Пожарите в тютюневите складове и ЛЯТОТО НА НАШЕТО НЕДОВОЛСТВО

0
917

След случилото се в Пловдив общественото мнение се събуди. Макар зейналата яма на бившото кино Сердика да напомня за години трупаното безхаберие, спряната сделка с Царските конюшни показва, че вече няма да е толкова лесно да се погребват един след друг обекти на нашата културна памет и история. Не може повече така, е общото мнение. Сайтът obache.bg   е пряко ангажиран със съдбата на една сграда в София- тази, на Модерен театър, строена по ирония на съдбата от същия Карло Вакаро, който е основател на Картела в Пловдив. Бдим за нейното оцеляване и съхранение като културен паметник с културно предназначение. Какво обаче,трябва да се прави? Камарата на архитектите в България, която подкрепя инициативата за спасяване на Първото българско кино, реагира първа и огласи мерките и механизмите, които трябва да се въведат и прилагат.  Поканихме нейния председател, арх. Борислав Игнатов да припомним казаното и проследим какво е предприето досега.

znak-za-istorichesko-nasledstvoБорислав Игнатов: Всичко което се случи, е  една много сериозна индикация, че така повече не може да се борави с паметниците на  културата и трябва да се предприемат сериозни действия за да се промени ситуацията. Камарата настоява за няколко неща.
Едното е сегашният закон в сегашния си вид да се прилага в цялата с строгост и механизмите които са предвидени него да бъдат действащи, а не на хартия. Имам предвид това, което и всички заинтересовани хора знаят, че  когато паметници на културата са в лошо състояние или са   злонамерено оставени на произвола за да бъдат  разрушени, общината и държавата могат да предприемат конкретни мерки за отчуждаването им, които са разписани в Закона. Минава се през заповед за привеждане на сградите в добър вид, ако тя не бъде изпълнена се прави  ремонт за сметка на общината и сградата се ипотекира за стойността на този имот. Ако собственикът не иска или не може да възстанови направените разходи, тогава сградата може да бъде отнета в полза на общината. Такъв механизъм има във всички добре организирани държави, има го и у нас. Въпрос е на законодателна воля и добра практика това нещо да бъде доразвито и приложено. До момента такъв случай няма. Различните обяснения и оправдания за това са  липса на конкретни  нормативни документи, юридически детайли. Бяха ми казали, че нямало такъв вид ипотека при нотариусите, трябвало да се впише в техните нормативни документи. Това е наистина нещо, което трябва да се провери и ако е така, просто да се направи.
Второто нещо, което Камарата настоява, като изразява обществената воля  е,  Законът за културното наследство  да се доработи с допълнителни механизми, които да осигурят най-вече  превенцията на такива случаи.  Като се  предвидят както санкции, така и инициативи за стимулиране на собствениците, те да виждат полза оттова, че са собственици на  такива сгради. Защото безспорно тези обекти са трудни, една сграда, културна ценност изисква особени грижи, особени разходи и това не е за всеки. И трябва да се намери добър начин хората, които не искат и нямат културата и желанието да притежават такива сгради, да могат да ги прехвърлят,да     сменят собствеността с други, които биха искали да се грижат за тях. И второто нещо, да има стимули за тези, които са се захванали с това, за да усетят преимуществото   да се грижат за нещо ценно.
Културните ценности не са частни, те са всеобщи.

Това е и смисълът на Закона-да ги запази за всички и за следващите поколения.
В момента Камарата на архитектите участва в работна група, която е създадена към Министерството на културата и  работи по предложение за изменение на Закона за културното наследство.
Едно  от най-важните неща и принципи са децентрализация  и управление на паметниците на културата в локален порядък. Което е един добър принцип и ще доведе до по-голяма оперативност. Сега всичко се следи от Националния институт за паметниците на културата в София и е трудно да се полагат грижи за  град, който е отдалечен от центъра, да не говорим, че   няма щат и бюджет за това.
Сега е въпрос на уточнение, как ще се случва практически. Дали по общини или по области.В  миналия през Народното събрание текст шест общини са ангажирани, което ще поставя в неравностойно положение останалите,когато дойде време за финансиране .  Нашето предложение е, тези звена да са  към областите, за да бъдат равнопоставени общините.

Паметниците трябва да бъдат припознати от хората там, където живеят.

