Майски интернет новини – как да запазим миналото на Интернет

0
656

На 28 април 2022 г. Декларацията за бъдещето на Интернет, инициирана от правителството на САЩ, беше подписана от 60 правителстваЕС, включително от България  и от още 32 правителства,  в Белия дом във Вашингтон.

Декларацията има за цел да служи като референтен документ за бъдещи международни преговори по въпроси, свързани с Интернет:

„Ние сме  обединени от доверието в потенциала на цифровите технологии за насърчаване на свързаността, демокрацията, мира, върховенството на закона, устойчивото развитие и упражняването на правата на човека и основните свободи. Тъй като все повече работим, общуваме, свързваме се, ангажираме се, учим и се наслаждаваме на свободното време, използвайки цифровите технологии, все повече ще продължим да разчитаме на отворен, свободен, глобален, оперативно съвместим, надежден и сигурен интернет. Но ние също така сме наясно с рисковете и предизвикателствата, пред които сме изправени.

Призоваваме за нова Декларация за бъдещето на Интернет, която включва всички партньори, които активно подкрепят бъдещето за Интернет, който е отворен, свободен, глобален, оперативно съвместим, надежден и сигурен. Освен това потвърждаваме нашия ангажимент за защита и зачитане на правата на човека онлайн и в цифровата екосистема. През последните две десетилетия обаче станахме свидетели на появата на сериозни предизвикателства пред тази визия. Достъпът до отворения интернет е ограничен от някои авторитарни правителства, а онлайн платформите и цифровите инструменти са все по-често  използвани за потискане на свободата на изразяване и отричане на други човешки права и основни свободи.

Държавното спонсориране или оправдаване на  злонамереното поведение нараства, включително разпространението на дезинформация и киберпрестъпления като ransomware/ злонамерен софтуер, предназначен да блокира достъпа до компютърна система, докато не бъде платена сума пари/, засягащи сигурността и устойчивостта на критичната инфраструктура, като са в риск жизненоважни публични и частни активи. В същото време страните издигнаха защитни стени и взеха други технически мерки, като спиране на интернет, за ограничаване на достъпа до журналистика, информация и услуги по начини, които противоречат на международните ангажименти и задължения за правата на човека.

Съгласуваните или независими действия на някои правителства и частни участници се стремят да злоупотребят с отвореността на управлението на Интернет и свързаните с него процеси, за да прокарат затворена визия. Освен това някога децентрализираната Интернет икономика стана силно концентрирана и много хора имат основателни опасения относно неприкосновеността на личния си живот и количеството и сигурността на личните данни, събирани и съхранявани онлайн. Онлайн платформите са активирали увеличаването на разпространението на незаконно или вредно съдържание, което може да застраши безопасността на хората и да допринесе за радикализация и насилие. Дезинформацията и чуждата злонамерена дейност се използват за всяване на разделение и конфликт между индивиди или групи в обществото, подкопавайки зачитането и защитата на правата на човека и демократичните институции.

Вярваме, че принципите за бъдещето на Интернет са универсални по своята същност и  каним тези, които споделят тази визия, да утвърдят тези принципи и да се присъединят към нас в нейното изпълнение”.

Как да запазим миналото в бъдещето на Интернет

Идеята на тази декларация има много общо с миналото на Интернет. Когато мрежата се развиваше през 80-те и 90-те години на миналия век, тя беше разглеждана предимно като инструмент, който ще разшири индивидуалните свободи в световен мащаб, ще укрепи демокрацията и ще създаде просперитет чрез иновации и икономически напредък. Очакванията бяха, че „Интернет за всички“ ще създаде нов, демократичен свят: свобода, равенство, братство.

Като всяко изобретение Интернет може да се използва превратно, но няма път назад. Човечеството все повече се препъва напред в киберпространството. Цифровизацията не може да бъде спряна.

Принципи

Декларацията е групирана около пет принципа, които са разделени на 23 подточки. Най-висшият принцип е защитата на правата на човека и основните свободи. Следва незабавно запазването на глобалния характер на Интернет, т.е. отхвърлянето на Интернет фрагментацията, така наречения „Splinternet“. Третият принцип е включване/приобщаване и достъпност, „Интернет за всички“ и преодоляване на „цифровото разделение“. Принцип номер четири е доверие, т.е. укрепване на киберсигурността, борба с киберпрестъпността, защита на данните, защита на потребителите. И накрая, принципът на много заинтересовани страни за управлението на Интернет, т.е. равно участие на недържавни участници от бизнеса, от академичните среди, гражданското общество и техническата общност в разработването и прилагането на Интернет политики.

Процедура

Декларацията е подписана изключително от правителствата, но в голяма степен е свързана с модела на множество заинтересовани страни. „Вашингтонската декларация“ дойде „отгоре надолу“, директно от Белия дом. Въпреки това, по време на правителствените консултации, ЕС включи някои ключови думи в документа, като позоваването на „регулаторната автономия“ на всяка държава в рамките на нейната собствена юрисдикция, което я прави „по-малко ориентирана към САЩ“. Добре известно е, че ЕС и САЩ имат различни подходи и идеи за това как да регулират Интернет. Добрата новина тук е, че независимо от различията, те са на една страна, ако става въпрос за демократичните ценности на отворен, свободен и сигурен Интернет.

Проблеми

Декларацията е подкрепена от 60 правителства и това е много. ООН обаче има 193 членове. Подписалите са  САЩ и всички страни от ЕС, Канада, Япония, Нова Зеландия и Австралия, а също и някои развиващи се страни като Аржентина, Уругвай и Сенегал но важни Интернет страни като Индия, Бразилия, Южна Африка, Турция, Гана, Кения и Сингапур все още се колебаят да се присъединят.

Не е изненадващо, че автокрациите не са склонни да подкрепят декларацията. Тя формулира серия от критерии за определяне доколко демократично или автократично е организиран Интернет в дадена страна.

Основното предизвикателство обаче е да се запази глобалната природа на Интернет. Фактът, че всеки може да комуникира с всеки навсякъде по земното кълбо по всяко време, е огромно постижение, но той е все по-застрашен. Китай има своя цифрова защитна стена. Русия прие закон през 2019 г., който ще й позволи да се изключи от глобалната мрежа. В много авторитарни държави – от Иран до Саудитска Арабия – Интернет все повече се контролира от държавата. Рискът е големият Интернет, който в крайна сметка не е нищо повече от мрежа от мрежи, да се разпадне на отделните си компоненти, на Splinternet и много национални интернет сегменти.

Следователно декларацията подкрепя запазването на универсалността на системата за имена на домейни (DNS), глобално приложимите Интернет стандарти и мрежовата неутралност. Посланието е ясно: Независимо от всички политически спорове, техническото ядро ​​на Интернет не трябва да бъде атакувано.

Би било наивно да се очаква, че Интернет може да стои извън геополитическите битки. В реалния свят обаче няма американски въздух или китайски въздух; има само чист въздух или замърсен въздух. Няма смисъл да се подкопава глобалната инфраструктура, която сега се разглежда като част от общото наследство на човечеството.

Нека добавим и факта, че декларацията не е договор с конкретни задължения за подписалите го.

Линк https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/declaration-future-internet

How to Save the “Past” in the “Future of the Internet”: Principles, Procedures and Problems of the Washington Declaration

Събра от мрежата Анелия Димова

Коментари

comments