КОГАТО ДОБРИ АКТЬОРИ СРЕЩАТ ДОБЪР ТЕКСТ СЕ ПОЛУЧАВА МАГИЯТА „ТЕАТЪР”

0
494

„Разговори с мама” ТЕАТЪР 199 автор: Сантяго Карлос Овес
постановка: Венци Кулев
Преводач: Нева Мичева , участват: Меглена Караламбова и Георги Къркеланов
сезон 2016-2017
 Би трябвало всеки театър да копнее  да има в репертоара такива пиеси.    За да има  спектакли, които прераждат и възпитават.Нагледахме се  на спектакли, които вадят на показ грозното и отблъскващото,  занимават се с патологиите и дехуманизирането на света.   Документиращи това, което ни мъчи и заобикаля.Спектакли, които  банализират лошото, занимават ни с  липсата  на човечност,  с безпардонния егоизъм и пустотата във взаимоотношенията. Шумните крясъци обаче, не винаги променят света за добро. Даже напротив.

 Време е да се върнем към онова   което гради живота ни.Към  истинските мигове на човешки контакт. На любов и взаимно разбиране.На споделена  мъдрост и опит.
Така, както се случва в спектакъла  на   Венци Кулев в театър 199  по оригинален текст на аржентинеца  Сантяго Карлос Овес и сценичната адаптация  на Жорди Галсеран. И първопричина за тази среща е сигурно преводачката Нева Мичева. Защото, макар подобни текстове да не намират широко отворени театралните врати пред себе си , все пак някой трябва да ги достави. Да ги преведе. И когато попаднат на режисьор и актьори, магията става. И е заразна.
Спектакълът,който  ни потапя в интимния свят между майка и син, на пръв поглед не ни казва нищо ново. Прехвърлилият средната възраст герой, останал без работа, с разбито семейство, се опитва да убеди родната си майка да продаде апартамента, в който тя живее.  От своя страна майката, макар и наближаваща 80-те, не мисли да се отказва от живота, който живее. Тя има приятел, по-млад емигрант, когото е приютила и с когото се чувства прекрасно.  Дотук всичко е познато, необичайното и различното е, че не следва сблъсък и драма. В разплитането на човешките взаимоотношения, в разговорите между майка и син, дребнаво житейското потъва и изкристализира топлината и хуманността. Смисълът, „вътъкът“ на нашия живот са човешките взаимоотношения и когато успееш да уловиш нишката и да не я  изпускаш,  намираш себе си. Тогава и смъртта не е страшна. Тя не идва като край, а като продължение на натрупания опит да общуваш.Е, оставаш сам в дъжда. Но нали и на това те е учила мама?  Да не се страхуваш, а да посрещаш неочакваното и неизбежното.
Тази постановка неусетно ще ви разплаче. Заради вас самите, Заради хилядите пропуснати мигове да бъдете със собствените си родители. Заради пропуснатите мигове да бъдете истински. Такива, каквито вярвате, че всъщност сте. Заради осъзнаването, че  „Старостта е привилегия, с която се сдобиваме малко късно. Единственият начин истински да се възползваме от нея е не да я държим само за себе си, а да я споделим…“
Привилегия  е да  да се отдадеш на добрата игра, наопита и професионализма на актьори като  като Меглена Караламбова и Георги Къреланов,   които съумяват да  отключат и доброто в теб.

 

 

 

Коментари

comments