ДОБАВЕНАТА РЕАЛНОСТ на Нина Лишовска- митове и поезия от дърво, камък и метал

0
2091

От 12-и до 30-и май 2021г. галерия „Нюанс“   представя работата си една жена, доказала се в една мъжка професия- Нина Лишовска, скулптор, която работи с с най-мощните и трудни за овладяване техники: метал, стъкло, керамика. Как  побеждава тези материали за да ги превърне в изящни, но силни образи родени от нейното въображение.

Самата Нина казва, че първо формира образа в съзнанието си, оттам започва нейният процес, именно към това е препратка и наименованието на изложбата “Добавена реалност”.
Творческият й подход се формира под влияние на митологията, физиката, космологията и поезията. Нина Лишовска търси и дълбае в големите теми на живота, за да ги синтезира до езика на скулптурата, така се материализират нейните творби.
Освен скулпторите й, на изложбата ще видите и рисунки.

Нина Лишовска завършва дърворезба в Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура в Русе, след което и скулптура във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Преподава в Националното училище по изкуствата ”Проф. Веселин Стоянов” в Русе. На най-амбициозните свои ученици предлага възможност да усетят магията на творческия процес, като работят заедно с нея в ателието й, разположено във фабрика за тухли на брега на Дунав.

Как самата тя обяснява импулсите, които пораждат нейното творчество:

-Какъв е произходът на вашето име?
Името Лишовска какъв е произходът това е моминската ми фамилия,  Опитвала съм да разбера какъв е коренът без успех, бях веднъж на един пленер в Струмица където имаше двама поляци и когато единият чу фамилията ми каза, ами моята бивша жена беше Лишовска. Явно някаква прибалтийска фамилия ще да е, но с отдавна загубени корени. Ние, в България до едно две поколения си знаем корените. Иначе съм родена в  Русе майка ми е русенка. Русе ни е градът.

– Русе е град на много култури и влияния, които сигурно и в творчеството Ви са проникнали.   
 Но как   породил интересът Ви към изкуството, първо с дърворезба сте се занимавали, как стигнахте до скулптурата, този мъжки занаят?

-Първите две години учиш всичко. После се определяш. И понеже всички искаха живопис, аз, избрах друго. Защото  имах основата на средното училище, в което завърших  дърворезбарство на което съм много благодарна , защото това беше професионален техникум с много  страхотна база и преподаватели  което за съжаление вече го няма. Но  там получих едно много качествени знания за дървесината, за работата с дърво. Познанието за тази материал-как да го пипнеш, какво можеш да извадиш от него, как да го обработиш. И сега си давам  сметка, например, че започнах да се сещам неща, които съм учила тогава.  Така че средното ми образование много ми е помогнало да се ориентирам и  да се определя като творец.

В почерка ви тази изящни линии сигурно също работата с длетото има влияние-  финеса, който работата с дърво иска

-Понякога си казвам-това ще го оставя малко по-грубо, ама не се получава. Явно е вътрешно усещане към формата- и не само по отношение на дървото, но и на метала и стъклото, с които работя.
Харесва ми да ги съчетавам материалите. Като предизвикателство ми е да намеря връзката, взаимодействието между тях.  Правех опит да съчетая дори бетон с дърво .  Когато имаш форма и идея, тогава започваш да мислиш от какъв материал можеш да го направиш. Но трябва да си даваш сметка, че трябва внимателно да се пипа, трябва да си наясно с разширението на единия материал и на другия-това са технологични неща.

-Как се раждат идеите, определено във  вашите творби има някаква философия, поезия митология? 

-Много е сложно да си направиш анализ.
Всеки път нещо по различен начин възбужда въображението ми. Да, Астерион*, когото  мултиплицирах много пъти, се появи от един текст на Борхес –последният стих:
„от какво мога да се оплача, следобедите леко ми тежи главата на бик“

И се оказа, че не мога да мина само с един. Появи се дървен, от стъкло и метал, и още явно доста ще „мачкам“ тая тема. Харесва ми. И той не е минал с един бик. Всеки се сеща за Минотавъра, но в него има много предизвикателство..  После гледах и на Пикасо сериите с бикове.

