ДРУГОТО ИЗМЕРЕНИЕ. «В Очакване на Годо» на Театър «Крикор Азарян» гостува в Театъра на Джигарханян

0
993

“ ..в този огромен безпорядък едно-единствено нещо е ясно:ние чакаме да дойде Годо…“  С. Бекет
Мнозина, докоснали се веднъж до текстовете на Бекет, не се удовлетворяват само от един прочит на неговата драматургия – построена на музикален принцип, тя е съвършена съблазън в търсене на смисъла и постоянно поражда нови интерпретации. Предизвикателствата й са такива, че режисьори като Робърт Уилсън се връщат към актьорското си амплоа, за да я усетят по сетивно, а актьори, изиграли я веднъж, тръгват към нея втори и трети път.

Въпреки нобеловата награда през 1969 година, в България Бекет дълги години е повече достояние на литературни дейци като Цветан Стоянов, които се запознават с творбите му наскоро след като те «прошумяват» по световните сцени, но българската сцена чака почти три десетилетия, докато световният театър натрупва различни тълкувания на текста «В очакване на Годо». Наваксването от края на 80-те е очевидно – преведената от Бояна Петрова творба става ярък театрален факт в прочита на Леон Даниел през 1988 година (Театър на българската армия). В навечерието на промените в театъра възниква потребност от гранични текстове, които се занимават със същностите на битието. Сценичното им осъществяване е «мъчително облекчение», според думите на режисьора, но следват нови образци, като всеки от тях е много лична вариация на творбата на нобелиста, за когото «формата е съдържание».

Фотографии: Анна Толстикова

През лична призма е прочетен текстът и от екипа на Деян Донков, който преди броени дни гостува в Москва. След представянето на Театър «Крикор Азарян» се появиха постове в социалните мрежи – своего рода вариации на самия текст, като този: «И какво ще правим сега, като сме доволни? –Ще чакаме Годо. –Вярно. –Уморих се. – Предпочиташ да седиш на едно място и да не правиш нищо, така ли? –  Да. –Да си вървим. –Не можем. – Защо? –Защото чакаме Годо. –Вярно.»  И Bottom of Form ще продължим да го чакаме, макар да не се случва нищо «никой не идва, никой не си отива, ужасно!» Това е вече реплика на Естрагон, който в представлението на Театър «Крикор Азарян» се играе от Иван Бърнев, Владимир е Деян Донков, който е и режисьор на спектакъла, Поцо е Цветан Алексиев, Лъки е Калоян Тодоров, а Момчето е Мартин Цолов.


фотографии: Анна Толстикова

Не всеки в залата на Театъра под ръководството на Джигарханян знаеше текста на Бекет, за някои  достигането до него бе през превода в наушниците, но това не попречи на зрителите да са плътно до актьорите през цялото време и да влизат в различни им съприкосновения с «Времето и Аза».

Във второ действие, което римува темите, диалозите и монолозите от първо действие, когато нещата се завъртат в позната неизменност, в залата стана особено тихо. Всеки припозна нещо лично: едни откриха себе си в поетичния, сънуващ и постоянно питащ Естрагон, а други почувстваха близост с рационалния, покровителствуващ, сериозен и помнещ всичко Владимир, който продължава да таи надеждата, че Годо ще дойде. Имаше и друга група зрители, които познаваха добре пиесата и следяха действието с предвкусването на репликата на гневния Поцо: «Няма ли най-сетне да престанете да ме тровите с вашите истории за времето? Пълна безсмислица! Кога? Кога? (…) Нашите майки ни раждат, клекнали над отворения гроб, денят блясва за миг и после отново пада нощ.»

Откровенията на Бекет за живота, поднесени от умни и великолепни актьори, които за секунда преминават от клоунада към философски размисъл, разкривайки сценичността на текста, бе предпоставка пиесата да се възприеме с голямо удовлетворение от московските зрители.

Елемент на съкровеността бе и появата преди началото на спектакъла  на Армен Джигарханян, който подчерта, че не знае къде се намира, в София или в Москва, когато на сцената на театъра му се играе представление на театъра, наречен на името на добрия му приятел Крикор Азарян. «Това сигурно е някакво друго измерение» –  съвсем по Бекет, допълни актьорът.

Гастролът е осъществен със съдействието на Българския културен институт в Москва.

 

 

Коментари

comments