КАК ЕМАНЦИПИРАНИЯТ ЖУРНАЛИСТ МОЖЕ ДА СПАСИ ЕВРОПЕЙСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ?

0
620

Ид Дебрюн* / Journalismfund.eu/
„Европа е политическо джудже“ – е обичайната мантра напоследък. Ако Европейският съюз иска да оцелее като обединение на гражданите в тяхното многообразие,(ако въобще се стреми към това),трябва да бъде нещо повече от икономическа сила. Трябва да се стреми към широка европейска социална база граждани, които са ангажирани в обществения дебат. Но за да го направи, ЕС трябва широко да отвори врати и да даде възможност за дискусии-което означава и възможност за изразяване на несъгласия.Защото демократично избраната политическа структура съществува благодарение на публичния дебат. Без такъв дебат ЕС ще се разпадне, като къща от карти.
Само добре информираните граждани обаче, могат да бъдат участници в дебата. И големият въпрос е: от къде те черпят своята информираност?


За да се поддържа този дебат за състоянието на Европейския Съюз със всички „за“ и „против“, ние се нуждаем от независима журналистика, от истински „кучета пазачи“ на демокрацията. Нека ги наречем съюзници на гражданите. Истинската четвърта власт. Стига да можеха журналистите да я прилагат. За съжаление, те са възпрепятствани от сегашните устойчиви бизнес модели, които пречат на съществуването на стойностната журналистика на европейско ниво.
Традиционните медии : местни и национални, се отнасят към европейската политика като към мащеха. Фокусът им е върху националните и регионалните власти. Медийните корпорации – и държавните, и комерсиалните, са обвързани с търговска логика. Мнозинството независими медии са основно и преди всичко търговски корпорации. Не е чудно, че основната им цел е да постигнат печалба, а на второ място са поставени демократичните цели .
Можем ли да очакваме демократични рефлекси от тях? Можем ли да очакваме, традиционните медии да се фокусират върху европейските проблеми така, както са фокусирани върху местните политики? И доколко те са наистина „кучета пазачи“ на европейската демокрация? Дали пресата държи под око европейското управление? Дали излага на светло злоупотребите и нарушенията на отговорните фактори? Има ли истинска разследваща журналистика, която се занимава на това ниво с тези проблеми? Страхувам се, че отговорът е, не. И, което е по-съществено: не можем и да очакваме това от традиционните медии. Точно защото това не е тяхната цел.
В същото време състоянието на европейските и на американските медии не е блестящо. Рекламните приходи спадат доходите от продажби секват. Абонаментите умират. Традиционният бизнес модел е разтърсен из основи и е пред колапс. Рекламните агенции пренасочват бюджети към многофункционалните медии и най-вече към новите медии. Фейсбук и Google отнасят големия пай от реклами, но самите те не влагат в журналистически дейности. Публиката се пристрастява към безплатните новини от мрежата, и трудно вече някой ще я накара да плаща за добро съдържание и почтена информация.
Традиционните медии отчаяно се борят да се противопоставят на това. Разширяват портфолиото си с мултифункционални дейности, осъществяват синергии между различни брандове, за да съкратят разходи съкращават щатове. В Европа тази касапница се случва повсеместно. Съкращават се заплащанията на сътрудниците. Растящ брой журналисти на свободна практика работят на загуба, всичко е в процес на съкращаване: броят на журналистите, заплащането, съдържанието. Като резултат-условия за разследваща сериозна журналистика няма.
Фокусът на вниманието е върху средната класа, която не иска да се конфронтира със силните на деня и да влиза в досег с тъмните страни на живота. Лесно смилаемата информация е доминиращият жанр, което е в остър контраст с реалността.Вместо анализи на събитията в дълбочина, публиката получава сдъвкани мнения и оценки. Можем ли да говорим за демокрация в Европа при това положение?
Пазарната концентрация е повсеместна. Твърде много медии са в ръцете на твърде малко собственици. В южна Европа медиите са в тесни връзки с управляващите политици, което означава, че избраниците на властта имат силно влияние върху тях. На Балканите едва ли има например медия, която да говори от името на левите убеждения.
За много медийни компании има неяснота дори кой ги притежава. Журналистите едва ли могат да пишат критични материали без да бъдат заплашени.
Така че никаква промяна не може да се очаква от страна на традиционните медии.
