостта на медиите като един от приоритетите си. Нищо, че сме  на дъното, поне да покажем, че смятаме някога да изплуваме.

ОБАЧЕ

 

Коментари

comments