ВОНЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОВАЛ ИЛИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ

0
221

Докато някои от политолозите вече регистрираха поражение на американската политика в Афганистан, други намират американското военно изтегляне за добър стратегически ход. Америка повече няма да хвърля средства и усилия в бездънната яма на един безкраен конфликт, а следващият период в региона може да се окаже изтощаващ рунд за близките съседи – Русия, Китай и Иран.

Без помощта на Русия съседните на Афганистан държави едва ли ще могат да защитят границите си при опит за нахлуване на талибаните, смятат военни експерти. Състоянието на армиите и бойната подготовка на Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан и Таджикистан не е на особено високо  ниво. За разлика от тях, Иран, Пакистан, Китай и Индия имат многочислени армии с добро въоръжение и подготовка.

Не бива да се подценява обаче боеспособността на основните сили на талибаните. Към тях е възможно да се присъединят бойни части от досегашната афганистанска армия, обучавани от американците и снабдени с модерно оръжие. Числеността на афганистанската армия беше около 300 хиляди души. За талибаните армиите на Иран, Пакистан, Индия и Китай са голям залък. Потенциална заплаха има за Киргизстан и Таджикистан, които без помощта на Русия едва ли биха могли да устоят на агресия.

Засега няма признаци талибаните да искат да  разширят влиянието си в съседни държави, но не бива да се забравя, че на тяхна страна има бойци, родени в бившия Съветски съюз. По-вероятна е заплахата от терористични действия. Някои от командирите на талибаните нееднократно са  заявявали намерения да си възвърнат влиянието в бившите съветски републики.

Русия поддържа близки връзки и е гарант за сигурността на бившите съветски републики по границата с Афганистан.

Именно заплахата оттам принуди навремето бившия СССР да нахлуе в Афганистан след настойчивите 19 молби на просъветския режим.10-годишната война, прекратена  от президента Михаил Горбачов през 1989 г., доведе до многобройни жертви и освен че увеличи популярността на руските оръжия сред афганистанците, не даде особен ефект за сигурността на Съветския съюз. По-скоро войната, с огромните военни разходи и жертви, ускори разпада му. През периода на съветското присъствие, САЩ обучаваха, финансираха и въоръжаваха въоръжените отряди на различните полеви командири в Афганистан.

20-годишното присъствие на САЩ струваше на американската икономика 81 милиарда долара преки разходи, без да допринесе особено за стабилизиране на района. През това време Вашингтон се намеси в Ирак, Сирия, Либия…

За разлика от предишния съветски период, Кремъл не пое пътя на конфронтацията в Афганистан. Русия се съгласи с разполагането на американска база в Киргизстан и оказваше логистична подкрепа на усилията на Вашингтон за постигане на стабилност в Афганистан и ликвидиране на центрове на тероризъм. Но Русия се противопостави на американските действия в Сирия, Либия и особено остро на американските опити да мотивира нападение срещу Иран. Иранската ядрена програма тревожи повече близкия съюзник на САЩ в Близкия Изток – Израел.

Изтеглянето на САЩ от Афганистан неминуемо ще се отрази и на обстановката в Ирак и в целия регион.

Според американския президент Джо Байдън, не си струва Америка да плаща за сигурността на основните му съперници днес – Русия и Китай. След санкциите, търговските войни, едностранното оттегляне от международните договори за въоръженията, това е още един удар върху Русия, определена като враг, Китай определен като съперник и Иран признат за рискова държава.

Последствията ще стигнат до Европа с очаквана нова бежанска вълна, въпреки че Турция, която поема част от бежанския натиск, изглежда спокойна. Явно Турция и Русия имат предварителни споразумения с талибаните, тъй като не оттеглят и дипломатическите си мисии. Вашингтон е получил уверения за мирен преход, което на фона на предстоящото въвеждане отново на шариата в Афганистан след 2001 г. едва ли изглежда особено успокоително.

Така че американското поражение е по-скоро стратегически ход, който ще запази американското влияние, но без военни действия и инвестиции срещу добро поведение. Разбира се, тази политика ще има силен насрещен вятър откъм Китай. Пекин също спокойно реагира на събитията и също поддържа добри отношения с талибаните . Сега отново идва ред на съседите да се погрижат за регионалната сигурност. Не може да остане настрани и Европа, която само на пръв поглед е далеч от новия обрат в Афганистан.

Ако Русия защити съюзниците си в региона, това може да доведе до нова терористична вълна в  страната, но ако не се намеси при евентуална агресия на талибаните, тава може да има още по-тежки последствия за нея. Това обаче засега са само вероятни хипотези.  Москва натрупа опит в сирийската кампания и може да действа достатъчно ефективно. Преди три години руски експерти оцениха като тревожно ниско състоянието на бойната готовност на армейските части на Киргизстан и Таджикистан и бе предприета програма за обучение и преквалификация на военните.

Етническият състав на армията на талибаните включва и етнически узбеки. Така че Узбекистан също реагира с тревога.

Някои наблюдатели с основание наричат Афганистан „гробището на империите“. Никой досега не е успявал да постигне контрол над цялата територия на страната. Опитите на бившия Съветски съюз да контролира основни стратегически зони и райони завърши с неуспех, както и американската тактика на съвременна война „от въздуха“ с избягване на пряк сблъсък.

Американското изтегляне започна на 1 май т.г, но такова светкавично завземане на столицата Кабул бе изненада за всички. Прогнозите бяха талибаните да влязат в столицата след месец. Сега ключовият въпрос е дали талибаните ще удържат на думата си за мирен преход и дали дипломатическите усилия ще дадат поне временно успокояване на ситуацията. Ясно е обаче, че в региона предстоят изненади.

Дмитрий Рюриков, – бивш съветник на президента Борис Елцин (1991 -1997 г.), който  е работил в съветското посолство през 80-те години в Афганистан и е бил също посланик в Узбекистан, нарече случващото се „колосална трагедия“.

Михаил Горбачов заяви, че американската намеса в Афганистан е била „лоша идея“, въпреки че в началото Русия я подкрепи. Преувеличаване на заплахата, неясни геополитически цели и нереалистични опити за демократизиране на едно многоплеменно общество – така обясни той мотивите за американската намеса. Според него, Вашингтон е трябвало да признае неуспеха си по-рано. Президентът Джордж Буш-младши, при когото започна американската операция в Афганистан,  изрази „дълбока мъка“ и призова САЩ да свалят бюрократичните пречки за бежанците. Той, в съвместно изявление със съпругата си Лора, изрази увереност в упоритостта и издръжливостта  на младите афганистанци, свикнали вече със свободата.

Германският президент Франк-Валтер Щайнмаер определи случващото се на летището в Кабул като „срам  за Запада“. Германия ще спре помощта си за Афганистан. Генералният секретар на НАТО  Йенс Столтенберг призова талибаните да осигурят коридор за всички, които искат да напуснат страната и да не позволят в бъдеще Афганистан да се превърне в убежище за  международния тероризъм.

Има и по-екзотични реакции на събитията. Константин Елисеев, бивш съветник на украинския президент Пьотр Порошенко, призова Украйна да се изучи военната тактика  на талибаните, за да я приложи при евентуален конфликт с Русия.  Руски сенатори  обаче охладиха ентусиазма му с репликата,че Афганистан е  урок какво може да се случи с всеки, който  разчита на американците…

Коментари

comments