Медийната екосистема, медийната екология и мрежовият индивид

0
660

Радикалните промени в комуникациите и медиите са предизвикателство за изследователите не само относно обекта на изследване, но и относно прилагания метод на изследване. В медийната теория навлязоха понятия от други науки, чиято цел беше да разкрият по-задълбочено многостранните промени в създаването и разпространението на информация и съдържание в цифровата реалност. Така термини като „медийна екология“ и „медийна екосистема“ вече не звучат ексцентрично за никого, а имат свой тренд в медийните проучвания.

Екологията изследва връзките между живите организми, включително хората, и тяхната физическа среда. Концепцията за екосистемата в социалните сфери първо стана популярна във връзка с икономиката.  През 90-те години на миналия век технологичната и компютърната индустрия приеха метафората за екосистемата, съотнесена към бизнес организациите. С разширяването на взаимозависимостта между организации и институции тази концепция беше възприета и в други сфери.

На пръв поглед двата свята – социалният и биологичният – нямат много общо помежду си. В сравнение с други изследователски традиции обаче медийната екология е особено актуална днес, тъй като разглежда самите медии като социална среда, аналогична на физическата. Професорът от Университета в Тексас – Денис Кейли – си постави задачата да анализира медийната екология и да разкрие какво носи прилагането на този подход за човечеството. Кайли чертае „картата на медийната екология“, за да представи един неимоверно усложнен социално-технологичен свят , в който медиите „умножават своите клонове във всяка посока, не само чрез разширяване на комуникационните технологии (хардуер), но и  чрез експоненциално разширяване на приложения (софтуер)“. Той се опита да отиде по-далече и да проследи медийните трансформации не само като физически, но и като етични промени. Проф. Кейли предлага седем възможни прочита на понятието „медийна екология“: екологията на медиите като метафора, като теория на групите, в която да се търси баланс между различни компоненти, като библиография или компилация от източници, като изследване на околната среда  (изследване на контекста), в който се обработва комуникацията, като метафора за еволюцията, която може да се разбира като колекция от социални взаимовръзки, стимулирани от интерпретативни идеи за промяна в областта на технологиите, културата и нашето собствено съзнание, като перспектива за бъдещето и  като дисциплина, която балансира и обобщава всички налични елементи. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/23753234.2019.1616585

Освен тези философски заключения, които значително обогатяват теорията на медиите и комуникацията, биха могли да се търсят още значения на термина „медийна екология“ като обща рамка за дефиниране на новата медийна среда. Препоръка CM / Rec (2011) 7 относно ново понятие за медиите на Съвета на Европа признава важните промени в медийния пейзаж, но веднага потвърждава, че смисълът и задачите на медийните организации в демократичното общество остават същите. Вследствие на технологичните промени медиите разполагат с допълнителни инструменти за улесняване на връзките между субектите и ангажираността им с различни цели и идеи. Препоръката определя понятието „медийна екосистема“, разбирана в най-широк смисъл така, че „да обхване всички участници и фактори, чието взаимодействие позволява на медиите да функционират и да изпълняват ролята си в обществото“. Екосистемата дава възможност и за прилагането на нови начини за разпространение на съдържание в широк мащаб и често на значително по-ниска цена и с по-малко технически и професионални изисквания. Новите функции включват безпрецедентни нива на интерактивност с потребителите и създават непознати досега възможности за изява на демократичното гражданство. Следователно новата медийна екосистема включва както нови участници – платформи, услуги, посредници, така и нови функции, практики, условия, процедури и резултати.Тук въздействието на информационните и комуникационните технологии е решаващо за промените, но по-важни са социалните последици, включващи възникването на нови медийни и напомнящи медии образувания, които започват да играят активна роля в процесите на масовата комуникация и да допълват или понякога дори да заместват традиционните медийни играчи.

Като прилага творчески идеята за новата медийна екология, Съветът на Европа стига до извода, че е необходимо и ново понятие за медии, което изисква степенуван и  диференциран подход според  достигнатото равнище на развитие на съответния участник в медийната среда. Именно такъв подход, който разчита на изучаването на всеки отделен случай от гледна точка на шест основни критерии, които са дефинитивни за медиите – намерение да се действа като медия, цел и произтичащи от това насоки, редакторски контрол, професионални стандарти, обхват и разпространение, обществени очаквания – е подходящ  за определяне на качеството „медия“ в  съществуващата „флуидна и многоизмерна реалност“. Същевременно на всички играчи – независимо дали са нови или традиционни, които оперират в медийната екосистема – трябва да се предложи подходяща  рамка, която да гарантира защитата на свободата на изразяване и да предостави ясни изисквания за задължения и отговорности в съответствие със стандартите на демокрацията, върховенството на правото и човешките права. Регулативният отговор трябва да бъде гъвкав, градиран и диференциран според етапа на развитие на субектите и ролята, която те изпълняват  в процесите на създаване и  разпространение на съдържание.

