МИЛЕН МИЛАНОВ, ЕДИН АКТЬОР В СЛОВОТО И ВРЕМЕТО

0
232

„Градината с криновете“ е особена книга. Сътворена с идеята да очертае профила на един актьор със силно социално присъствие на културната сцена, тя донякъде е и метафора на мечтаното несбъднато в културния ни живот.

Кринът, както казва Милен Миланов, е цветето, символ на доброта, състрадателност, святост, блага вест, знак за досег с божествената искра, с други думи творчеството, а градината би трябвало да е мечтаното място на взаимност и синергия на хората на духа.
Книгата е и разказ за времето, в което един актьор поема кръста да култивира тази недообработена градина.

Преходното време, което първо измете публиката от театрите, после наложи в голяма степен вкуса на първосигналното забавление. Време в което хората на духа се затвориха в малки общности без връзка по между си. Скъсаха се традиционни отношения, взаимното отрицание се превърна в норма, поколенията загубиха памет. Но тъкмо тогава се случи чудото- в най-голямата стагнация, когато мутренският свят налагаше правилата, актьорите от Военния театър създадоха наградите „Аскеер“, превърнаха награждаването в събитие, което трябваше да върне самочувствието на хората на духа, да върне увереността, че те са носителите на морални норми и критерии.
Милен разви тази идея и тя стана негова кауза и същност.

Затова и събитието, с което книгата бе представена, е уникално. То събра в тези ковид времена на едно място съавторите: проф. Ивайло Знеполски, проф. Георги Лозанов, проф. Георги Каприев, проф. д-р Пламен Дойнов, акад. Владимир Зарев, проф. Иван Добчев, Митко Новков, Лилия Абаджиева, Диана Добрева, като живо доказателство, за възможността от осъществяване на идеята „Аскеер“. В трудни и егоцентрични времена на разпаднало се на атоми общество, 14 души на от висшия духовен  ешалон на културата могат да говорят и пишат за един актьор откровено, с уважение и почит. Защото независимо от различните си възгледи, всички те в един или друг момент благодарение на Милен Миланов са били съмишленици в осъществяването на идеята „Аскеер“.

Да, това е книгата: 14 ( символно число, отпращащо към Борхес и безкрайността) видни творци съставят общия портрет на един човек. Книгата съдържа и интервюта на Милен Миланов, давани през годините, в които може да  се проследи неговото постоянство в ясно осъзнатата цел за мисията на културата и изкуството, за ролята им в променящото се време.

Георги  Господинов го нарича „събиращият човек“. „В български контекст, където по правило геният е на завистта, а богът е на разделението, Милен е от малкото хора по тези земи, които притежават нетукашния талант да събират хора.“

Може би защото е варненец, роден край морето, което възпитава други, нетукашни критерии за смисъл и живот, отдаден на стремежа към по-широки кръгозори, може би защото има и друго, икономическо образование, а и защото е четящ човек, за когото Пламен Дойнов казва че е „най-четящият актьор и най-играещият читател“, с чувство за историзъм и културна памет“, Милен Миланов е способен  не само да се превъплъщава на сцената, но и да поема и множество социални роли.

Така че  „Градината с криновете“ е не само книга за Милен Миланов, но и книга, анализираща времето. В интервютата, които е давал, събирани през годините, можем да препрочетем профила на времето, в което не беше лесно да оцеляваш като човек на духа нито да запазиш добротата, почтеността, справедливото отношение към събитията, дори любовта към изкуството.
Време, в което продължаваме да живеем и все повече имаме нужда от личностни примери, които връщат смисъла.

 

 

Коментари

comments