ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ НИ ПОТАПЯ С АТМОСФЕРАТА НА РУСКИТЕ СЕЗОНИ В ПАРИЖ

0
570

През  1910-а и 1911-та Париж аплодира на крака блестящите спектакли на  двама руски гении- Сергей Дягилев и Игор Стравински. Те започват съвместна работа през 1908-а върху балета „Жар птица”, след което  пресъздават фолклорния образ на „вечния нещастен герой на всички панаири”  Петрушка.
80 години по-късно световно известният майстор на танца, Андрис Лиепа- , „връща” двата балетни спектакъла на руска сцена, като възстановява оригиналната хореография на Михаил Фокин.
Това става възможно благодарение на изпратените в Москва от сина на  Михаил Фокин, Виталий, през 1957-а г. два сандъка със записки и рисунки, документиращи работата по постановките. Помага и живеещата  в Ню Йорк внучка на М. Фокин- Изабел. Така че костюмите, декорите, мизансцените са възпроизвеждат оригиналните спектакли.
Ето какво казва за постановката си Андрис Лиепа:

Зрителите, които дойдат на премиерата на „Петрушка“ и „Жар птица“, веднага
ще се потопят в атмосферата на Руските сезони в Париж. Много е говорено за
тях, но е трудно да се разберат като феномен. Те се състоят в Париж от 1899
до 1929 г., до смъртта на Дягилев, с прекъсване от 1914-1916 заради Първата
световна война. Хората, които ще посетят спектаклите, ще разберат, че те са
били създадени преди повече от 100 години. И сега те се гледат с интерес.
Колко трябва да си изпреварил времето, който да е актуален след толкова
много години! С малки изключения постановките трудно издържат изпитанието
на времето. Играят се 5-10 години, много рядко по-дълго. Докато спектаклите
на Дягилев са играни през цялото време от създаването си до днес. Той е
вървял срещу течението, борил се е с тези тенденции, които са преобладавали
в изкуството по онова време. Създал е нещо ново. Това, което аз правя е, че
връщам в Русия онова, което й принадлежи по право. Много пътуваме и
показваме тези спектакли из цялата страна. „Шехеразада“ я открих в Бостън,
„Жар птица“ – в Париж и в Ню Йорк. Във всички тези спектакли винаги не ми
достига руският колорит. Чужденците ги играят по американски или по
френски. Винаги ми е било обидно, че руснаци не ги танцуват.
„Петрушка“ и „Жар птица“ са много подходящи и за най-младата публика.
Възрастните ги гледат като нещо, което принадлежи към Руските сезони в
Париж, а децата ги възприемат като приказки. Затова много бих искал
публиката да дойде с децата си в залата. Дадох тези спектакли в детския
музикален театър на Наталия Сац, който има своя балетна и оперна трупа и
оркестър и зала с 1700 места. Всеки месец те представят „Жар птица“,
„Петрушка“, „Шехеразада“ или „Половецки танци“. Възстанових и операта-балет
„Златното петле“, също постановка на Фокин. През 1914 г. тя е показана в
„Гранд опера“ в Париж с декор и костюми на Наталия Гончарова. Не можете да
си представите с какъв интерес децата гледат тази творба! Не им е скучно,
защото слушат опера, гледат балет, а цялото е една приказка. Гледат Бенуа,
Головина, костюмите на Бакст, хореографията на Фокин, музиката на
Стравински. Да я слушаш в концертната зала не е лесно, но в тези спектакли
децата я възприемат като кино-приказка. Изглежда ми приказно това, което ще
се случи на сцената на Софийската опера с двете заглавия!

На 14-и, 15-и и 16-и октомври софийската публика ще може да се наслади на спектаклите под диригентската палка на маестро Георги Паликаров.

Коментари

comments