КАК ДА СЕ СЪХРАНИ И ВПИШЕ В ОБЩАТА АРХИТЕКТУРНА СРЕДА ДУХЪТ НА СТАРА СОФИЯ?

0
764

Може ли София да има свой квартал „Маре“? /Le Marais*/ като в Париж, съхранил типична градска историческа атмосфера?
Разговаряме с арх. Николай Баровски, председател на КАБ /Камара на Архитектите в България/ и специалист в проектирането на еднофамилни и много фамилни жилищни сгради, , обществени сгради, преустройства и проекти в специфична среда на културни ценности.

Съдбата на Къщата с ягодите генерира обществено недоволство и чак сега започнахме да отваряме очи и за други оцелели все още, но рухващи красиви сгради в София. Защо бяхме обрекли на безразличие и забравата и малкото архитектурно наследство, което би могло да се открои и подчертае европейския профил на столицата? Късно ли е да бъдат спасени „старите красавици“, и как да се спасят и възстановят, без да се превърнатв бутафория?
-Къщата с ягодите разбуди един малко закъснял, но изключително важен дебат за съдбата на архитеthumb.phpктурното ни наследство. Дебат, който трябва да се случи не само в професионалните среди, но да обхване възможно по-широк кръг от хора, дори тези, които тази тема привидно не ги интересува. Защо това е важно? Основите на системата за опазване и използване на културното наследство са залегнали в няколко международни и европейски конвенции, които България е ратифицирала (КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО, ЕВРОПЕЙСКА КУЛТУРНА КОНВЕНЦИЯ РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН ПРИЕТ ОТ ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 14 АВГУСТ 1991Г.ДВ. БР.70 ОТ 1991Г. В СИЛА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ 02 СЕПТЕМВРИ 1991Г. и др.) , както и в националното законодателство. Спазването на тези принципи обаче не зависи единствено от архитектите или администрацията. Водеща роля в процеса имат възложителите – собственици на обектите архитектурно наследство. Докато няма разбиране и ясна подкрепа в обществото за това кое и защо е ценно от архитектурното ни наследство и как да го опазим и експонираме няма шанс да намерим вярната формула. Когато става въпрос за исторически сгради се преплитат няколко различни интереса. От една страна собствениците ( независимо дали частни лица или държавата) имат право да използват сградата за собствените си нужди днес (което в не малко случаи е сериозен проблем, защото сградите са строени отдавна, с различна функция, с други изисквания и нормативи), от друга страна интересът на обществото е да се запази ценната субстанция в архитектурата, защото тя е носителят на историческия артефакт и прибавената стойност. И тук е най-големият ни проблем като общество. Увлечени в еуфорията на новото и лъскавото, неглижираме богатството, което притежаваме от миналото. Склонни сме да разрушим историята си за да построим нещо „ново”, и в същото време нямаме ясна идея какво да правим с наследството си и как да използваме неговата добавена стойност. Тази неяснота е ясно откроима в идеите на собствениците, които дават заданието за това какво ще се случи, а ролята на архитекта е да намери най-доброто конкретно решение. Въпреки, че има добри примери за адекватно реновиране на сгради – недвижима културна ценност, чести са случаите, в които запазването на автентичното в архитектурата се възприема като досадна формалност. Ограничение, което инвеститорите се стремят всячески да заобиколят. Не са редки случите и в другата крайност, когато в опита си да се преекспонира историческата стойност на обекта стигаме до бутафорни решения. Процесът на трансформация на градската тъкан е непрекъснат и никога не е късно да се случи този дебат, в който да определим като общност съдбата на „старите красавици”.
София няма типична историческа част за съжаление, но има сгради, които носят история, имат ли архитектите концепция за обособяване на квартал с статут на резерват? Например кварталът около Халите:бул.“ Дондуков“ ул. „ Искър“, ул.„Бачо Киро“, притежава доста атмосфера…би ли могъл да бъде съхранен и откроен?
-София има много богата палитра от сгради – архитектурно наследство, при това от различни периоди. Те и в момента са част от облика на града, макар и да не го осъзнаваме, защото сме свикнали с тях. Най-голямото предизвикателство пред архитектите е запазване на духа и характера на тези сгради, адаптирайки ги са съвременния живот и умелото взаимодействие в градското пространство между старите и новите сгради. За съжаление, не всичко зависи от архитекта, както споменах по-горе и често се налага да заемаме двойнствената позиция, от една страна като изпълнители на идеите на възложителя, от друга страна като защитници на обществения интерес. Нормативната рамка, в която работим също има много несъвършенства, което утежнява процеса. София все още няма обособен „защитен” исторически квартал, но има много райони с достатъчно запазен дух и ценни сгради. Доколкото имам информация, предстои да се реализира пилотен проект на Столична община за обновяване на част от централната градска зона, в близост до халите, в партньорство с колеги от Париж, с което да се сложи началото на работа и в тази насока. В този конкретен случай ще се ползва опита при обновяването на централен исторически квартал на Париж и ще се изпробва неговата приложимост тук.
Сигурно има нужда от сътрудничество с граждански инициативи и организации?Тези къщи са част от историята, те и имат собствена история. Не могат просто да се превърнат в банки, хотели,офис сгради и пр. Домът на Сирак Скитник, напр. – би трябвало да е музей.