– А женските образи и нишките на Ариадна?

-Това беше друго. Друга моя любима тема е да чета за Вселената, за Космоса, за откритията на теоретичните физици и прочетох как група японски учени открили звезди, които нямат една и съща орбита, а постоянно сменят орбитите си. Кръстили  ги блуждаещи звезди. Ей това нещо така ме завладя , реших, че е страхотна тема и оттам тези нишки на Ариадна за мен това са орбитите на блуждаещите звезди.
Митът е нещо, което много ме зарежда, защото това е някаква основа, на която стъпваш, платформа, с  която плаваш за да откриваш нови светове. Митът вечно може да се пресъздава, вечно може да му се вдъхва нов живот.

-Вие и преподавате, какво ражда въображението на днешните млади?

-Много са интересни младите, сложни и интересни са, успяват да ме шокират. Не знам доколко образователната ни система е адекватна на техния свят. Имам чувстото, че ние вече трудно улавяме техните състояния, защото те по друг начин разсъждават. Д аз не знам дали винаги ги разбирам. Тряба да има млади преподаватели, които да са близко до тях.
Игровият момент за тях е много важен.Такива възможности има мултимедията, не знам защо училищата не се възползват .

– Духът на Русе как го усещате ?

– Никой не може да избяга от себе си. Колкото и да не го признавам, аз съм повлияна от този град, от сградите покрай които съм минаала, които оформят представата за естетика и красота, Русе носи духа на европейската култура да не говорим, че и Букурещ е на 60 километра, двата града са свързани като дух и история, За  съжаление Русе малко остана в периферията.  И  творческите контакти между двата града не са много силни. Няма го още  тоя контакт да се срещат да общуват художниците от двете страни на Дунава да обменят идеи. Общуването между художниците е важно. Преди имахме русенските художници имахме побратимена спогодба Сент Антоан в Париж и двама автори всяка година се обменяха есен и пролет и това много обогатяваше   А сега времето сякаш е някак вакуумно, така го чувсвам. индивидуалистично  Мисля, че Съюзът на художниците трябва да има някаква роля, да се преосмисли  функциите си в това отношение.  Ние нямаме пазар на изкуството. Галерии като тази, „Нюанс“ са прекрасни, но трябва много повече. Трябва политика в това отношение.
А е важно и контактът и с публиката   да се се засили, а и да се възпитава. Кулурата на общуване с изкуството не се възпитава.
-Да погледнем още веднъж вашите творби.

 

-Това е „Музиката е жена“ С абаносовия клавиш, който успях с да вградя в нея. Останалият материал е инокс. Много труден за обработка. Много тежък. Но пък е вечен.

 

 

Това е стъкло-трябва да се гледа срещу светлината. аз мога да го гледам непрекъснато и да виждам целия Космос в него,  което е  нещо като обърната реалност


-Но изложбата се нарича Добавена реалност?

-Заглавието се роди от това, че поканих дъщеря си, която рисува на три мои рисунки да добави по една птичка-нейната реалност към моята.

Добавена реалност може да си подари всеки, който посети изложбата на Денкоглу 42,  да попътешества чрез въображението, да помечтае за други светове и намери общ език с изкуството на Нина Лишовска.


*Астерий — Звезден (гр.) — название на минотавъра, митично същество получовек, полубик; родила го критската царица Пасифая от пратения от Посейдон морски бик или от самия Посейдон. За да прикрие позора на своя дом, съпругът й Минос го затворил в построения от Дедал лабиринт и го хранел с младежите и девойките, които атиняните пращали като кръвен данък на всеки девет години. Астерий бил убит от смелия Тезей, негов брат по бащина линия, който лесно открил изхода от лабиринта с помощта на Ариадна, дъщеря на Минос и сестра на минотавъра по майчина линия

Коментари

comments