Проф. Казимир Попконстантинов: СЪДБАТА ТАКА МЕ ЗАЛЮЛЯ…

0
826

Откривателят на мощите на Св. Йоан Кръстител край Созопол археологът проф. Казимир Попконстантинов признава, колкото и да звучи нескромно, че някои от откритията, които го съпровождат през последните години, могат да бъдат наречени впечатляващи. Всъщност те са повече от впечатляващи, защото са обект на внимание от световната наука и запълват бели петна в средновековната история по българските  земи, особено ролята на манастирите като религиозни центрове и средища на културен живот.

Съдбата така ме залюля, че близо 50 години проучвам манастири от българското Средновековие, чийто ктитор и дарител е Св. Цар Борис, отбелязва проф. Попконстантинов. Именно заради  два от манастирите край Варна – в местността Караач теке (кв. Възраждане) и в с. Равна, през август т.г. проф. Константинов бе удостоен със званието почетен гражданин на морската ни столица. В манастира  край с. Равна е открит  най-големият скриптариум (издателски център) в българската средновековна история и византийската археология.

В интервюто на Валери Тодоров проф. Попконстантинов припомня, че се навършват 100 години от откриването на манастира край Варна от бащата на българската археология – чеха Карел Шкорпил.

Манастирът в местността Караач теке край Варна е предизвикал интерес още с откриването си, продължава известният археолог. Ние го проучваме от 1996 г.  С какво е интересен и с какво допринесе нашият екип, за да заслужим признанието на Варна? Манастирът поднесе огромна изненада. Не респектира толкова с площта, на която е построен, подчертава в подкаста проф. Казимир Попконстантинов. Тук открихме и проучихме най-големият скрипторий до този момент в българската средновековна и византийската археология. Това е издателство, което показва грижата  на Св. Цар Борис за ограмотяване на българите и популяризиране на религиозната литература. До нас са стигнали отделни екземпляри от издаваните в манастира книги. Писало се е върху пергамент, защото хартията още не е била популярна. Размерите на скриптория са 40 метра дължина и ширина 10 метра – общо 400 кв. метра, разделени на близо 13 малки стаи по 9 кв. метри по периферията. По средата има коридор с ширина 5 м. В тези малки стаи е имало  маса по средата, а от двете й страни – пейки. На едното място единият от монасите чете, а другият пише, един превежда – другият пише. И когато са готови, няколкото пергаментови листа, които са били и орнаментирани, са били предоставяни на художниците. Когато се натрупвала една кола, поднасяла се на други монаси, които по средата на дълги маси събират и подвързват книгата. В това издателство  са били писани, превеждани и орнаментирани книги за новопокръстена България.  Печатани  са евангелие, требник – с молитви и текстове за кръщаване, ръкополагане, венчаване, и т.нар. служебници. В  по-късен период, всеки месец се издават и минеи с песнопения – 12 месеца – 12 минеи. За всеки храм, не само за манастирите, са били необходими за първоначалния период от края на 9 – 10 век по 3 – 4 книги, също още 12 – общо около 10 – 15 книги. Многобройни са били храмовете – над 1000 храма в Средновековна България, отбелязва проф. Казимир Попконстантинов. Представете си какви количества пергамент са били необходими, колко стада овци, кози, от чиито кожи са правени пергаментите и колко грамотни хора е имало, за да подготвят тази продукция. В още няколко манастира има подобна дейност, но не в такъв обем. В Плиска и Преслав също е имало скриптории. Не току-така са построени на североизток в българските земи, защото паралелно с издателската дейност има и училища, където се подготвят духовници, които по-късно стават проповедници. След 864 – 865 г., когато се приема християнството, езичеството все още не е заглъхнало.

Другият манастир, за който стана дума в началото, е на 18 км западно от гр. Провадия, край с. Равна, разказва в аудиоподкаста проф. Казимир Попконстантинов. С доц. Павел Георгиев от Археологическия музей с институт, от филиала на БАН в Шумен, посветихме 10 г. на този манастир. Защо е изключителен? Това е единственият манастир, в който открихме около 230 – 250 надписа, от които е видно каква е била грижата за ограмотяването на българите. Използвани са 5 графични системи, надписи с руническо писмо, характерно за прабългарите, имаме надписи с гръцко писмо, с латинско писмо, с кирилица и глаголическо писмо. Имаме и билингви – на два езика – надписи от гръцки преведени на старобългарски надписи, изписани с кирилско писмо.

А какво правим днес, пита проф. Казимир Попконстантинов. Какво става с учебните програми, пита професорът. Неговите малки деца – близнаци, са първокласници тази година. Питам го, какво означава днес патриотизмът, приеман понякога с негтивизъм. Недопустимо е да се изхвърлят от българската литература автори, да бъдат премълчавани „Народни песни“, „Три синджира роби“, да се търсят по-омекотени изрази и термини за петвековния период от нашата история, категоричен е проф. Попконстантинов, а вместо да се адаптира, да превеждат Вазов. По-добре е да се прилага речник в края на изданието, за да бъде ясно за децата, подчертава той в звуковия файл. Когато в патриотизма се вкарва политика, това е вече друго. Така се създава впечатлението за нашите предци  като за неграмотни войни. Човек, оглавявал българската държава, не може да бъде неграмотен. Може ли един неграмотен човек да приеме християнството, да има такива дипломати, да водят преговори с папата, с константинополския париарх? Св. Цар Борис неслучайно изпраща сина си Симеон да бъде обучен в Константинопол, посочва археологът.

