БНР НА ФИНАЛА. АДМИНИСТРАЦИЯТА ВОДИ С 1 НА 0

0
543

След като изтреби до крак всички пенсионери, наследство от „лошите“ предшественици, намали хонорарите наполовина и отне ДМС-то, управлението на радиото реши, че се е справило с кризата.
Това, за съжаление, е само финалът на управленския му капацитет, а кризата тепърва ще се разгръща. Защото кризата не е в радиото, а в управлението му. И сега се премести от болната глава на здравата.


До тук всичко бе скрито зад паравана на грандиозното двугодишно неуморно празнуване на 80-тия юбилей, но сега глинените крака на управлението взеха да рухват едно по едно.
Лакмусът бе необходимостта от съкращения, наложена от финансовото министерство. Всъщност, бюджетът е върнат към старите параметри, защото държавата иска реформи, а не празници. Кого да нарочим и кого да спасим? След безплодни дълги управленски седенки, от които неминуемо изтичаше информация, въжето увисваше ту над радио София, ту над радио България, ту над някой и друг хор. После се чу за Смесения хор, а в интервю гендирът Янкулов говори за Детския радиохор. За него е едно и също, но все пак в единия има 70 души на щат, а в другия – 2-ма. Но най-важното, което трябва да се знае, какво РАДИО искаш да правиш. И тогава няма нужда да го „спасяваш“, орязвайки гарнитури, като хорове и пенсии, а ще редуцираш така, че да стимулираш развитието на радиото, устойчивото му и качествено присъствие в трансформиращата се медийна среда на 21 век.
Защото истинската криза е зададена от условията на новата медийна среда. И затова ето какво препоръчва ЕС  на страните членки в документа  CM/rec 2012/ на Комитета на министрите:
т.12. Взети заедно, технологичните, обществените, културните и финансовите предизвикателства обясняват защо и по какъв начин вече установената политика по отношение на обществените медии трябва да бъде преразгледана, както и защо самите обществени медии не би трябвало да НАМИРАТ УТЕХА в елементарни предположения относно собствената им роля и положение.
„ Жизнено важно е да се зададе нова управленска рамка, защото традиционните дефиниции за управление са недостатъчни, за да могат напълно да обхванат новата по-сложна медийна среда.
Като принципите на ефективното ръководство са:
„ Да са подготвени така, че да може да се преосмислят разпределението на ресурсите, за да се удовлетворят новите нужди, да намират и поощряват нови умения сред персонала, да разчитат на точния ръководен талант, на уменията на висшия персонал..“

