Търговията с цифрово изкуство, криптовалутите и онлайн измамите

0
276

Незаменяемите токени или „NFTs“ са по-модерната криптовалута, свръхпромотирана и по-малко осезаема. По същество NFT са цифрови активи, които работят въз основа на блокчейн. Всеки NFT има уникален цифров подпис, записан в цифровата книга. Традиционно се използват за кодифициране на произведения, създадени с цифрова технология, включително произведения на изкуството, музика/аудио файлове и видео игри. NFT се различават от обикновената криптовалута, тъй като всеки NFT е уникален и следователно не е взаимозаменяем с други NFT по същия начин, по който са заместими токените като биткойн. Когато купувате цифрово произведение на изкуството, важното е да се разбере, че не купувате собственост върху самото произведение, а метаданните, прикрепени към него като NFT. Може би по-ясен начин за концептуализиране на този процес е да си представим, че купуваме цифров акт за собственост, който е приложен към цифровата творба.

През първото тримесечие на 2021 г. крипто-пазарът е доминиран от продажбата на NFT с известни артисти като Деймиън Хърст и Банкси, които влизат в битката за купувачи на цифров терен. Повсеместни мемове стават източник на неочаквано богатство чрез своята скандална известност (например“Disaster Girl“ – Зоуи Рот продава на търг оригиналното копие на своя мем като NFT за 500 000 долара!). Пазарът се оказва потенциално доходоносен и не показва признаци на забавяне. Въпреки това където има пари, нови платформи и липса на регулиране, ще последват и измами, а светът на изкуството е не по-малко уязвим за пандемията от кибер измами.

Теоретично NFT би трябвало да имат положително влияние върху света на изкуството, арена, която отдавна е синоним на фалшификации. NFT осигуряват форма на автентичност на цифровите творби, предоставяйки на художниците възможността да използват тези онлайн платформи като търг за произведенията си, които имат собствен уникален знак. Подобна процедура би трябвало да помогне за предотвратяване на измамите и да добави допълнителна прозрачност, тъй като е невъзможно тези цифрови активи да бъдат модифицирани, превърнати в пиратски копия, обърнати или унищожени поради уникалните цифрови книги, които се използват за записване на транзакциите  с NFT. Въпреки това криптосферата създава и много възможности за измамниците да се възползват от новия пазар, който е без необходимите системи за контрол, за да се противопостави на  престъпленията.

NFT се търгуват чрез онлайн платформи на живо, много от които са подложени на ограничена проверка и не могат да гарантират автентичността на цифровото произведение преди продажбата му. Лице, претендиращо да бъде Банкси, е натрупало над 1 милион долара от продажбите на NFT. Няма система, която да изисква от отделния човек „да изкове“ произведението, за да докаже, че той е истинският собственик, а потенциалните купувачи трябва да имат предвид факта, че съществуват огромни възможности за измамни продажби. Проследяването на индивида, който може да е „изковал“ творбата на даден художник, може да се окаже проблематично, тъй като транзакцията е в блокчейн, осигурявайки на измамника желана степен на анонимност. Друг риск са фалшивите  платформи, при които купувачите погрешно превеждат ценната си валута в незаконната  платформа, само за да разберат, че тя е изчезнала без предупреждение. По този начин потребителите се лишават както от NFT, които са се опитали да закупят, така и от криптовалутата, използвана за покупката. Неизбежно, когато има търговия онлайн, хакерството също не може да бъде пренебрегнато като потенциална опасност. Една от последните тенденции на пазара е и фракционирането на NFT. Чрез разделянето на тези токени се позволява на инвеститорите с по-ниски нива на богатство да обединят ресурсите си и да станат част от пазара чрез закупуване на дял в NFT. Това по същество създава допълнителна ликвидност, като позволява на купувачите да търгуват своите акции в NFT на пазарни платформи. Въпросът е дали фракционираните NFT трябва да бъдат класифицирани като ценни книжа и следователно спрямо тях да се прилагат  финансови разпоредби, както и да имат данъчни последици. Едно произведение на изкуството, прикрепено към блокчейна, не е ценна книга според експерти, но процъфтяващият ръст на фракционирани NFT на пазара и зачестяването на  злоупотребите насочват вниманието към вероятно регулиране.

Докато светът очаква въвеждането на подходящ контрол и управление на тези нови и често неясни технологии, ролята на съдебните решения при използването на правните средства, достъпни за проследяване и възстановяване на активите, става все по-актуална. Английската съдебна система например, умело прилага и адаптира закона, за да отговори на технологичните предизвикателства. Казусът на AA срещу Persons Unknown & Ors [2019] беше първият в Английския и в Уелския съд, в който беше дефинирано, че криптоактивите са „собственост“, проправяйки пътя  към издаването на имуществени съдебни заповеди и защитни заповеди от името на заявителя.

Линк https://nfttrending.com/the-rise-of-nfts-in-music-art-and-fashion-what-are-they-and-how-do-they-relate-to-intellectual-property/

 

 

Коментари

comments