ЕКСКЛУЗИВНИ, КУЛТОВИ, ХИТОВИ, ТОП ЕКСТРЕМНИ БАНАЛИЗМИ ДЕБНАТ ОТВСЯКЪДЕ

0
277

Ексклузивни срещи, култови предавания топ и вип персони, хитови новини- не ви ли се струва, че тази агресивност на шаблонните фрази която ни залива, е на път да убие всяка съществуваща жива форма на журналистиката.
Топжурналисти реализират ексклузивни интервюта, стартират култови предавания и осъществяват телехитове..


Не ме разбирайте погрешно. Макар и филолог по образование,а може би тъкмо поради това,никога не съм била привърженик на пуризма а ла Балан. Езикът е жива система и не можеш да го осакатяваш „гърбосложен на кревата“* като изкореняваш де що чужда дума се е пръкнала в името на собствената ти представа за безвремие. Рухването на официозните догми, с които бе закърмена соцжурналистиката обаче, оголи не особено захранвана със собствени мисли реч, и скоро жаргонът и уличните фрази, които радваха със жизнеността и опортюнистичния си заряд вместо в оръжие на мисълта, се превърнаха в пръски кал. Така че, радостта от освобождението от униформения и идеологизиран език бързо секна. В празните емоционални пространства на неосъществените ни мечти и желания започваха да се промъкват квази моделите. На личности, поведения и действителности. С тях, като с паравани, прикривахме неугледността на съществуването. Бутафорните образи ли наложиха бутафорния език или бутафорния език ги създаде- така и не се разбра.
Прилагателните степени прикриха липсата на глаголни температури.
И така не усетихме как сублимацията на мечтите ни се сведе до топманекенки, култови личности, снимани на ексклузивни яхти по хитови курорти и вип събития, които всъщност нямаха и нямат нищо общо с нас.. Те обаче, държат да ги забележиш за да се подтиснеш и оплачеш собствената нищожност и на този фон тях да ги има… Техните надути изкуствени устни, пирографирани тела, напомпаните мускули, мърлявите им креватни истории, крещящо натрапват пренебрежението си към твоя делничен и не особено цветен живот.
Целта е като турски сериал да подменят действителността, да се загнездят като вирус,от който няма отърване,за да те вкарат в техните калъпи, така че да се стремиш да приличаш на тях, да приказваш като тях, да не използваш мозъчните си гънки- като тях..докато мизерията на реалността изчезне и се постигне една подменена действителност а ла Джордж Оруел.
Самият Дж.Оруел обаче, дава ясни съвети за това как да се пише така, че езикът да е израз на собствени мисли. /Politics and the English Language от 1946г./
1. Никога не използвайте метафора, сравнение или друга езикова фигура, която сте виждали публикувана!-казва той и продължава:
„Това звучи лесно, но на практика е невероятно трудно. Фрази като “стоя рамо до рамо”, “виси на косъм”, “ахилесова пета”, “лебедова песен” бързо хрумват, а и звучат комфортно и мелодично. Точно по тази причина те трябва да се избягват. Баналните фрази са толкова употребявани, че вече не носят никакъв емоционален отговор.“
Всъщност днешните: хит-топ- култови фрази са роднини на всички шаблонизирани прилагателни, с които смятаме, че красим речта и придаваме повече вкус на живота:. „ великолепно“, „велико“,“изумително“,“върховно“, „прекрасно“…и всички превъзходни степени и прилагателни и изрази, които удобно ни спестяват необходимостта да сътворим собствена мисъл, да обясним защо, да си позволим каквото и да било критично отношение.
Освен това, окъпани сякаш в тяхната светлина, някак си започват да отличават и нас самите от другите.
Култово, велико, топ хитово, и пр.определение и нас прави по- различни. Ставаме част от култа към нещо-си, в час от секта, която има свой език и ритуали. Музикалните журналисти са такава секта.
В известен музикален сайт бях чела шеговити напътствия как да станеш музикален журналист:
Употребявай на килограм :, „върховно“, „изключително“, „ненадминато“ и ето, рецензията е готова.Ти си вече посветен.
А Хемингуей станал писател, когато взел присърце препоръките на вестник Торонто стар как да не пише :
„Особено трябва да се избягват: възвишено, прекрасно, великолепно.“
И така се родил неговият мускулест, жилав, изчистен от прилагателни език: подлог и сказуемо, мисъл и действие.
Ако и днес вземем да спазваме тези простички правила,като разширим списъка с модните хитови и ексклузивни прилагателни, дали ще си върнем сетивата за иснитските неща ?
*Христо Смирненски, „Баланиада“, 1917г

* * *

Паулиана Новакова

Коментари

comments