РУСИЯ И „ИЗТОЧНАТА ПОЛИТИКА“ НА ЗАПАДА      

0
31

На 18 март 2018 г. руснаците ще знаят кой ще е следващият президент. Макар и изборът да изглежда предизвестен, старанието да се влияе за и против е видно както отвън, така и вътре в страната.  Предположенията как руските олигарси ще се разбягват при вида на прeзидент Владимир Путин под страха от западните санкции може и да оправдава труда на някои политолози, но едва ли ще захранва дълго перспективната политика. Въпросът в самата Русия е не кого, а какво избират руснаците. Въпросът „кого“ беше изчерпан с твърдата линия на санкции и натиск, която приложиха САЩ и Европейският съюз спрямо Москва. Президентът Путин е системен политик. Затова, както коментира  руският политолог Борис Кагарницкий, при тези обстоятелства той и да иска, не може да си отиде, защото ще застраши Системата. Тя е амалгама от връзки, позиции, хора, за които въпросът е на живот и смърт. Така е с всяка власт. Рано или късно с нея си отиват и хората, които са я крепили или олицетворявали. А за такава промяна в Русия явно не е време.

В дългата почти 4-часа пресконференция на 15 декември т.г., вече традиционна и 13-та по ред, Владимир Путин препита журналистите за ситуацията в страната, тества температурата на обществените очаквания и нагласите. Не го смути даже въпросът на неговата конкурентка в предстоящата президентска надпревара Ксения Собчак, дъщеря на неговия ментор в политиката петербургския кмет Анатолий Собчак, която заедно с директора на един рибен комбинат се бе явила в ролята на журналистка. Всъщност тя е телевизионна водеща в канала „Дождь“ /Дъжд/ и леко поля президента с въпроса дали не му е скучно сам във властта и кога ще се появи негов реален опонент. Преди това Путин обясни, че няма намерение  да отглежда отровни плевели в собствената си градина. Да не искате десетки Саакашвили да тичат по площада, обясни той, като имаше предвид грузинския президент Михаил Саакашвили, когото властите в Украйна първо назначиха за губернатор на Одеса, дадоха му, а после го лишиха от гражданство и едва го свалиха от покрива на сграда, за да го арестуват за протестите, които организира срещу корупцията и бившия си покровител  президента Петро Порошенко. Властта в Русия от никого не се страхува  и няма да се страхува, още по-малко от бягащи по площадите, поясни руският президент, като намекна, че на опозицията й липсва солидно поведение и убедителни аргументи. Затова  пък той си представя ясно бъдещето на Русия – с повече пари за пенсионерите и болните, високи технологии и съвременна политическа система. Как – ще стане ясно от необявената още предизборна програма.

За разлика от 2012 г., този път Владимир Путин ще се яви на изборите като независим кандидат. Някои смятат, че дните на „президентската“ партия Единна Русия са преброени. Вероятно ще се търси друга опора на властта. Старите приятели ще бъдат заменени с по-млади вероятно. Даже прессекретарят Дмитрий Песков намекна че може да остане без досегашната си работа. Твърде е вероятно смяната на лицата да е част от визията за модернизация на политическата система, която е и най-критикуваната на Запад.

Битката за Кремъл няма да е яростна, но все пак Владимир Путин ще се бори нее само със себе си, със собствените си изкушения, а и с общественото мнение вътре в страната и навън. Публичните срещи са подкана за  активност на избирателите, а подкрепата ще зависи от обещанията. Който вярва, ще гласува.
Така е и с външната политика. За един ден президентът Путин посети Сирия, Египет и Турция, след като обяви, че изтегля руските войски от зоната на конфликта. Вие победихте, обясни той на военните в руската база в Сирия. Сроковете на изтеглянето ще зависят и от доверието, което ще се образува със САЩ. В Америка смятат, че Путин е причината за появата на Тръмп, но Кремъл продължава да отрича намеса в президентските избори в САЩ. Президентът Доналд Тръмп твърди, че вярва на Путин, а от личните отношения между двамата президенти изглежда ще зависи много. Стига Путин да спечели изборите. Как САЩ ще му „помагат“, е иронията в политиката. Все пак Владимир Путин е един от най-опитните световни политици, заедно с Меркел, Ердоган… и да се отрича това не е далновидно. Светът се променя, но как ще зависи както от съперничеството, така и от приятелството между Кремъл и Белия дом. Очевидно е, че в двете столици ще си мерят стъпките и влиянието до сантиметри. Очевидно е, че Русия не е СССР, но има здрави ядрени зъби. В отношенията между двете страни е заседнала едра кост – Украйна, заедно с Крим и размирните източни украински области. Ако САЩ доставят американско оръжие в Украйна, това ще бъде сериозно предизвикателство за новия руски президент. Дали обаче във Вашингтон искат точно това? Откъм страната на Русия предпазливо застанаха Китай, Турция, Гърция, дори сред партньорите в ЕС има колеания относно „източната“ политика. Идва ли време за баланси или  конфронтацията ще продължи да печата нови зони на противостояние?

Валери ТОДОРОВ

 

Коментари

comments