Законопроект за конкуренцията и опазването на журналистиката в САЩ

0
266

Бъдещият закон ще въведе и нов по-справедлив модел на финансиране на журналистическо съдържание.

Докато спорът около австралийския закон, който трябваше да накара социалнитe медии и дори търсачките да плащат за предоставяното им от традиционните медии съдържание, беше още горещ, много автори се питаха дали този модел може да проработи извън Австралия – например в САЩ. В суматохата американската версия на същия законопроект, представен наскоро в Конгреса, получи много по-малко внимание в медиите. Всъщност Законът за конкуренцията и опазването на журналистиката от 2021 г. (Journalism Competition and Preservation Act of 2021) не е отговор на австралийския закон, но негови версии са били внасяни и преди  за одобрение от Конгреса, макар никога да не са привличали особено общественото внимание. Тазгодишният вариант обаче беше в дневния ред както на Камарата на представителите, така и на Сената, стана обект на изслушване от съответния комитет в Конгреса и получи нужната подкрепа (включително от Националната асоциация на телевизионните оператори и дори от технологичната компания Microsoft).

Както коментира Дейвид Оксенфорд, адвокат и партньор в адвокатската кантора Wilkinson Barker Knauer LLP и водещ автор в Broadcast Law Blog, целта на тези и на други подобни законопроекти е да открият нови възможности за финансова подкрепа на традиционните медии, които отразяват местни новини – организации, които бяха силно засегнати от онлайн революцията през последните двадесет и пет години. Данните показват, че цифровите платформи са отнели над половината от местните приходи от реклама на почти всички медийни пазари, а те са именно тези, които подкрепят местната журналистика. Същевременно това се случва, без да се постигне значително отразяване на местните проблеми и събития на тези пазари. Икономиката на вестникарската индустрия е силно засегната, като много, ако не и повечето вестници, съкращават персонала, обема на местно разпространение и дори честотата на публикуване. Радиоразпръскването също усеща това негативно въздействие. На практика много законодатели по света стигат до заключението, че платформите привличат аудитория, като качват съдържание, създадено от традиционни медийни източници, които от своя страна са изключително дълбоко засегнати от новото медийно развитие онлайн. Така се стига до последните законодателни опити в Австралия и в САЩ, които целят създателите на съдържание да получат компенсация за използването на техните материали.  В хода на обсъжданията Оксенфорд обаче предупреждава за проблемите, които могат да възникнат във връзка с подобни регулативни идеи.

Предложението на САЩ всъщност предвижда освобождаване от антимонополни ограничения за създателите на новинарско съдържание, като им позволява да се сдружат и да преговарят колективно с технологичните компании за неговото използване. Внесеният законопроект обаче не изисква да бъде постигнато някакво колективно споразумение между двете страни, нито дори изтъква необходимостта от преговори. Предполага се, че законодателството очаква технологичните компании сами да имат стимул за това, тъй като медийните компании след като са освободени от антимонополни органичения, могат да се обединят и да забранят използването на техни произведения, освен ако технологичните компании не са договорили приемливо споразумение. Без антимонополно освобождаване, медийните компании биха били ограничени в способността си да водят съвместни преговори (и потенциално да бойкотират) технологичните платформи.

Американският законопроект разширява защитата за колективно договаряне с всяка печатна, излъчваща или цифрова организация за новини, която разполага с професионален редактор и създава и разпространява оригинално новинарско съдържание поне веднъж седмично. Ако се приеме,  законът ще се прилага също и по отношение на всеки разпространител, лицензиран от федералната комисия за комуникации (FCC), който излъчва оригинални новини и свързано съдържание. Всяка друга медийна компания би трябвало да изпълни изискването „да предоставя оригинални новини и свързано съдържание, като редакционното съдържание се състои от не по-малко от 25 % актуални новини и свързано съдържание“. В представения текст обаче липсва легално определение за „редакционно съдържание“, така че резултатът от това изискване остава неясен, но вероятно законопроектът би искал да подчертае, че поне 25% от съдържанието на новините трябва да са актуални новини, за разлика от друг вид архивирани материали, документални и игрални филми, които не отразяват текущи събития. Тази разпоредба обаче няма да се прилага за лицензирани от FCC радио- и телевизионни оператори.

Технологичните компании, обект на преговорите, са ограничени до много големите компании с над милиард активни месечни потребители по целия свят на всички предлагани услуги (така например потребителите на Facebook, Instagram и WhatsApp ще бъдат включени в месечният брой потребители). Компаниите също трябва да имат „уебсайт или друга онлайн услуга, която показва, разпространява или насочва потребителите към новинарски статии, журналистически произведения или друго съдържание в Интернет, генерирано от трети страни“. Това изглежда обхваща компании като Facebook, които показват журналистически материали на своите сайтове и приложения, и търсачки като Google, които насочват потребителите към подобно съдържание.

Съгласно законопроекта  при преговорите създателите на новини ще имат правото да разчитат на освобождаване от разпоредбите на антимонополното законодателство само ако преговарят за повече от самата цена, която ще им бъде платена, а именно относно „качеството, точността, принадлежността или марката и оперативната съвместимост на новините“. Условията, постигнати при всяко договаряне, трябва да бъдат достъпни за всички създатели на новинарско съдържание, включително и тези, които не са в групата, водеща преговорите. Според адв. Дейвид Оксенфорд  това решение прилича много на музикалните лицензи, предлагани по еднакъв начин на всички аналогично поставени лицензополучатели.

В заключение може да се обобщи, че е очевидно желанието на правителствата да регулират онлайн медиите, тъй като критики към влиянието на могъщите технологични компании валят от целия политически спектър. Законът за конкуренцията и опазването на журналистиката от 2021 г. е само едно от многото предложения. Не само в САЩ, но и в други страни със сигурност ще последват още проекти за законова регулация. Вниманието трябва да бъде насочено към степента на въздействие на регулативните механизми в комплексната медийна среда, която не трябва да ограничава свободата  на изразяване както в мрежата, така и извън нея.

Линкове https://www.lexology.com/16016/author/David_Oxenford/

 

Коментари

comments