МЕНДЕЛСОН:„Каква божествена професия е изкуството!“ Цигулковата легенда Огюстен Дюме под палката на Адрия Чепайте    

0
234

На 8 април Софийската филхармония се завръща на сцената на зала „България“ с Менделсонова програма. Под диригентската палка ще звучат Концерт за цигулка в ми минор и Първа симфония от Феликс Менделсон-Бартолди. Солист в програмата е световно признатият френски цигулар Огюстен Дюме.

Творбите на Менделсон са сред най-предпочитаните от българската публика. Развивал се в епохата на романтизма, той остава верен на идеите на старите майстори и виенските класици, които формират неговия стил. Когато започва да пише концерта за цигулка в ми минор, Феликс иска да напише нещо по-различно от обичайните концерти, да използва в него всички съвременни технически ресурси на инструмента. И успява. Този знаменит концерт се превръща не само в един от най-съвършените образци на цигулковото изкуство, който има в репертоара си всеки изпълнител. Големият цигулар от 19 век Йозеф Йоахим казва: „Германците имат четири цигулкови концерта. Най-великият и най-безкомпромисният е този на Бетховен. Концертът на Брамс му съперничи по сериозност. Най-богатият и привлекателен концерт е композиран от Макс Брух. Но най-съкровеният, скъпоценност на сърцето, е този на Менделсон”.

Менделсон пише свята първа симфония на 15 г. Първото изпълнение на творбата е на 14 ноември 1824 г. в частния салон на Менделсонови по случай рождения ден на неговата сестра Фани – във версията, направена от композитора за пиано на 4 ръце, на което свирят двамата. Публичната премиера – на 1 февруари 1827 г. в Лайпциг с оркестъра Гевандхаус  под диригентството на капелмайстора Йохан Шулц – е отбелязана с ласкавите оценки на критиката. Но големият ѝ фурор е при изпълнението в Лондон – на 25 май 1829 г. под диригентството на автора. Менделсон подарява ръкописа на Първата симфония с посвещение на Лондонското филхармонично общество в знак на благодарност за топлия прием.

 Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди е  роден на 3 февруари 1809 г. в  Хамбург в богатото и интелигентно семейство на банкери от еврейски произход. Негов дядо е еврейският философ Мозес Менделсон, основател на движението Хаскала. Баща му и майка му приемат християнството и променят фамилията си на Менделсон Бартолди.
Още съвсем млад Феликс изучава и владее перфектно френски, испански, италиански и английски, превежда от гръцки и латински, учи рисуване и някои от картините му са известни: „Дюселдорф“, „Рейнският водопад“.

На 15 написва първата си симфония за оркестър, а на 16 създава „Сън в лятна нощ“ по пиесата на Шекспир.

Менделсон се изявява и като виртуоз пианист, и като изтъкнат диригент, но преди всичко – като изключително талантлив композитор. Между известните му клавирни творби са четирите сонати, прелюдии и фуги, клавирни пиеси и особено осемте тетрадки “Песни без думи”, включващи 49 къси пиеси за начинаещи пианисти – един от последните му шедьоври, които той оставя на света. Композира и много камерни творби – октети, сектети, квартети, триа, написва  и около сто и четиридесет солови и хорови песни по текст на Гьоте, Шилер, Хайне, Байрон и др. През последната година от своя живот той започва грандиозната оратория “Христос” и операта “Лорелай”, които остават недовършени, поради влошеното му здравословното му състояние.

Създател е на жанра романтична програмна увертюра (едночастен симфоничен жанр в триделна форма изграден върху конкретен сюжет, така наречената програмна музика.

„Сватбеният марш“ на Менделсон прозвучава първо на 2 юни 1847-ма година в Англия, по време на сватбената церемония на Дороти Карю и Том Дениъл в църквата св. Петър в Тивъртън.Но известност получава след сватбата на 18-годишната принцеса Виктория и 27-годишния принц Фредерик Уилям Пруски на 25 януари 1858 г. Виктория е по-голямата дъщеря на британската кралица Виктория.

