Twitter и фалшивите новини, границите на журналистическите привилегии

0
271

Коментаторите в Twitter или използващите други форми на социални медии трябва да бъдат внимателни, когато са потребители на информация, получена от анонимни източници. Федералният съд в Австралия наскоро обсъди как привилегията, предоставена на журналистите за защита на самоличността на информаторите им съгласно член 126К (1) от Закона за доказателствата от 1995 г. (the Evidence Act 1995), се прилага по отношение на  социалните медии в досъдебно решение по делото Кумова срещу Дейвисън [2021 ] FCA 753 (Kumova v Davison [2021] FCA 753). По-конкретно, Съдът преценява дали ответникът г-н Алън Дейвисън (собственик на Twitter Handle@StockSwami (Twitter Handle)) е защитен срещу задължението да разкрие самоличността на своя „корпоративен съветник“. Съдът решава, че привилегията не се отнася за г-н Дейвисън и му е наредено да разкрие самоличността на информатора си в рамките на 14 дни. Адвокатите от кантората Clayton Utz анализират решението от гледна точка на австралийското законодателство и общите принципи относно журналистическата дейност.

Когато човек се присъедини към Twitter, сайтът на социалните медии иска да предоставите кратка биография, която да бъде показвана в горната част на вашия Twitter Feed. Тази информация относно Twitter Handle на г-н Дейвисън гласи по същество следното:

“Циничен  и ексцентричен  (Cyncial и Cranky) поглед  върху дейността на  професионалните оператори на ASX (Австралийската борса за ценни книжа), които играят на дребно. Те могат да блокират, но не могат да спрат Swamo. През януари 2021 г. той добавя етикета „граждански журналист“ („citizen Journalist“) в края на цитираната биография.

В хода на делото г-н Дейвисън заявява, че използва Twitter Handle от 2016 г., за да представя честните си мнения относно акциите и посредниците и да представи своите изследвания върху акциите и хората, които стоят зад онлайн акаунтите, рекламиращи  тези акции. Материалното производство, свързано с шест туита на г-н Дейвисън, за които г-н Кумова твърди, са клеветнически спрямо  него, настояват, че той се е занимавал с вътрешна търговия, заблуждаваща пазара, и с предоставянето на вътрешна информация във връзка с планираното придобиване на Goro Nickel Mine от New Century Resource. Г-н Дейвисън се позова на редица защити, включително и на контекстуална обосновка. От значение за досъдебното производство е фактът, че г-н Дейвисън е участвал в дискусии с „корпоративен съветник“ преди да пусне поне един от съответните туитове.

Съдът отбелязва, че информацията, предоставена от „корпоративния съветник“, може законно да бъде характеризирана като търговска,  чувствителна и „вътрешна“ информация, както и като информация, която по това време не е известна по друг начин на пазара. Като част от защитата си, г-н Дейвисън заявява, че има право да не съобщи  самоличността на този „корпоративен съветник“ въз основа на журналистическата  привилегия относно защитата на източниците на информация. Г-н Кумова обаче твърди, че г-н Дейвисън няма достъп до тази привилегия поради следните причини: г-н Дейвисън не е журналист, Twitter Handle на г-н Дейвисън не предоставя „новини“ и трето, информацията, съобщена на г-н Дейвисън от „корпоративния съветник“, не е дадена съгласно „обещание“ да не се разкрива самоличността на това лице, тъй като „обещанието“, е необходимо да е дадено преди информацията да бъде действително предоставена.

Раздел 126К (1) от австралийския закон гласи (подлежи на тест за обществен интерес в подраздел 2), че „ако журналист е обещал на информатор да не разкрива самоличността му, нито журналистът, нито неговият работодател са задължени  да отговарят на какъвто и да е въпрос или да представят документ, който би разкрил самоличността на информатора или би позволил да се установи тази самоличност.

По същество, журналистическите източници са защитени срещу разкриване при обстоятелства, при които информация, свързана с материал или актуализация, се предоставя на журналиста въз основа на обещание за защита на доверието или нещо подобно. Термините „информатор“, „журналист“ и „новинарска медия“ са съответно дефинирани в раздел 126J от закона в Австралия.

Иинформатор е лице, което предоставя информация на журналист в нормалния ход на работата, в очакване информацията да бъде публикувана като новина.

Журналист означава лице, което е ангажирано активно в публикуването на новини и което може да получи информация от информатор в очакване информацията да бъде публикувана като новинарска.

Новинарска медия насочва към всеки носител за разпространение сред обществеността или част от обществеността на новини и наблюдения върху новините.

Съдът е използвал тези определения при обсъждане на жалбата, подадена от г-н Кумова. Важно тук е кой е журналист.Според Съда, г-н Дейвисън не е журналист, защото биографията на Twitter Handle „не е отличителен белег на „журналист“, както обикновено се разбира този термин, а прилагане на „циничен и ексцентричен подход “ към информацията. Целта е не  публикуване на „новини“, а „защита и отстояване на нечии права“.Следвателно г-н Дейвисън просто предоставя коментари на пазара като заинтересован наблюдател. Слоганът „граждански журналист“ в най-добрия случай е „свободно самоописание“ (нарича се така, но не действа по този начин).Освен това самата Twitter Handle не е „новинарска медия“ , тъй като акаунтът е „далеч от обективността“ в профила липсва изрично изявление, че целта е разпрострение на „новини“. Съдът отбеляза също, че докато някои туитове имат отличителните белези на журналистически материали, профилът не успява да покрие стандарта за „новинарска медия“, тъй като такава медия рутинно или редовно се използва от журналистите предимно или поне по същество за това, за разлика от медия, която от време на време може да бъде източник на новини.

Съдът постановява още, че съгласно член 126К (1) от закона всяко обещание да не се разкрива самоличността на информатора трябва да бъде направено пред предоставянето на информацията и трябва да бъде изрично „обещание“ по отношение на предоставянето на информация, която може да се идентифицира (за разлика от всяко обещание, което може да бъде изведено по друг начин, или всяко обещание, което би могло да се подразбира чрез позоваване, например на характера на разкриваната информация). В настоящия случай доказателствата сочат, че е имало „обещание“ да не се разкрива самоличността на „корпоративния съветник“, но то е недостатъчно, за да се установи, че е направено преди получаването на чувствителната търговска информация.

Съдът не е взел общо решение, че социалните медии или публикации в Twitter не могат да се смятат за „носител на новини“ съгласно закона. По-скоро Съдът ограничава своето решение само до Twitter Handle на г-н Дейвисън. Въпреки това коментаторите в Twitter или в други форми на социални медии трябва да бъдат предпазливи, когато използват информация, получена от анонимни източници. Те ще могат да ги защитят съгласно закона, само ако успеят да докажат следните три стъпки: че са „журналисти“, опериращи „новинарска медия“ и са получили поверителната информация от информатора след като първо са дали обещание, че самоличността му няма да бъде разкрита.

Линк http://www.austlii.edu.au/cgi-bin/viewdoc/au/cases/cth/FCA/2021/753.html

Коментари

comments