В общата вазимосвързаност на участници, причини и фактори също така трябва да се обърне внимание на потенциални форми на намеса в нормалното функциониране на медийната екосистема, включително чрез непреки действия, които могат да засегнат икономическата стабилност или оперативната инфраструктура на медиите. За първи път чрез препоръката на Съвета на Европа се обръща внимание на взаимната обвързаност на множество условия и елементи на съвременната динамична медийна реалност, която налага  и различна преценка относно субектите, обусловеността им и регулирането. https://edoc.coe.int/en/media/8019-recommendation-cmrec20117-on-a-new-notion-of-media.html

Заедно с новата медийна екосистема, която е факт и чийто гръбнак е Интернет, се ражда и нова журналистика, повлияна от разгръщането на технологиите. Досега обект на внимание в по-голяма степен е била гражданската журналистика, основана на приноса на активни личности в обществените дебати и създаването на потребителско съдържание, изследвана е и журналистиката на данните, виртуалната журналистика и други. Тези нови изразни форми са се отнасяли главно до съдържанието. Необходима е обаче по-широка перспектива за организационните основи на журналистическата работа днес, като се вземе предвид разнообразието от различни участници, индивидуални, корпоративни, с журналистическа или с други професия. Пионерната журналистика  представя интегративна перспектива за възможен начин за реформиране на съществуващата професионална журналистика извън нюзрумовете. Както посочват Andreas Hepp и Wiebke Loosen https://journals.sagepub.com/doi/full/10.1177/1464884919829277, такъв подход е свързан с „многопластов процес на преструктуриране, подкрепен от определени участници с експериментални практики“. Пионерите са хора, които „в саморефлексивен процес разработват „нови“ практики и техники, които може никога да не процъфтяват в по-екстремните си прояви, но които като модели или представи за нови възможности влияят на трансформацията като цяло“. Важното тук е, че практиките стават емпирично осезаеми, когато се изследват като част от „всеобхватни начини за правене на нещата и като вградени в специфични социално-културни среди“, тъй като те имат стимулиращо въздействие върху съществуващите структури и визионерски потенциал. Между утвърдени медийни организации, стартиращи компании и отделни журналисти се появяват и журналистически пионерни общности, които на мрежови принцип изграждат споделена конструкция на възможно бъдеще на журналистиката. Тази многостранна динамика води до преосмисляне и преподреждане на организационната база на класическата журналистика, съобразно с тенденциите на променящата се медийна среда. Подобни опити за реформиране на традиционната журналистическа дейност и адаптирането й към съвременната  медийна действителност кореспондират и с разбирането за нова медийна екология и медийна екосистема.

Бъдещето често се изучава основно чрез технологичните иновации, а новите технологии се смятат за централен фактор за  икономическите промени. На свой ред медийните технологии могат да се разглеждат като основна сила зад културните промени и по този начин според Cornish (2004) (Futuring. The exploration of the future. World Future Society, Bethesda)  да  трасират пътя към едно изцяло променено бъдеще. Медийната екосистема може да бъде трансформиращ фактор, но само ако нейният модел стане водещ. Ценностите днес, според  Juho Ruotsalainen и  Sirkka Heinonen https://eujournalfuturesresearch.springeropen.com/articles/10.1007/s40309-015-0068-7   са свързани главно с Интернет и с утвърждаването на глобални принципи от организационен характер като създаване на надинституционни общности, интензивно сътрудничество, мрежово регулиране, гъвкавост и експертност. Според Jan Van Dijk (2012) (The network society, 3rd edn. Sage Publications, London)се появява и фигурата на мрежовия индивид, която съответно символизира индивидуализма в мрежовото общество. По този начин за първи път специфична комуникационна технология би могла да дефинира цялото общество от неговата икономика до неговата култура. В такъв свят на преден план ще излязат платформи, които улесняват дейностите и връзките между хората, а тези платформи не трябва да свързваме непременно с модела на Фейсбук. Дали и как подобни  виждания ще се осъществят на практика е отворен въпрос, но медийната екосистема в общество, основано на информацията и комуникацията, може да бъде мощен двигател за много процеси.

*Бисера Занкова завършва право и специализира редакционно-издателско дело в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. Има магистърска (1999) и докторска (2005) степен по сравнителноконституционно право от Централноевропейския университет в Будапеща. В продължение на много години е експерт на Съвета на Европа в областта на свободата на изразяване и свободата на медиите, член на Управителния комитет по медии и информационно общество на Съвета на Европа (CDMSI) и на неговото бюро. Участва в мисии на Съвета на Европа в различни европейски страни. Понастоящем е независим експерт и председател на фондацията „Медии 21”, която участва в проекти по теми на свободата на изразяване, новите медии и журналистиката. От 2017 до 2020 г. фондация „Медии” 21 е партньор заедно с 14 европейски ортанизации по проекта „Компакт” на Европейската комисия по програмата Хоризонт 2020. Член на Комисията за журналистическа етика от 2015 до 2017 г. Експерт в сферата на медийната политика и регулирането на медиите.

 

 

Коментари

comments