Питам го, какво се случва сега на разкопките на остров Св. Иван край Созопол след откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител. Впрочем, проф. Попконстантинов има и една духовно заложена фамилна връзка в интереса си към манастирите. Той е дете на свещеник, завършва Духовната семинария и професионалната му подготовка се отличава от тази на повечето историци и археолози. 99 % от учителите ми в семинарията бяха възпитаници на руската духовна  школа, на западните университети и гръцките духовни училища. Отдал съм се на проучване на манастирите не само заради образованието си, а защото имам друго усещане към духовността, религията и историята, отбелязва той.

В разговора ще уловите и един любопитен детайл – Валери Тодоров и Казимир Попконстантинов се познават много отдавна – от село Гарван, Силистренско, където бащата на археолога е бил свещеник в местната църква. В аудиоподкаста по-нататък  Казимир Попконстантинов разказва и за разкопките в Силистренския край, изследвани през миналия век от руско-българска експедиция. Маята в тестото на археологията е от ранните ми детски години, обяснява археологът. В мотивацията се намесват и други спомени. Помните лозята в с. Гарван (30 км. западно от Силистра, край Дунава), разказва той. Едното ни лозе беше в Кривината – до езерото, край блататата. То беше близо декар, като половината беше върху селищна могила. При копане открихме  фрагменти от глинени съдове, а другата част явно е била върху антична крепост. Открихме тухли с по няколко букви – щемпелите на тухларите, производителите на тухли. Питам баща ми, обясни ми подробно, той беше много начетен – с 4 езика – владееше и два от мъртвите езици – еврейски и старогръцки. В семинарията ни преподаваше  г-н Ганчо Велев, енциклопедист – преподаваше църковно право. Спомням си, през 1956 година, г-н Велев ме попита откъде съм.  „Вашето село е известно  с проучването на едно от малкото славянски селища, известни до този период, заедно със съседното село –  Попина“, разказваше ми той. Руско-българска експедиция с Живка Въжарова беше изследвала тези места. После, когато попаднах във Великотърновския университет, проф. Станчо Ваклинов запали у мен тази тази искра към археологията, посочва проф. Казимир Попконстантинов.

Да се прехвърля на остров Св. Иван, продължава той. Питате ме дали там е най- голямото ми  откритие. След като едно такова епохално откритие впечатли дори мюсюлманския свят, значи е значимо. Няма да забравя и датата –  28 юли 2010 г. в 13.30 ч. Да се докоснеш до реликварий с мощи на Св. Йоан Кръстител, това може да стане само с божията помощ. Проф. Божидар Димитров, който  пръв започна разкопките там, ми казваше –  колко години работим на острова и нищо, а ти отиде и откри мощите. Не е необходимо само да копаеш, а и да знаеш какво проучваш. Много ми помогнаха знанията от семинарията. Затова и сина си кръстих Йоан в знак на признателност и благодарност, отбелязва проф. Казимир Попконстантинов.

Стигаме и до македонския въпрос. Който пренебрегва миналото, не може да бъде спокоен в настоящето и за бъдещето си1 подчертава археологът. Македонският въпрос не е Гордиев възел, за да бъде разсечен. Проблемът прилича на притчата за Соломон и двете майки, когато той предлага да разсече на две детето, за  да го подели  между истинската и фалшивата. Тогава истинската майка предпочита да се откаже, за да запази живота му. Слушах по радиото, докато пътувах за  разкопки в  Тервелско за поредните емисари от Европейския съюз, които ни увещават да се  откажем от ветото за ЕС за Северна Македония. Отново ли се връщаме назад, все някой отвън да решава съдбата ни? Като специаласт по българската и византийската епиграфика (каменни, издълбани надписи)  и като учен с Хердерова награда за принос в европейската култура, дръзко ще кажа. Македонците дълбоко в себе си осъзнават че не са прави, но са надъхани от сръбската намеса, която личи и в историята на северозападните български земи. Ако има Северна Македония, къде са Западна, Южна, Източна Македония? Историята е безкомпромисна. Епиграфските паметници в Македония показват кое в историята е вярно и кое не е и как са били малтретирани хората, които са пазили истинската история. На какъв език са били писани Битолският надпис, Самуиловият надгробен надпис, надписът от 996 г. в манастира „Свети Архангел“ в Прилеп – на старобългарски. Така е и с надписа в скалния манастир при село Крепча, Поповско. Там още Карел Шкорпил вижда на скалата, на 8 метра височина,  надпис на старобългарски. Ние изследваме манастира сега, защото Шкорпил не е имал време да го проучи.

България е съхранила своето име повече от 1300 години.Няма друга държава в света, която да е съхранила името си от толкова ранен период, подчертава в края на интервюто проф. Казимир Попконстантинов.

* Проф. Казимир Попконстантинов е роден на 17 септември 1942 г. в с. Гарван, Силистренско, където баща му е свещеник. Завършва Духовна семинария, Великотърновския университет, където дълги години е преподавател. Един от българските археолози със значителен принос в областта на епиграфията. Носител на международната Хердерова награда, на златен медал на Великотърновския университет, почетен гражданин на гр. Варна. При разкопки на остров Св. Иван край Созопол прави сензационно световно откритие – мощите на Свети Йоан Кръстител.

Снимките са предоставени на редакцията от проф. Казимир Попконстантинов. Снимката в заглавието  е на в-к „Труд“.

 

Коментари

comments