„Въздигане. Първият випуск“ 125 години Художествена академия

0
204

Градската художествена галерия отново ни кани на пътешествие във времето. Годишнината на Художествената академия се превръща в повод да се покаже и  разкаже малко познатата част от историята на българското изобразително изкуство, да се пресъздаде духът на една епоха, в която един от главните двигатели е бил стремежът за културно въздигане. Годината е 1896-а, в парламента се водят пламенни битки за създаване на културните ни институции, Пловдивското изложение е показало какво могат българските художници, у нас гостуват чужди майстори на четката, България се приобщава към световната култура, става част от големия цивилизован свят…
Детайлите на тази вълнуваща история са изпаднали от учебниците, но добре подредената и премислена изложба на СГХГ освен великолепните непознати платна и графики, е включила и словесни разказ, за да осмислим духа на времето.

За да видим, както казва Аделина Филева, директор на галерията,- доколко е силна нашата памет, какво можем да извадим и да покажем от нея, как тази памет може да ни помогне така, че във следващите процеси да работим по-добре за бъдещето.

Аделина Филева:
„Може би малцина от вас знаят, колко дълъг е бил процесът по създаване на Държавното рисувално училище. И как и преди 125 години е е било трудно човек да се бори за културата и за изкуството. Дебатите са били сериозни в Парламента, дори интелектуалци като Каравелов и Алеко Константинов са против създаването на Държавното рисувално училище. Желанието на повечето депутати е било българските художници да се обучават в чужбина. А всъщност, на всеки трябва да е ясно, че когато ти имаш в своя роден дом художествени училища и художествена академия, ти можеш да създаваш свои творци по един много по-добър начин и  те да бъдат наистина конкурентноспособни за света със своите творби, знания и възможности. Всъщност, това успяват да докажат и първите преподаватели. Хора с огромна енергия и потенциал, хора, които години наред ще продължават да се борят тази идея все повече да се уплътнява и процесите да се стабилизират, а институцията да става все по-важна и значима.

Процесът беше важен, изключително труден, защото да се срещнем с  всички тези рисунки и платна се оказа, че те трябва да бъдат събирани парче по парче от много и различни места-художествени галерии, частни колекции и музеи. Всичко това,  реставрирано, подготвено, изследвано вече може да го видите не само в изложбата а и един чудесен каталог на нашата дизайнерка Надежда Олег Ляхова.

Същевременно трябва да кажа, че Художествената академия е един скъп на нас партньор, защото сме работили заедно по не един проект и сме създавали не една важна изложба и за да стигне художествената ни история и като процес, и като знание, и като информация към вас.“

Ритуалният комплект инструменти за полагане основите на Рисувалното училище

Богатата културна програма на пловдивското изложение 1892 в рамките на която е включена първата официално  подкрепена от държавата обща художествена изложба е важна крачка въобще по посока на утвърждаване на на значението и смисъла на светското изкуство у нас. Тъкмо тази първа изложба е сред предпоставките да се образува Народният музей в София, да се създаде Дружеството за поддържане на изкуството в България, благодарение на което сетне ще започне издаването на списание „Изкуство“..

Зад всичко това стоят усилията и любовта към изящното на княз Фердинанд Първи Български и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Те се превръщат в ментори на редица български художници и подпомагат техния достъп до международна културна сцена. А като част от политиката на княза за инициирани ред гостувания на „иностранни“ художници като лични визити и дълготрайни резиденции или посредством обогатяване на българската колекция с прибавянето в нея на образци  от западно-европейски майстори на четката. Така именно 1896 г. в България попада картина на гръцкия художник Теодор Рали, днес част от колекцията на Националната художествена галерия. Платното на Рали, с което се сдобива съпружеската княжеска двойка носи името „Видение“.

На 16 януари 1896 г. Осмото обикновено Народно събрание гласува Законопроект за откриване на държавно рисувално училище и приема да утвърди Закон за Държавното рисувално училище в София. Месец по-късно княз Фердинанд I утвърждава основаването на новата образователна институция. На 14 октомври 1896 г. Държавното рисувално училище отваря врати. Въпреки пренебрежителното отношение на управляващите кръгове и висшите съсловия в страната към него, от момента на основаването му, десетилетия след като отваря врати, то вече е направило своите първи стъпки като значима културна институция, около която се групират отделни художествени кръгове.

Първият випуск: Александър Божинов, Михаил Кръстев, Петко Караиванов, Тонев, Георги Гюлемезов и др.

През целия ХХ век висшето учебно заведение продължава да бъде един от центровете в българския културен живот. Неговата значимост се очертава в няколко основни насоки: като средище на столичния художествен живот – със своите салони за редовно излагане на изкуство, специализиран библиотечен фонд и богата музейна сбирка; като държавна институция, даваща мнение и имаща отношение към възникнали обществени и културни въпроси; авторитетен преподавателски състав, до чиито оценки и експертно мнение се допитват редовно държавни и частни институти.

Стефан Иванов, голо тяло

125 години по-късно в залите на Софийска градска художествена галерия се представя поглед към учителите и учениците, положили основата на българското изкуство и посветили живота си да изградят и възпитат художествен вкус. В първия випуск на Държавното рисувално училище са приети 48 учащи. По-голямата част от тях са представени в изложбата с над 80 творби. Сред рисунките и първите опити с маслени бои на добре познати автори като Александър Божинов, Андрей Николов, Асен Белковски, Господин Желязков, Димитър Даскалов, Димитър Радойков, Марин Георгиев Устагенов, Петко Манчев, Стефан Иванов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров могат да се разгледат и произведения на не толкова познати имена като Богдана Фисчиева Иванова, Борис Блъсков, Никола Тонев, Михран Гарабетян и др.

Цено Тодоров

Музейната сбирка към НХА, в която се съхраняват ранните произведения на редици наши художници, разкрива как започва пътят на един творец. По неравните краища на рисунките се разчитат подписите на техните учители – Иван Мърквичка, Ото Хорейши, Ярослав Вешин, Антон Митов, Иван Ангелов, Борис Шац, които са само част от преподавателите, представени с творби в изложбата.

Ярослав Вешин, Вършитба

Подбраните произведения са от колекциите на Националната художествена академия, Националната галерия, галериите и музеите във Враца, Добрич, Казанлък, Плевен, Пловдив, Русе, Свищов, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол, както и от частни колекции. Изложбата е съпътствана от двуезичен каталог.

Изложбата е част от програмата на Националната художествена академия във връзка с отбелязването на нейната 125-годишнина.

Екип: Аделина Филева, Пламен В. Петров, Милена Балчева-Божкова, Рамона Димова, Николета Гологанова, Надежда Олег Ляхова, Ана Топалова, Стефан Белишки, Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Петър Димов, Маргарита Енева, Диди Спасова, Цветан Игнатовски, Росен Тошев, Татяна Пунева.

Коментари

comments