ЗАЩО ИЗБОРЪТ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СБЖ НЕ СЕ ПРЕВЪРНА В НОВИНА ЗА МЕДИИТЕ?

0
591

За случилото се Общо събрание на СБЖ за избор на титулярен председател и ръководство, не можеше да се узнае много от медиите. Дори реплика на публикувания в Клуб Z провокативен текст „СБЖ се управлява от отвъдното“, не се появи. С мълчанието си колегите всъщност показаха, че отдавна са погребали Съюза, престанал да бъде тяхната организация, защото се е превърнал в пристан за мъртви души.

Проведеното с повече от три години закъснение Събрание, което трябваше да избере титулярен председател, само доказа, че СБЖ остава обречена на миналото и „отвъдното“.
Колегата Росен Тахов тези дни във в-к „24 часа“ разказва следната случка, в материала си за Драган Охридски.
Баща и син минават покрай сградата на „Граф Игнатиев“ и ГеоргиТахов осведомява детето: „ Днес тук има другарски съд“. Медийните корифеи от това време принуждават Иван Димитров да се отрече от журналистическо разследване, в което той доказва, че българин е участвал в откриването на Америка . Само защото тогава повелята е да нямаме нищо общо със Запада.
Това е бил СБЖ в миналото.Простете, това е и сега.
Журналист съм от трето поколение. Може да се каже, че съм отгледана в дадения днес под наем и превърнат в пицария, Клуб на журналистите. Неповторимата атмосфера на журналистическата дискусии, разговори, неписани истории, цялата култура на професионалната общност, която вече не съществува, се е просмукала в мен.. Вуйчо ми, Петър Станчев, репортер от „Земеделско знаме“, казваше: „Журналистиката е занаят . Учи се при майстор“. Започнах в „Вечерни новини“ при майстор Тодор Коруев, после в редакция „Култура“ на БНР и когато се усетих повече от чирак, навих Виза Недялкова и заедно с Аглая Шамлиева кандидадствахме за обявения от Йонка Коцева конкурс за сутрешен блок на Христо Ботев. Това беше началото на „Добър ден“ – предаване , създало школа и имена в радиожурналистиката.
Водех предавания близо 30 години, после ръководих програма „ Христо Ботев“, създадох мултимедийна Интернет програма Бинар.Струва ми се, че съм извървяла стъпалата в занаята стъпка по стъпка. Казвам всичко това, за да обясня защо съдбата на СБЖ не ми е безразлична. И защо през годините, в които авторитетът на СБЖ се сриваше пред очите ми, когато колегите го напускаха, не се отрекох от него. Участвах в избора на Стефан Продев за председател и си спомням ентусиазираната атмосфера, която носеше огромна надежда за промяна. Промяна , която да пречисти Съюза от тоталитарното наследство, от пропагандния дух и официозния характер, от ролята му на цензор, от сянката на миналото и сенчестите хора.
В годините на кипящи политически страсти,на трудно прераждане и прохождане в новото ни демократично битие, когато свободното слово и достойната журналистика трябваше да имат водещо начало, а в гилдиите се извършваха актове на пречистващи жертвоприношения, СБЖ пропусна да демонстрира ново поведение и ново присъствие в общественото пространство.
Съюзът не взе участие в нито една битка с кауза, не защити никого и не превърна в значимо събитие нито една своя изява, не отвори врати за нови идеи и нови хора и не посочи пътища за развитие и нови перспективи. Журналистите отписаха организацията, създадоха куп други професионални общности, а да членуваш в СБЖ престана да е белег за принадлежност към професионалната гилдия. Майсторите бяха подменени от чиновници. В Съюза намериха пристан хора далече от днешните повели на занаята, някои от които добре помним как с партиен устрем и плам цензурираха в името на пропагандата.
До каква каква степен обаче тези хора с мисленето и поведението си застрашават съществуването на Съюза, пролича по време на проведения избор на председател и ръководство неотдавна.
Оказа се, че въпреки всички норми и правила, политически и граждански грамотни хора каквито, предполага се, са всички журналисти, могат да бъдат насочвани с техники за гласуване, подготвени от шепа хора: разроени организации с цел повече „наши“ делегати, членове на новия и стария управителен съвет в изборните комисии, съмнителни преброявания. Избор без алтернатива.
Начело на Съюза отново е същата фигура, не с професионална, а с агентурна биография. Главен секретар е PR на радиото, станал член на СБЖ неотдавна, а в Управителния съвет освен неколцина нови, са отново същите имена, с многочислени мандати.
Тези същите хора, оцелели от времената на другарските съдилища, с ентусиазъм са готови да прилагат правилната критика и днес. И когато някой се осмели да огласи как всичко се е случило, другарският съд, за който си спомня Тахов, влиза в действие. Етичната комисия се занимава с текст, роден от форум на сайт?! Смятат, че и сайтът „Обаче“ попада под техния прицел, защото не са съгласни с мненията и декларациите, които качваме тук.
В кои времена живеем? 25 години по-късно, отново има съд над думите и мисълта?
Не мислете, обаче, че става въпрос за идеология. Причината, поради която в ръководството на СБЖ се страхуват от публичността, е банално проста. На всяка цена досегашното статукво трябва да биде запазено. Защото мълчанието и тишината какво става зад стените на СБЖ осигурява благоденствие на шепа прислонили се от бурите и ветровете хора. Защото вероятно става дума за няколко гроша повече. За продажба на имоти и осигуряване на заплати, каквито повечето журналисти не получават.
Време е СБЖ да открие Америка. И да се огледа. А дали ще съумее сам да промени себе си? Да отвори врати и прозорци за чист въздух и свежи идеи? Да приема критиките конструктивно, дори когато са болезнени и нелицеприятни. Вместо да се самоизтощава в дребнави страсти и борби?
С декларациите и предложенията, които сме направили досега, се опитваме да събудим ползотворната и пречистваща дискусия, която да подскаже пътищата за промяна и развитие на СБЖ.
Паулиана НОВАКОВА, все още журналист

Редакционният съвет очаква и други мнения и позиции.

Коментари

comments