44 ГОДИНИ ПО-КЪСНО: ФИЛМЪТ „НА ЧИСТО” НА ЛЕОН ДАНИЕЛ НАЧИСТО С МИНАЛОТО

0
3204

43ГОДИНИ ПО-КЪСНО: ФИЛМЪТ „НА ЧИСТО” НА ЛЕОН ДАНИЕЛ НАЧИСТО С МИНАЛОТО

По случай юбилейната 70 годишнина на актьора Рашко Младенов, цялостната версия на филма на Леон Даниел „На чисто“ бе прожектирана в кино Одеон.
Да се съберат след почти след половин век актьори и да си припомнят общата си работа над един филм, невидял бял свят в неокастрен вариант и потънал в тенденциозно предизвикано забвение, си е събитие.
Самият Рашко Младенов, в качеството си на министър, е издирил копието, потънало някъде из разхвърляните хранилища  на филмотеката, вероятно в Белоградчик. (За състоянието и проблемите със съхранението на старите ленти сме писали вече).https://obache.bg/5759/idvat-pokoleniya-koito-ne-znayat-koya-e-nevena-kokanova-i-apostol-karamitev-kak-opazvame-filmovata-si-pamet/

Филмът „На чисто”, единственият игрален филм на Леон Даниел, е работен в период, когато режисьорът е в немилост, софийските сцени не го допускат  да поставя, затворена е театралната му студия към Работническия театър.
Актьорите, участвали във филма, сякаш се събраха за  да подредят чрез пъзела на спомените истината за онова време, в което филмите подлежаха на цензура, пропускани през  специални комисии, одобрявани  от висши партийни ръководители.  Самият Тодор Живков казват, гледал повечето от българските филми и постановявал: „това да”, „това – не”. Подшушнатият слух е, че за „На чисто” Тодор Живков казал –„Такива филми не ни трябват”.
В резултат на което са орязани много сцени, включително прекрасните песни по стихове на Валери Петров и музика на Кирил Дончев, които и до ден днешен биха могли да просветляват обърканите ни души. Защото все така още:
“ Малко сме селяни, малко сме граждани сред сградите каменни…малко наивни сме, и много сме мамени…”
Само окастрената версия  е видяла публика. Когато актьорите я гледали, не разпознали сюжета.

А историята на филма е следната:  Започва с  очна ставка между Петка – изнасилено момиче, и трима братя. Тримата са дошли от село да работт в завода. Петка, вместо да посочи виновника, посочва големия брат,   Димитър. Невинният младеж е шокиран, но неубедителен, защото от една страна не иска да злепостави приятелката си Магда, с която е бил въпросната вечер, а отдруга не иска да натопи малкия си брат.Средният, Иван(Рашко Младенов), решава да оправи нещата.

 

По време на процеса приятелите на Димитър, заащото не са изпечени лъжци, дават наивни и объркани показания и младежът е осъден на 4 години затвор. Приятелката на Димитър обаче успява да събуди у Петка угризения и да я  накара да си признае, че всъщност е имала отношения с Трифон, но, заплашена от баща си, а и защото повече й допада големият брат, е решила да набеди Димитър. Истината постепенно започва да излиза наяве, благодарение на донкихотовската намеса на неконформисткия адвокат(изигран прекрасно от Ицко Финци),който успява да навърже противоречивите разкази и случки за да излезе истината „на чисто“.
Не така се е сторило обаче, на партийните велможи. Защото нито работата на съдебната система изглежда чиста, щом може да прати в затвора невинен, още по-не е е добре за системата да се показват  герои като Димитър и неговите братя, които не желаят да се примиряват с неистините в живота и искат да са на чисто със себе си и другите.

Много неща си спомниха артистите: как са работели, как самите те са се променяли в процеса на работа, убедени, че отново ще открият себе си, емоциите, които са ги движели.. Разказваха как са репетирали 2 месеца и половина , как после са шлифовали всеки детайл не като на кино а като за театрална сцена, то и така се казва „постановката”: Леон Даниел.

Всъщност, причината е той – Леон Даниел, който  за пореден път е раздразнил висшестоящите с това, че  показва  истинското, чистото лице на непречупените от системата хора. Неподатливостта им на лъжата,  моралните им устои. Хората, които могат да казват „Не”.  Естествено, че са опасни и ненужни на общество, в което доминира културата и идеологията на лъжата…Каква работа ще върши на такова общество филм, който не пропагандира фалшивите стойности на социализма,  а показва съдебните недъзи  и едни хора, дето им се противопоставят?
За качествата на филма критиците да се произнасят. Но за качествата му като културен факт, си струва да се говори повече. Затова и историята около филма е важна да се знае. Защо и кои сцени са орязани – също.
Защото те са свидетелства за онази действителност, пречупваща човешки съдби и характери, към която някои днес, поради забрава, са склонни да се отнасят със снизходителна носталгия.
Случките звучат анекдотично, но са показателни.
Актьорът Иван Дервишев трябвало да престане да се снима във филма, защото заради дълга коса бил обръснат в полицията, а във филма вече бил заснет с нея. И героят му изчезва от сюжета. Орязани са епизодите, в които младежите се сбиват, защото при социализма насилие не съществува, но в лентата остават нелепите кадри с лица с насинени очи, за които няма сюжетно обяснение. Един епизод остава в неизвестност обаче, това е сцената, в която приятелите обсъждат как да помогнат на Димитър в банята на завода, сцена,която  комисията, която гледа филма, набеждава за комсомолско събрание. За партийните кадри други връзки освен организационните, между хората не съществуват. Следователно е недопустимо  комсомолци по хавлии да  водят дискусии.
Да добавим,че филмът е заснет в Русе. Операторът Ивайло Тренчев е постигнал невероятни сюрреалистични кадри на невъзмутимите  виенски архитектурни фасади, обкичени с нелепи социалистически неонови надписи, декорът, на който  се разиграва селската драма. И,може би тази съпоставка е било най-обидната за ония, с каскетите..

След състоялата се  прожекция, изкушен зрител зададе логичния и много важен  въпрос: защо не се изгради мултимедийна платформа, на която да се качват филмите от нашето минало, съпътствани от  разкази и коментари, за да се знае и помни историята на българското кино и то да  да получи своя пълноценен  разказ и възможност за справедлив анализ.

Автор на сценария  е  Веселин Панайотов.

В  ролите: Петя Вангелова, Ива Иванова, Георги Новаков, Рашко Младенов, Филип Трифонов, Владимир Парушев, Ицхак Финци, Иван Андонов,  Петър Слабаков, Иван Григоров, Вълчо Камарашев и др.

 

Коментари

comments