Индия се присъединява към държавите с най-строги мерки спрямо платформите

0
565

Подобно на повечето страни, които вече въвеждат множество ограничения за онлайн платформите, Индия също прие правила за информационните технологии (междинни насоки и етичен кодекс на цифровите медии) в началото на 2021 г. съгласно Закона за информационните технологии от 2000 г. (ЗИТ). Новите норми налагат изключително сложен и административно обременителен режим на регулиране. Чрез разширяване на задълженията за „надлежна проверка“ от страна на посредниците тези правила обаче ще навредят на криптирането, значително ще увеличат наблюдението, ще насърчат автоматизираното филтриране и ще предизвикат фрагментиране на Интернет. Независимо че много от най-сериозните разпоредби ще се прилагат само за „значителните посредници в социалните медии“ (нова схема за класификация на платформите), специалистите предвиждат, че страничните ефекти ще имат опустошително въздействие върху свободата на изразяване, неприкосновеността на личния живот и сигурността. Окончателните правила съдържат някои подобрения на проекта от 2018 г., но те са опасен прецедент за регулирането на Интернет и се нуждаят от спешна ревизия с цел пълноценна защита на основните права и свободи, гарантирани от Индийската конституция, както и от архитектурата на Интернет. Това е деликатен и критичен баланс, към който трябва да се подхожда с разбирането за основната роля на принципите и ценностите на демокрацията, а не с откровено политически предложения. Водена от подобни съображения, Мозила например  препоръчва те да бъдат оттеглени и да бъдат проведени  широки консултации с участието на всички заинтересовани страни преди публикуването на закона.

Едно от непосредствените отличителни черти на правилата е по-детайлният начин, чрез който се цели да се регулира поведението на посредниците в мрежата. Докато предишният проект извеждаше голяма част от своя концептуален апарат от Директивата за електронната търговия на ЕС от 2000 г. и посредниците бяха третирани по-скоро като „обикновени канали“ или пасивни преносители на съдържание, днес нещата в Интернет изглеждат много по-различно. Не само, че има диверсификация на услугите, но има и значителен проблем с размаха, с който действат  няколко силни играчи. Следователно едно широко дефиниране би пропуснало много от съществуващите нюанси, което от своя страна би довело до несъвършени регулативни резултати. По-конкретно правилата въвеждат нови дефиниции като „съдържание на новини и актуални събития“, „онлайн подбрано съдържание“, „дигитални медии“, „издател на онлайн подготвени съдържание ‘; „издател на новини и актуално съдържание“, „агрегатор на новини“, „посредник в социалните медии“ и „значим посредник в социалните медии“. Правилата също така правят заявка за включване на субекти, които традиционно не се възприемат като „посредници“ в рамките на закона, включително платформи за подбрано съдържание като Netflix и Amazon Prime, както и цифрови новинарски публикации.

Най-общо регулирането се отнася до три типа образувания: „посредници“ в рамките на традиционното разбиране и това би бил общият термин за всички субекти, които попадат в обхвата на регулирането, „посредници в социалните медии“ като обекти, които позволяват онлайн взаимодействие между двама или повече потребители, „важни посредници в социалните медии“ или субекти с потребителски прагове, за които е получено писмено уведомление от централното правителство на Индия. Обезпокоително е, че новите правила включват и онлайн платформи за подготвено/курирано съдържане чрез предложения за създаване на тристепенен саморегулиращ се орган и графици с насоки относно рейтинговата система, която тези субекти трябва да използват.

В тази публикация ние ще наблегнем на два детайла.

Новият индийски закон задължава посредника да създаде механизъм за разглеждане на жалби. Потребител или засегнат от съдържание може да подаде жалба във връзка с нарушения на правилата или на предоставените компютърни ресурси. Платформата трябва да назначи служител по жалбите, жалбата трябва да бъде приета в рамките на 24 часа и отговорът да бъде готов до 15 дни от датата на получаването. Когато става въпрос за съдържание, което се отнася до сексуално посегателство, платформата трябва да отговори в срок до 24 часа, като предприеме всякакви разумни и подходящи мерки за спиране на достъпа и премахване на съдържанието.

В допълнение към горния механизъм, правилата също така упълномощават Министерството на информацията и радиоразпрастранението на Индия (МИР) да насочва посредниците да блокират, променят или премахват определено съдържание и да предоставя временни указания в случай на извънредна ситуация.

Правилата са приложими и относно издатели на новини и актуално съдържание и за издатели на онлайн подбрано съдържание. За тях е приложим етичен кодекс.  Под „издатели“ се разбира всички, които оперират на територията на Индия или извършват системен бизнес за предоставяне на съдържание в Индия. Според новия закон смята се, че издател работи на територията на Индия, когато физически присъства там. „Системна дейност“ означава всяка структурирана или организирана дейност, която включва елемент на планиране, метод, приемственост или постоянни усилия. За разлика от останалите тази част от правилата се администрира от Министерството на информацията и радиоразпръскването на Индия.

За да се гарантира спазването на Етичния кодекс от издателите, работещи на територията на Индия, и бързото разглеждане на оплакванията срещу тях, е предвидена тристепенна структура за обжалване, която включва: използване на мерките за саморегулиране на издателите, отнасяне на въпроса до орган за саморегулиране и наблюдаващ механизъм с участието на МИР.

https://www.downtoearth.org.in/blog/governance/new-intermediary-guidelines-the-good-and-the-bad-75693

https://blog.mozilla.org/netpolicy/2021/03/02/indias-new-intermediary-liability-and-digital-media-regulations-will-harm-the-open-internet/

https://scroll.in/article/988105/explainer-how-indias-new-digital-media-rules-are-anti-democratic-and-unconstitutional

 

 

 

Коментари

comments