-През миналата година, след големия скандал с бутафорните възстановявания на исторически крепости с еврофинансиране, архитектурната колегия инициира сформирането на голяма мрежа „Форум културно наследство” (http://heritage.bg/forumnasledstvo/), в която участват широк спектър граждански и професионални организации. Идеята на тази организация е точно тази – формиране на стратегия за опазване на културното ни наследство.

Ако не се лъжа, характерният стил за центъра на София е бил сецесионът. Веднъж помолих ваш колега да направим репортаж-виенска разходка из София. Естествено тръгнахме от Народния театър, тогава разбрах, че когато са се наливали основите на социализма и никнели партийните сгради в центъра, Г.Димитров е искал да бъдат съборени Военният клуб,сградите на посолствата, които, за щастие, все още красят булеварда.. … ако не се лъжа, архитектите са ги спасили… Как продължава да съжителства оцелялото он началото на 20 век архитектурно наследство с днешната среда?

-Сами давате пример за нихилизма по отношение на наследството тук. И винаги се стига до крайности, когато архитектите трябва да се намесят в знак на протест срещу това, което се планира. Сградите от началото на 20 в – сецесионът и по-късният модернизъм определят облика на централната част на София. По-големите сгради, собственост на фирми и банки са успешно адаптирани към съвременните изисквания, реставрирани, с максимално запазена историческа стойност. По-проблемни са по-малките сгради, при които често поради престижната си локация и възможностите за по-голямо застрояване по Общия устройствен план на София, имотът е с много по-голяма стойност от сградата и интересите на собствениците са или да построят нещо изцяло ново или да достроят полагащата им се квадратура, като често по този начин сериозно се компрометира характера и ценността на съществуващата сграда. И по-скоро въпросът би трябвало да бъде – как съвременната архитектура се вписва в характера на средата, създадена в началото на 20 век?
Другата история на София-Сердика, също е неразказана – „Сердика е моят Рим“.бил казал Константин Велики…ролята на столицата ни в римската история 3-и 4-ти век а и не знаем как да разкажем, откроим и съхраним. Това, което се случва с Ларгото, е показателно..Тодор Чобанов каза, че и в Помпей така правели? Идвате от Рим, как се съхраняват паметниците там
-Не всичко, което се прави е грешно. Важното е с дебат да достигнем до решение, което ни задоволява. Има няколко различни школи за методите на реставрация и експониране, като идеите се движат между двете крайности – от минимална намеса до хипотетично възстановяване на сградата. Затова дори и архитектите нямат единно мнение. Това, което правят в Рим с археологията например е минимална намеса. Колкото е запазено на място – толкова. При нас все още се прокрадват идеи, че ако възстановим повече, ще изглежда по-впечатляващо, но всъщност дали е така? И отново да спомена, че не по-маловажна е околната среда, която трябва да подпомага експонирането на наследството, а не да се конкурира с него. В историческата част на Рим, има малко нови сгради, но и те са вписани органично в общия облик без да натрапват присъствието си. Това се постига със сериозни рестриктивни нормативи и изисквания за съобразяване.
– Какви идеи имат архитектите за това как духът на стара София да се впише и стане органична част от градската среда?
-Потенциалът на София е все още неразкрит. Архитектите, както всичко други граждани искат нашия град да има своя индивидуален облик, дух, характер и в същото време да бъде модерен и удобен. Обособяването на историческа част с по-специфични правила и ограничения е само част от идете в тази насока. Запазването и реставрацията на сгради културно наследство също. Но това няма да бъде достатъчно. Трябва обща визия и система. Трябва повече участие и на гражданите, защото градът е нашият общ дом и неговият облик зависи от всички нас…

*Исторически квартал в Париж, запазил духа и атмосферата на 17-и век /Le Marais

IMG_2869

И малко софийски гледки, които си струва да погледнем и запазим:

IMG_4319old houses 072old houses 0411

old houses 038old houses 048old houses 070

Коментари

comments