СОФИЯ ФИЛМ-ФЕСТ УСПЕШНО ЗАВЪРШИ. ОСТАНАХА ТЕМИ ЗА РАЗМИСЪЛ

0
553

Официално приключи 22-то издание на София Филм Фест, който завърши с положителен баланс – наградите във всички категории бяха спечелени от български филми.Това, както и цифрите, привеждани с гордост от организаторите, наистина респектира: 178 пълнометражни филма и 29 късометражни от 54 държави. И 300 гости…Това са фактите. Те обикновено запълват информационния вакуум и афишират събитието, без да се задълбочават в подробностите и без да правят обобщения. А те са необходими най-вече като равносметка за всяко уважаващо се културно събитие.

София Филм Фест премина под знака на приповдигната еуфория около българското кино и неговите международни успехи. Нашето участие в Берлинале допълнително зададе бодрия тон на журналистическата канонада, която отчете и добрите касови резултати на наши филми. Наградите дават поводи за оптимизъм. Може би, ако един факт, останал без внимание от обществеността, не бе наистина тревожен. Става дума за приключилата в рамките на фестивала сесия за проекти, които търсят международно финансиране. Сред тях, за най-голяма изненада, няма нито един на български автор. И то в годината, когато всички награди останаха у нас… Този факт трябва да ни казва неособено приятната истина, че все още  нямаме пълноценен филмов процес. Т.е. няма приемственост, няма т.н. надграждане на вече постигнати окуражителни резултати. Без това не може да има развитие.

Българската премиера на филма на Милко Лазаров „Ага” бе сред централните събития . Урок по кинематографично майсторство, режижьорски стил и брилянтна операторска работа – това са суперлативите, които съпровождат тази творба.

Иначе фестивалът предложи приятна като баланс състезателна програма, пъстър като заглавия и художествени откровения Балкански конкурс. Сред тях българските участници се откроиха с качествата си и заслужено получиха отличия. Които едва ли трябва толкова да ни заслепяват, защото се видя и високото равнище на водещите кинематографии. Това бяха повечето филми извън конкурсите – все носители на големите награди от Кан, Берлин, Венеция. „Квадратът”, „Нелюбов”, „За тялото и душата”, „Довлатов”, „Манифест” бяха може би най-стойностните предложения. Непременно трябва да отбележа и ретроспективата от филми на Сергей Параджанов – един от най-оригиналните режисьори, почти непознат за едно поколение киномани. Неговите произведения бяха онази липсваща висока нота артистизъм и оригиналност, които придават класа на всеки фестивал.

И украшението на СофияФилмФест – наградата на София, която бе връчена на големия актьор Васил Михайлов. Едно признание, макар и позакъсняло (Васил Михайлов бе почетен с Наградата за принос в българското кино на фестивала „Любовта е лудост” във Варна през 2004 година), което бе израз на уважение към таланта на твореца и във връзка с неговата 80 годишнина.

След СофияФилмФест има за какво да се замислим. Излязлата подписка на стотината млади кинематографисти със справедливи искания за промени в Закона за киното и Устройствените правилници, за начините на подбор и класиране на проекти за финансиране е симптоматичен факт. Това е ясен сигнал, че трябват усилия, за да запазим киното си. Усилията на цялата общност.

А ето и лауреатите на фестивала:

Голямата награда „София – град на киното“ за най-добър филм в международния конкурс за първи и втори игрални филми спечели „3/4“ (България – Германия) на режисьора Илиян Метев. Специалната награда на журито бе дадена на „Генезис“ (Унгария) – реж. Арпад Богдан. Отличието за режисура получи Бану Саваджъ (Турция) за „Гълъбът“. Почетен диплом на журито заслужи режисьорът Мохсен Гараи (Иран) за филма „Блокаж“.

Наградата „Джеймисън“ за български късометражен филм бе присъдена на „Преображение“ на Стефан Ганов. Почетен диплом на журито получи филмът „Срам“ на Петър Крумов.

Публиката избра за свой фаворит „Радиограмофон“ (България-Полша) на Рузие Хасанова.
Приза „Домейн Бойар“ за най-добър балкански филм получи „Възвишение“ (България – Македония) на Виктор Божинов.

Балканското жури присъди и почетен диплом на „Тайната съставка“ (Македония) на Гьорче Ставрески. Г

илдията на българските кинокритици отличи в конкурса за балкански филм „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков, за него даде своя вот и журито на ФИПРЕССИ.
За най-добър документален филм бе признат „Миниатюра за пиано“ (България) на Елдора Трайкова.

Младежкото жури определи за най-добър филм от международния конкурс „Генезис“ (Унгария) на Арпад Богдан.

Наградата за най-добър български игрален филм, определена от жури, състоящо се от фестивални селекционери, получи „3/4“ на Илиян Метев.

Коментари

comments