Има щастлив брак със  Сесил Жанрено, с която се жени през  1837 г. Установяват се в Лайпциг. Имат пет деца.

Феликс Менделсон Бартолди Сжъздава първото висше музикално училище в германия –   Лайпцигската консерватория през 1843 г. – първото музикално учебно заведение в Германия, превърнало се в творчески център на т. нар. Лайпцигска музикална школа

Той е първият диригент, който измисля и използва диригентска палка.

Специален гост на концерта е френският цигулар Огюстен Дюме. Критиците го определят като един от големите цигулари на 20 и 21 век. Роден в семейство на музиканти, Огюстен Дюме започва уроци по цигулка на 5-годишна възраст. На 10 години започва да учи в Парижката консерватория. На 14 изнася  първия си концерт в Театър „Шанз-Елизе”,след това участва на фестивала в Монтрьо, свирейки за Йозеф Сигети и Хенрик Шеринг. Международната му кариера тръгва благодарение на срещата с Херберт фон Караян. Големият диригент го чува случайно в студио, където той също записва и веднага го кани да свири с Берлинската филхармония.

Дюме прави записи на най-известните концерти за цигулка и оркестър от Менделсон, Чайковски, Сен-Санс, Лало и др. за EMI, за „Дойче грамофон”. Впоследствие той ги изпълнява редовно с най-добрите световни оркестри – Берлинска филхармония, Националния оркестър на Франция, Английски камерен оркестър, Лондонската филхармония, Кралския Концертгебау оркестър, Филхармонията на Лос Аджелис, Симфоничния оркестър на Монреал, Баварския радиосимфоничен оркестър, Японска филхармония и др. под палката на диригенти като Волфганг Савалиш,  Рафаел Кубелик, Денис Ръсел Дейвис, Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Кристоф фон Донани, Шарл Дютоа, Иван Фишер, Алън Гилбърт, Игор Маркевич,  Марк Минковски, Кент Нагано, Сейджи Озава, Юка-Пека Сарасте, Евгений Светланов, Юрий Темирканов и много други.

Музицирането на Адрия Чепайте е дълбоко вкоренено в хоровата и певческа традиция на нейната родна Литва. След ранното обучение и практически опит с вокална музика във Вилнюс, Чепайте заминава за Австрия, където учи оркестрово дирижиране, както и църковна музика и грегорианско пеене в Грац. През следващите години тя участва активно в различни музикални проекти, концерти, турнета и студийни записи както като диригент, така и като певица. Чепайте е съосновател на вокалния ансамбъл „Graces & Voices“, който се специализира в изпълнението на грегорианско пеене и на съвременна полифонична музика, и е записал многобройни компактдискове. Последните записи на ансамбъла са избрани за „Запис на годината“ от списание PIZZICATO, номинирани са за Международните награди за класическа музика (ICMA-Awards) и са получили най-добрите 4 звездни оценки на BBC MUSIC MAGAZINE. Също толкова изявяваща се като диригент, Чепйте през последните няколко години редовно дирижира Литовския национален симфоничен оркестър, Каунаски симфоничен оркестър и известния Литовски камерен оркестър. С този оркестър тя наскоро е записала и два компактдиска, единият от които включва съвременна музика от балтийските страни. Компактдисковете са получили изключителни отзиви и са включени, наред с други, в номинациите за GRAMMY 2020. Също така през 2020 г. тя е поканена от Nordwestdeutsche Philharmonie в Германия, за да запише компактдиск, посветен на юбилейната година на Бетовен. В допълнение към различни покани като гост-диригент в Германия и Швейцария за 2021/22, Адрия Чепайте разработва свой собствен музикален проект „Възкресение”, включващ визуално изкуство и драматургия за Pažaislis Music Festival (Литва) 2021 и 2022 г.

Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.

Коментари

comments