МЕДИИТЕ ЗАВЛАДЯВАТ ДЪРЖАВАТА ИЛИ ДЪРЖАВАТА ОВЛАДЯ МЕДИИТЕ?

0
618

До неутешителни изводи стигнаха участниците в медийната конференция „Медиите като инструмент за завладяване на държавата“, които обсъдиха тези дни в елитен столичен хотел собствеността върху медиите и състоянието на медийния плурализъм. Представен бе доклад на Центъра за изследване на демокрацията, подготвен със съдействието на медийната програма на фондацията „Конрад Аденауер“.

Според Мария Йорданова, представител на Центъра, непрозрачната собственост върху медиите и липсата на плурализъм се използват като средство за натиск върху държавата. Липсата на правна рамка и на унифициран подход към електронните и печатните медии позволяват да се извършват нерегламентирани промени в собствеността и лицензите, собствениците да се намесват в работата на журналистите, да се извършва натиск върху собствениците от страна на рекламодателите, да се прилага вътрешна цензура.
Заобикалянето на закона, чувството за ненаказаност, обслужването на политическата власт, неясната собственост, скритите механизми на финансиране, създават благоприятна среда за корупция и използване на медиите като инструмент за завладяване на държавата, твърдят авторите на изследването. Концентрацията на собствеността и монополното положение на пазара на разпространение и неразвитите механизми на регулация водят до търговия с влияние и скрит контрол върху медиите. Икономическите и политическите интереси на собствениците и анонимните капитали, стоящи зад тях, създават опасни прецеденти и сценарии за превземане на държавата, се твърди в изследването. Спадът на доверието към традиционните медии води до пренасяне на очакванията към социалните мрежи и медии, чиято дейност обаче също не е достатъчно регламентирана и крие рискове от манипулативно използване на информация.
Според проф. Нели Огнянова, липсата на прозрачност в медиите е част от системен проблем. Прозрачността върху контрола и влиянието е дори по-важна от прозрачността в собствеността, защото собствеността може да бъде прикрита. Например, когато се управлява от офшорна фирма или от консултант, който не подлежи на проверка или когато собствеността се прикрива в семейството чрез българския синдром “майка – дете“.
Друга схема на контрол и влияние е когато различни, на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си медии, се финансират или кредитират от един и същи източник. Никой сега не може да каже кои са собствениците на „24 часа“, „Труд“ и „168 часа“, отбеляза като пример проф. Огнянова. Държавата легитимира правно и други играчи, когато един и същи субект продава реклама на медиите и същевременно продава програмно време на рекламодателите. Типичен пример за „превзетата“ държава е когато пиари на големи компании участват в разработката на техническите задания за европейски средства в министерствата. След това техните компании стават бенифициенти на европейските средства. Или когато медии с малък публичен или търговски дял придобиват голямо влияние върху кадрови решения в медиите, например могат да опроделят шефа на новините в една телевизия. Важно е да има контрол никой да не става прекалено голям чрез едновременна експертиза за конкуренция и плурализъм, подчертава проф. Нели Огнянова.
Един мой приятел нарича натрупаната система от връзки контрол върху трафика, подчерта Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. Спонсори плащат за мълчанието, а в други случаи журналисти с ниска компетентност се използват за сериозни анализи.
По-опасна от концентрацията на собствеността е концентрацията на влиянието, отбеляза продседателят на СЕМ Георги Лозанов. Гражданите не могат да разпознаят кой им говори чрез някои от медиите. Магията на ефира свърши, защото кабелното разпространение доведе до крах на мига, че който владее ефира, владее аудиторията. Разбира се, това доведе до друг проблем – с цифровизацията у нас, посочи Георги Лозанов.
Не е важно кой е собственикът на медиите, а кой ги издържа, защото собственик може да бъде подставено лице, заяви Светослав Терзиев от в. „Сега“. Не медиите завладяват държавата, а държавата е овладяла медиите, защото тя контролира източниците за финансиране, посочи той. Не само в Македония, както твърди Тихомир Безлов, но и в много други държави, например във Франция, държавата финансира медиите. При определени условия и правила, обаче. Защото без държавата сега много медии, особено печатните, умират.
Липсата на данни и липсата на прозрачност са най-голямата медийна беда в България, отбеляза Алина Добрева от Института за медиен плурализъм във Флоренция. А сред най-опасните тенденции са крос-собствеността, когато един и същи собственик владее печатна медия, телевизия и радио или когато има концентрация на политическо влияние – политик-собственик или собственик, свързан с партия или политик.
Според журналисти, взели участие в конференцията, не по-малко рискови за медийната среда са и скритите влияния – неясното финансиране или влияние на службите, след като дори в медийните регулатори на ключови позиции има агенти на бившата Държавна сигурност.
Радослав БОРИСЛАВОВ

Коментари

comments