Третият проблем в опазването е именно този, просветителският,опознавателният,-какви са тези паметници, каква им е историята, кой ги е създал, с какво са ценни.
В тази връзка Камарата предприема няколко инициативи, които бихме искали да бъдат възприети от министерството на Културата и от Националния институт и сме отворени за сътрудничество с тях готови сме да предоставим нещата, които сме разработили. А те са няколко.
Разработили сме проект за Знак на тези сгради,който е много добър, направен е чрез вътрешен конкурс в Кмарата и е в духа на този за световно и културно наследство, като идва същност от българското наследство-заемка е от прозорците на Рилския манастир. Хем е абстрактен, хем е конкретен.  Обозначаването на сградите с такъв знак, плюс добавена информация за самата сграда,  би способствало за създаването на една обща култура, общо знание за културното наследство. И хората ще ги познават, ще ги чувстват като свои, ще бъдат съпричастни към тяхната съдба.
Второто нещо, което бихме искали да се направи   е интерактивна карта на паметниците в Българя. Вече има такъв пилотен проект на централната градска част на София с всички паметници на културата, отбелязани на нея с тяхната история.
http://io.morphocode.com/sofia/
Може да се кликне да се види .
Такава карта би била интересна и за туристи, за правене на маршрути.
Така списъкът на недвижимите културни ценности, който в момента го няма дори онлайн, може да бъде превърнат енциклопедия на българското културно наследство и то в електронен формат.

Следващият проблем е, че от много отдавна, ние нямаме обявен паметник на културата има свалени от списъка, но няма добавени. И това е много тревожно. Има много ключови сгради, които не са обявени, като пример бих дал Министерски съвет или бившият партиен дом, хотел Шератон, защо не НДК- тези сгради са от изключително значение. И е крайно време да се разработи методика за оценяване на  съвременни сгради, от периода на 20-и век. В момента от Института на паметниците на културата твърдят, че не могат да обявят дадена сграда за паметник независимо от многото и качества, поради това, че не била достатъчно стара по-малко от 50 години. Трябват критерии, които да оценяват качествата на сградата-визирам хотел „Маринела“, бившия „японски” хотел. Този хотел е правен от един от най-известните архитекти на 20-и век и и за България, и за Европа е ценност. В пропорциите на сградата са вплетени пропорции на български възрожденски къщи и на японска къща от Киото. Градината е реплика на 400годишна японска градина и пр.

/Б.а.: Архитект на „Ню Отани”  е световноизвестният   Кишо Курокава, създател на движението  метаболизъм в архитектурата, автор и философ.В момента хотелът е  притежание на Ветко Арабаджиев, който изкоренява японските вишни и променя фасадата по свой вкус. Архитектите протестират, но и непосветени биха настоявали вкусът на В. Арабаджиев да бъде ако не забранен, то  озаптен със закон./  

Борислав Игнатов:
Министър Рашидов обаче с писмо обяви, че този хотел не може да бъде паметник на културата. Това са странни неща и нямат обяснение.
/Б.а.Сещам се за Дома на българосъветската дружба набел“ Евлоги Георгиев“наскоро й махнаха внушителната дървена врата, замениха я с ПВЦ, което  не би трябвало да се случва, ако искаме тази сграда да носи белега на историята/

Борислав Игнатов :Въпрос е на обща култура.
Тези неща, които предлага Камарата са насочени именно към създване на култура, от деца до взрастни. Всяка сграда е запис на времето си и е много важно то да се разшифрова  и да се знае за него. . Много неща бяха съсипани, а България няма безкрайно голямо културно наследство особено в сградния  фонд.Трябва да кажем обаче, че вече има една голяма чувствителност и няма път за отстъпление.
Желанието ми да направим една много силна и сплотена Камара и централното ръководство сме си поставили за цел да откликваме на всеки сигнал, всяка покана . Това лято много пътувахме за да видим проблемите от близо. За съжаление навсякъде проблемът с културното наследство е общ: огромна част от паметниците са в плачевно състояние. Това ме натъжава но и ядосва, понеже  е и въпрос на култура.

 Лошата среда, в която се живее, води и до лошо възпитание, ражда лоши хора.
Това е един затворен кръг и трябва да направим всичко възможно, да го разкъсаме.

Кмарата на архитектите подкрепя инициативата на сайта Обаче.бг, за спасяване на Първото българско кино. Камарата предвижда кампания в няколко града за представяне на обекти, които трябва да бъдат съхранени.   Всъщност, нашето мнение е, че цели квартали трябва да бъдат запазени и  ако една сграда бъде разрушена, то ще пстрада целият квартал. Такъв е кварталът около софийската баня, Централните хали, бул. „Мария Луиза”,бул.” Дондуков”,-кварталът на Стара София, където се намира и сградата на Модерен театър.
Кампанията ще започне от Пловдив, ще продължи във Варна и София, ще   организираме събития, за да  се включат хората и да обърнат внимание на тези съкровища, които имат и да научат, как могат с малко труд тези съкровища могат да се превърнат в нещо стойностно.
Мислим си за различни инициативи, една от тях е да се направи фотомонтаж –сегашното състояние на сградата и същата сграда реставрирана.

А ние ще чакаме не само виртуална, но и реална реставрация на ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО КИНО у нас.

old houses 070IMG_5104IMG_5083IMG_5094

Коментари

comments