„Как може да се лети с плавници“: Алцек Мишев и свободата на въображението

0
303

24 септември – 21 ноември 2021
Двореца, пл. „Княз Александър І“ № 1

Другият голям международно признат български художник-концептуалистq освен Кристо, но кой знае защо не толкова известен у нас, е Алцек Мишев. Макар и легенда сред творческите среди, широката публика не е запозната с неговото творчество. Днес обаче неговите забележителни творчески постижения могат да се видят в богатата ретроспективна изложба, която ни предлага Националната художествена галерия.

Алцек Мишев е роден в Дупница през 1940 г. Прадядо му е Иван Зографски, един от художниците, за които се предполага, че са изрисували и реставрирали Рилския манастир през XIX век. Завършва живопис в София. През 1966 г.   негова изложба от 1971 г. в Дупница  е свалена заради модернистичните похвати, които използва. Мишев бяга от комунистическия режим а самото му бягство го превръща в легенда, която се превъплътява и в творческите му инвенции в последствие. Говори се че е преплувал от Триест до Италия, което той наистина смятал да направи, но опасност от акули го кара да поеме планинските пътища.

Обаче темите за плуването и летенето като път към свободата се реализират впоследствие във впечатляващи творчески проекти. Например „Как може да се лети с плавници“ – серия фотографии за един „реален и хиперболизиран полет“ от България до Италия.

Друг негов проект е „Преплуване на Атлантическия океан“ (1979-1982). Това е серия  от дванадесет изложби, три театрални представления, а кулминацията на проекта е плуване по четири часа сутрин и четири часа следобед в басейна на кораба „Кралица Елизабет Втора“, който пътува от Милано до Ню Йорк.


За реализацията на тези проекти художникът разказва във документален филм който може да се види по време на изложбата.

През  80-те Алцек Мишев  разполага в градската среда на Милано, Рим, Торино, Болоня и Флоренция, многобройни портрети на млади хора, за които използва фотографии, а после уведомява всеки един от своите обекти чрез телеграма къде може да види портрета си.

Музиката за него също е извор на творческо вдъхновение. 90-те години работи с младата оперна певица Александрина Пенданчанска и диригента Михаил Ангелов върху проект, озаглавен: „Концерт за сопрано и оркестър на един художник немузикант“.

„Музика от небето“ е друг впечатляващ проект на Алцек Мишев. Художникът издига балони над централния площад в Милано, от които се чуват звуци, записани на синтезатор след разкодиране на фотографии на съзвездията Андромеда, Орион и Лира.

Ретроспективната изложба следва път на картини, теми, проекти. Оставям на преценката на зрителя сам да осмисли идеите и професията на художника – същата като тази на прадядо ми Иван Зограф от Кочериново.“                                                                                                            Алцек Мишев


Изложбата е истинско събитие, което ни дава възможност да опознаем и  преживеем творческия път на този забележителен българин, с когото би трябвало да се гордеем.

„Живописец, концептуален артист, пърформър, експериментатор, авангардист, музикант, лектор… В настоящата изложба Алцек Мишев ни представя своето творческо летене, поставяйки ни в ситуация почти без аналог – не само заради смесицата от постижения в широкия им артистичен обхват и мащабни прояви на авангарден дух, където живописта все пак заема особено място. За изключително кратък период от време той се превръща в познато име, заемащо достойно място и популярност в артистичните среди на Запад. Още през 1976 в книгата „Европа – Америка – различните авангарди“ на Акиле Бонито Олива, представяща най-влиятелните 30 европейски и 30 американски художници, е включен и Алцек Мишев.“                                                             

Голямото „завръщане“ на художника в родината е организирано по повод неговата 80-годишнина. В 13 зали в Двореца са експонирани над 140 произведения. Проектът се реализира от Националната галерия, с финансовата подкрепа на Италианския културен институт в София и в сътрудничество с Арт фондация „Дома“. Куратори са Иво Милев и Боряна Вълчанова.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

comments