Така че, кризата си беше заложена от самото начало, от избора на ръководство. Избор, при който никой от членовете на избиращия орган –СЕМ, не попита как смята гендирът  да развива радиото така, че то да се адаптира към трансформиращата се медийна среда. Комисията прие за концепция обещанието за усмивки, които щели да грейнат на лицата на радиоработниците при вида на новото управление и масовото увеличение на заплатите .
След което щатовете бяха допълнени със свои хора, а на ръководна длъжност поставени най-близките. Назначаването на д-р Митко Димитров от Военното министерство за директор на радио София беше всъщност първият пример за управленско безсилие, ако не броим унищожаването на радио Бинар, за което гендирът сам обясни, че „това“ не го разбира. В Радио София момчето Митко направи каквото можа, писали сме за това как разби една нова, качествена програма. Сега се чува, щели да го пращат кореспондент в Москва? Макар че май не знае руски, може да оправи отношенията ни с Русия, както оправи и Радио София. Последва го Васил Чобанов, хванал се на въдицата да кандидатства за поста директор на „Хоризонт“ на конкурсни начала. Без необходимия опит и управленски капацитет. И без изобщо да подозира какви потъващи пясъци, подводни камъни и водовъртежи го чакат. И, естествено, се превърна в изкупителна жертва за неслучилите се промени. На всичкото отгоре прясно освободеният директор бе назначен след конкурс, в чиято комисия участваха самите генерални директори на БНТ и БТА, техни представители и куп други мастити журналисти. Все едно от „Пежо“ да поканят на конкурса си за мениджъри управителите на „Форд“ и „Опел“. Не смея да дам обичайния пример с Би Би Си, това там не може да им се случи. Сега Лили Маринкова оглави или украси статуквото.
По света хората сменят програмни схеми дори на две години. И не настъпва краят на света. У нас сменят не програмни концепции за управление, а директориСменените за две години двама директори на „Хоризонт“, си е не само прецедент в историята на БНР, но и блестящо доказателство за начина на мислене и манталитет на това ръководство :„няма човек, няма проблем“. Проблемите обаче, продължават да набъбват и съкратените хонорари само ги усложняват. Всъщност, великият замисъл на управата бил  да се съкратят хонорарите, защото така на журналистите ще им е неудобно да се възпротивят. Но се забравя  простия факт, че именно от качеството на журналистическия труд , което при поевтиняването му драстично ще падне,   зависи добруването на самата управа.
Синдикатът на Свободно слово справедливо задава въпроса защо основната тежест на взетите мерки се стоварва именно върху хората, произвеждащи радио и чака отговор на 10 конкретни питания: какъв е финансовият еквивалент на всяка от мерките за икономии, колко се спестява от съкратени бройки, ДМС, „разходи за  персонал по извънтрудови взаимоотношения“, намаляване разходите за РРС, какво точно включва перото „разходи за персонал по извънтрудови взаимоотношения“, част от него ли са целевите награди и хонорари за административните структури и фондовете за поощрения, с които разполагат директорите на отделните програми, защо не са прекратени гражданските договори, има ли още работещи пенсионери, какви са приходите от реклами и след спирането на ДМС, които осигуряваха те, къде ще отидат тези пари, как се използват парите за авторска продукция по чл. 71 по ЗЗРТ, …Все въпроси, повдигащи булото на нерешените проблеми. Катокъм тях може да се прибави  и още:
Колко струват лицензите за футболните мачове /май 60 000 лева/, а линиите и командировките за денонощното им излъчване? А колко ще струва филмът за БНР, възложен на един от бившите генерални директори /24 000 лева/.
Какъв ще е резултатът от „антикризисните“ мерки не е трудно да се прогнозира. Без ясно поставени цели -какво и защо се прави, цели, които да мотивират хората, липсата на допълнително стимулиране съвсем ще унищожи гаснещата творческа енергия. А и започналият процес на вторачване в копанката на другия до теб, допълнително ще изостри вътрешно програмните напрежения в стил „кого ще бесим утре“. Не случайно, в проточилата се агония на измъчено взетото решение, когато се спрягаха имена на програми, хората, оставени сами на страховете си, започнаха да се настройват враждебно една срещу други. В декларацията на продуцентите на „Хоризонт“ вече беше отправено послание –можем и без вас, останалите. И всяка на свой ред беше готова да сочи съседната програма , като ненужна и тежаща за бюджета. Може и това да е желаната цел – разпалването и и погасяването на вражди нещо, което да отклони вниманието от нерешените проблеми. Във всеки случай, очерта се и нов фронт на враждата: администрация срещу журналисти.
Най -демотивиращото в БНР обаче не са орязаните хонорари и спряното допълнителното материално стимулиране /ДМС/, а качеството на управлението. По-точно липсата му. Неслучайно благодарните служители са кръстили генералния си директор Радко Фалита, озарени от спомена, че това не е първата медия, която се готви да фалира благодарение на неговото ръководство. Но тя е най-голямата, която е имал възможност да оглави. Дали пък талантливо не изпълнява сценарий на свои покровители, заинтересовани от приватизацията на БНР?
За технологията на срива предлагаме и коментарите на колегите и Кин и Емил Янев и Кин Стоянов като ги поздравяваме за старта на новото им предаване  по телевизия „Европа“ „Денят разказва“ www.facebook.com/pages/Денят-Разказва/382530415264257

Коментари

comments