БРЕКЗИТЪТ – ГОРДОСТ И ПРЕДРАСЪДЪЦИ, ИЛИ ЕВРОПЕЙСКА ТРАГЕДИЯ

0
591

С един милион гласа повече, англичаните избраха напускането на ЕС. Определено, това е сред най-важните събития на годината, но не и най-сериозната трудност за ЕС. Основният европейски проблем все още е справянето с външната миграция от  Близкия Изток и Северна Африка.


След като резултатите от допитването станаха ясни, премиерът на Великобритания Дейвид Камерън, обяви оставката си. Той се оттегля през есента. Британските министър-председатели от Консервативната пария, към която се числи Камерън, имат проблем с антиевропейската реторика. Достатъчно е да споменем падането на Маргарет Тачър през 1990-та и на Джон Мейджър през 1997-ма,  когато той не можа да преодолее разделението по Маастрихтския договор за европейската интеграция.

Брекзитът е имиджов проблем и за двете страни. Въпреки постигнатите резултати в преговорите за промяна на основните правила в ЕС, британският премиер не успя да обедини нацията около решението за оставане в общността. От друга страна, резултатите от референдума показват, че обединена Европа вече не отговаря на националните интереси на третата икономическа сила на континента. Ударът върху имиджа на ЕС, вероятно ще подхрани евроскептичните настроения, но едва ли ще доведе до разпадане на организацията.
По-скоро това е здравословната болка в коляното, която предупреждава, че пациентът може да развие ревматизъм, ако не вземе мерки. Болката е неприятна, но ревматизмът е по-лошият вариант.

До голяма степен, възможният Брекзит e резултат от един от дефектите на Евросъюза – липсата на силни институции, която се компенсира с наличието на силни лидери. Но когато между тях възникнат спорни въпроси, възможностите за търсене на на общо решение отстъпват пред различните национални интереси.

Подобен препъни- камък беше ограничаването на вътрешната миграция, което Великобритания поиска преди две години, за да се справи с демографския си проблем. За разлика от останалите държави на Стария континет, чието население намалява и застарява, населението на Острова непрекъснато се увеличава в следствие от вътрешната миграция, главно от новоприетите страни членки като Полша, Унгария, България, Румъния, така и поради външната миграция – от страни извън ЕС. Тъй като част от вътрешните мигранти разчитат на британската социална система, британският премиер Дейвид Камерън поиска различни правила за тях. Това беше посрещнато с бурно недоволство както от засегнатите страни, така и от Германия. За възможността Великобритания да напусне Евросъюза се заговори в каря на 2014-та, когато германският канцлер Ангела Меркел, цитирана от БиБиСи, заяви че по-скоро би искала да види как Великобритания напуска ЕС, отколкото да приеме исканите промени, в които Меркел виждаше заплаха за Шенген. В последстие голяма част от исканията на Камерън бяха приети, но и духът на недоволството беше изпуснат от бутилката и на Остова се заговори за излизане от ЕС.  По ирония на съдбата самата Меркел, по-малко от година след въпросното изказване, постави под въпрос съществуването на Шенгенското споразумение, като отправи несъласувана покана към мигрантите от Близкия изток и Северна Африка. В резултат от бежанската вълна, която заля Европа през лятото на 2015-та, редица страни, подписали Шенгенското споразумение, като Дания, Швеция и други, поставиха контрол по границите си.

Мигрантската криза, която е основният проблем към настоящия момент, виси като дамоклиев меч над Евросъюза, защото тастрашава един от основните му принципи – Шенгенското споразумение (другият е Еврозоната). За съжаление, нейното решение не се вижда в обозримо бъдеще. А сключеното споразумение с Турция за безвизов режим, финансова помощ в размер на 3 млрд. евро, срещу което тя да приема нелегално влезлите в Европа лица, е по-скоро политическа халюцинация, показваща безизходното положение на старите нации. Ден след като ЕК подкрепи споразумението за реадмисия с Турция, министър-председателят на страната, който беше и главен преговарящ с Комисията – Ахмет Давутоглу подаде оставка под натиска на президента Реджеп Ердоган. А турското правителство започна да шикалкави.

Ако Великобритания напусне ЕС, тя няма да се възползва от споразумението за реадмисия с Турция, но и няма да се съобразява с бежанските квоти, одобрени от министрите на вътрешните работи в края на 2015-та.  Фактът беше беше подчертан от британския премиер миналото лято по време на заседанието на Съвета на министрите в Брюксел.

Въпреки, че Камерън днес е жертва на решението на британците, за двете години, в които се обсъждаше евентуалното излизане на Великобритания от ЕС, правителството организира брилятнна информационна кампания, която включваше интернет ресурси, публични дебати, печатни материали и т.н., така че взетото на референдума решение не е спонтанно, а информирано.

Остава европейските държави да си отговорят на нелекия въпрос дали ще вървят към по-тясно сътрудничество и интеграция, или към федерализация, което ще промени евентуално залегналото в Договора за ЕС от Маастрихт, в името на който беше пожертван Джон Мейджър.
ВИРГИНИЯ СТАМАТОВА

Коментари

comments