В тези условия повечето хора привикват към журналистиката, лоялна на властта. Зрителите са щастливи да си лягат необезпокоявани от критични предавания и репортажи . Наскоро виден белгийски главен редактор направо заяви:“ не ми допада идеята преди лягане да бъда тревожен със спорове и критики“. Така че, ние взаимно се приспиваме.
Най-лошото нещо, което може да се случи на демокрацията е, хората да загубят интерес към действията и деянията на политиците.
Индексът на доверието към медиите рязко спада в последната декада. Политиците и медиите са обвързани в състезанието по падане към дъното.
На политиците трябва да благодарим, че и обществено финансираните медии са мислени в комерсиална рамка. Европейските правителства налагат непрекъснато режим на строги финансови ограничения и отказват да плащат цялата сметка на обществените оператори. Приходите от реклами станаха разрешени и някои медии стигат до 30 процента в приходите по този начин. Този хибриден бизнес модел води до замъгляване на обществения профил на медията. За да печелят рекламодатели, обществените медии започнаха да копират модела на комерсиалните. Рейтингите станаха определящи. Резултатът е- по-малко разнообразие, по-малко независими от пазара и конюнктурата обществени медии. Последиците за журналистите са предсказуеми: по-малко сериозна качествена журналистика, пълна липса на европейска проблематика.. Парадоксът е, че в същото време има и по-малко пари за комерсиалните медии, защото всички от един кюп потребяват реклами.
Откъде да дойде промяната? Кой да я въведе?
В очите на традиционни медии, всяка инициатива е пагубна, защото те се опитват да бранят старите си бизнес модели толкова дълго, колкото могат./И колкото дигиталната среда им позволи/ Но ако не те, кой?
Имаме нужда от журналисти, освободили се от структурата на медийните компании. Ако искаме качество и сериозна журналистика, занимаваща се в дълбочина с проблемите, ние имаме нужда от истински демократични наблюдатели-пазачи. Съюзници на гражданите. Съдбата на демокрацията зависи от тях.
Много журналисти измъчват себе си, намирайки причини да стоят встрани, задушени в прегръдката на сигурността, която им дава традиционната медия. Докато новите технологии биха им помогнали да се освободят от традиционните канали с които са обвързани. Платформите за публикуване са легион: блогове, уебсайтове, подкаст, онлайн документалистика…И на разположение е социалната мрежа, с която да ги разпространяваш.
Трансграничната журналистика не излиза скъпо. Има толкова безплатни инструменти- скайп вайбър, фейстайм и пр. за контакт с колеги. Да управляваш проект между няколко от тях не е трудно.
Груповото финансиране Craudfunding-е едно от решенията, но и подкрепата за независимата журналистика расте, пример е Journalismfund.eu
Журналистите трябва да престанат да мрънкат и оплакват състоянието на медиите.Ако искат да увеличат доверието към себе си и да си вършат работата както трябва, трябва да се заемат за работа сами. За собствена сметка да търсят нови модели така че трансграничната журналистика да е възможна.
Някои интересни инициативи за нови модели вече се появиха. Някои примери: CORRECT!IV В Германия, Mediapart във Франция, The Correspondent в Холандия Apashe в Белгия, IRPI в Италия, Direkt36 в Унгария, The Bureau of Investigative Journalism във Великобритания..
Важно е журналистите да обединяват усилията си, заради високата цена на разследващата журналистика. Важно е, журналистите да обменят мнения и да се срещат.Международните конференции разкриват нови възможности. Важно е да се работи по общи теми като „Мигрантски досиета“, един проект, финансиран от Journalismfund.eu
Много неща в света вървят на зле и трябва да се оправят. Но това ще бъде възможно само, ако публиката знае за тях. За вредните практики, случаите на финансови злоупотреби, злоупотреби с власт, некомпетентно управление. Първата крачка за борба със вредните практики е да ги изкараш на светло.
8/10 2015        /със съкращения/
* Ides Debruyne
Изпълнителен директор и съосновател на белгийския фонд за журналистически разследвания Pascal Decroos, както и на датско-фламандската асоциация за разследваща журналистика VVOJ. Лектор в университета в Гент, съорганизатор на Конференциите за разследваща журналистика в Брюксел-2008 и в Амстердам-2005 г. Заедно Бриджит Алфтер 2013 г. печели награда за Свобода и Бъдеще за медиите.

Коментари

comments