„МИТОЛОГЕМИ НА ГЕРОИЧНОТО” -В МУЗЕЯ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО , Там, където където останките на  паметник „1300 години България” ще осъмнат.

0
299

Изложбата сякаш е предназначена да подреди представите ни и потуши несъгласията и конфликтите, свързани с преместването на спорния образец на социалистическото изкуство, бодящ очите и паметта ни с разрушаващата се и оголена до арматура своя същност. Мъчителният процес по взимане на решение за съдбата му, натрупа  противоречиви мнения и нееднозначно отношение относно художествените му качества и социалната му роля .
Затова е хубаво да се види къде отива и защо тъкмо в музейната среда ще се намери отговора доколко художествените качества могат да  преодоляват идеологии и митологеми.


А тематичната изложба и съпътстващия  албум „МИТОЛОГЕМИ НА ГЕРОИЧНОТО”сякаш идват тъкмо навреме, да наместят представите ни за спорно и безспорно. Този албум човек трябва да го чете като пътеводител не само в познанието за социалистическия реализъм, но и в някаква степен като учебник по история. Да разбере защо безспорни таланти като Илия Петров, Стоян Венев, Никола Мирчев, Ценко Бояджиев ,Александър Поплилов, Калина Тасева, изобщо всички имена в експозицията, са рисували  по този начин и къде е истината между събитийната и художествената стойност.

Произведенията, които са създавани  под диктата на времето и догмата, са в повечето случаи с висока художествена стойност. Така че драматизмът, изобразяван в героичните пози на платната, поражда допълнително чувство на  трагизъм, вследствие  несъответствието на изобразителния патос и оценката, наложена от  времето.
И, може би именно културулогичният, обективистичен език на изложбата най добре пояснява и потушава страстите на привърженици и отрицатели, като обяснява чрез  изкуството историята. А албумът, чийто автор  както и куратор на изложабата  е Николай Ущавалийски, допринася именно за това, за:
„Един внимателен и задълбочен прочит на произведенията в настоящата изложба разкрива политическия климат на времето, в което са създадени.През периода на сталинския култ се създават композиции на партизанска тематика и портрети на дейци на революционното движение, в които акзцентът е поставен върпу външно илюстративната странат на събитията и личностите. Художествената продукция от тези години се характеризира с лесно достъпен изобразителен език в дух на повърхностен натурализъм. В картините и графичните произведения властва външната патетика и декларативността на посланията.Унифицирането на художествения метод води до размиване на личния авторски почерк и масово производство на картини-шаблони с предварително зададени идейно-съдържателни и стилово-пластични рамки.”
След Априлския пленум настъпва разкрепостяване, но така или иначе:

” Чрез образната характеристика на героя в  контекста на героичната тема изкуството е натоварено със задачата да  създава идеализирани обекти за преклонение и модели за подражание.”
Някой ще каже, какво лошо? Много лошо. Защото разминаването между идеализацията и реализирането на идеите, както и между идеализираните образи и начина на живот и морал на техните последователи, роди нихилизма, сред който живеем. Затова и мястото на тези произведения е в музея. С опитни и компетентни куратори, които могат да спомогнат да пресеем в съзнанието си истини и неистини.
Тази изложба трябва да стигне до широка публика и най-вече до младите, чиито учебници още не могат да разкажат адекватно епохата на социализма. Но изкуството може. Затова и  директорът Весела Радоева,  предвижда открити уроци в залата на музея за ученици от близките училища. Защото е малко странно, че засега по-активната част от посетителите на музея са чужденци. Добре е и ние, българите да се научим, да търсим в експертната обстановка на музея своите обяснения.

 

 

Коментари

comments