КИНОТО СЕ ЗАВРЪЩА: „Малкият екран няма да измести киното от големия екран“

0
480

Така смята Христо Христозов и отправя своето послание и покана към публиката с избраното заглавие „Солта на земята“, с което отваря Дома на киното, на който отново той е стопанин.

Киносалоните отварят от 1-ви февруари, след месеци, в които се приспособявахме към гледане на кино онлайн на различни платформи в домашни условия с надежда да открием филма, който ще да ни откъсне от домашния бит, но  ето че можем да се върнем към истинското кино преживяване. Да отидем на кино. Да се върнем към културата на споделените емоции в истински киносалон.
Какво се промени в кинокултурата обаче, как мениджърите на киносалоните ще отговорят на тези промени, разговаряме със новия стар директор на Дома на киното, Христо Христозов.
Христо Христозов беше програмен директор 2016-а 2018-а, в промеждутъка от две години работи за редица кинофестивали, и натрупа опит за промените, които настъпват както поради технологичната революция, така и като следствие от новите  навици на потребление на публиката в пандемни условия. И сега, завръщайки се с амбиция да върне към нов живот Дома на киното, се чувства щастлив, защото има изградена визия и отговор какво трябва да е киното, което ще върне публиката в киносалоните.

„Комерсиалното Кино може и да не устои на големия екран и да се премества у дома  на малкия, но арт киното, киното за истински любители, ще си остане на големия екран.“

-Отново сте програмен директор на Дома на киното. Макар, че сте се реализирали и на други поприща – бизнес треньор по лидерство и емоционална интелигентност, киното си е ваша съдба. Като завръщане у дома ли се чувствате?

-Усещам го, разбира се, защото още от 2009-а, когато живеех на ул. „Будапеща“,  на неколкостотин метра оттук, Домът на киното се беше превърнал за мене във втори дом, да не кажа и първи. Още тогава ежедневно идвах на кино и с годините все повече се привързвах и към него. Впоследствие станах част и от екипа на София филм фест, от 2016 до края на 2018-а бях програмен директор на Дома, след което си дадох една пауза, време, в което се занимавах с киноразпространение, с организация на фестивали, но времето показа, че Киното си ме приласка обратно и се върнах от януари като програмен директор, което, разбира се е едно завръщане за мен, наистина.

Натрупаният опит през тези две години, през които светът на киното се промени много на какво те научи, сякаш през това време чрез тези тематични фестивали, се опитваше да намериш други пътища към публиката в контекста на това ново развитие на киноиндустрията, на кино преживяването?

-Да, различна е ролята, когато си разпространител и когато работиш за  киноекран. Разпространителят има роля да създава интересни кампании, да подхожда към публиката така, че заглавията да бъдат видени, разпознати от съответната таргет аудитория и съответно хората да искат да ги видят. Киносалонът пък е мястото, в което хората трябва да дойдат, да се почувстват добре пред големия екран и да се насладят в специална обстановка на това, което кино разпространители и фестивали предлагат. Наистина интересен опит натрупах, тъй като бях част от фестивала София МЕНАР за близкоизточно кино, на MASTER of ART за документално кино за киноизкуство, на Sofia Pride Film Fest пъкe с ЛГБТ насоченост. Работих и за Седмица на скандинавското кино, фестивал, който пък показва киното на европейския Север. И всички тези фестивали ми дадоха да разбера, че нашата публика, публиката на арт киното, е много по-лоялна, отколкото публиката на комерсиалното кино. В този смисъл е добра новина, че сега, когато се връщаме към нормалния кинопоказ, за комерсиалните кина ще е много по-трудно отново да изпълнят капацитетите си и да привличат своята публика, за която киното е повече забавление. Докато за нашата публика, публиката на арт киното, да ходиш на кино е част от живота. И то-важна част от живота.
Така че, това е нещо, което аз видях от другата страна и сега сега смятам да го експлоатирам.
Бях част и от пионерските издания онлайн на София Менар и Master of Art, нещо, което ми показа, че е важно да уважаваме и публиката извън София. Защото България не е само София и че фестивалите трябва да бъдат достъпни за публиката извън столицата. Така че тепърва и ние, от киносалоните, и фестивалите, ще мислим за това и ще се появят много хибридни формати на излъчване на кинофестивали и кино събития. Например много по-често ще правим лайфстрийминг-възможност за хората, които не са в киното, когато имаме други събития, музикални, например, или представяния на книги, творци и актьори, за да правим по-голяма част от нашата аудитория съпричастна.

-Можем ли да кажем, че онлайн гледането променя характера на самото преживяване?

-Промени до толкова, доколкото има филми, които дали ще бъдат гледани на малък или на голям екран не е толкова важно, защото те са по-скоро телевизионни продукции, продукции на Netflix, които в по-голямата си част чисто кинематографски не винаги са толкова впечатляващи. Но това, което ние показваме-например:  европейското кино, в което се влагат страшно много средства, страшно много авторски труд, вярвам, че то има своето място само на големия екран. Онлайн гледането е само компенсаторно, само допълнително и не може да бъде основно. Така че се надявам доброто, истинското кино ще си остане там, където му е мястото-на големия екран.

-„Солта на земята“ е документалният филм, с който ще откриете  голямото събитие-завръщането на публиката в киносалоните?

-„Солта на земята“ е пример за такъв филм. Той може да се гледа вероятно и в домашни условия, но разликата между домашното му гледане и гледането на голям екран е огромна. Защото този филм с изумителните фотографии на Себастиао Салгадо, озвучен с невероятния глас на Вим Вендерс, това преживяване трябва да се случи в кинозалата. Първо, защото чисто технически е по-добре обезпечен. И второ, защото темите, посланията на филма трябва да бъдат споделени. Защото става дума за споделено преживяване. Филмът отправя важни послания за това, че ние, като човечество, унищожавайки собствената си планета, унищожаваме и себе си.
Но има едни хора, като Себастиао Салгадо, които показват, че е възможно след унищожението, след разрушението, да създадем живот. Да създадем живот на ново. И с това послание за надежда, за едно връщане към живота, започваме ние годината.
На втори февруари от 19 часа, залата вече е наполовина разпродадена.

Активно се почиства, свидетел съм.

-Да, като казвам разпродадена, означава на 30 % от капацитета, това са 84 места от иначе 278. Но, все пак при спазване на всички противоепидемични мерки- дезинфекция между прожекциите, носене на маски, вярвам, че това ще бъде едно позитивно преживяване за зрителите. Театрите са пълни, щом те са пълни, значи и ние имаме потенциал.

-Така е. Важно е как ще развивате оттук нататък този потенциал и ако се върнем на избора на заглавие „Солта на земята“, което е библейски израз и се отнася за качествените хора, които  са призвани да  възродят смисъла на  живота, каква политика ще следвате?

– Да, във филма има едно послание, едно любовно писмо към човечеството, ние пък го отправяме към нашата публика, към нашите зрители, без които ние няма как да съществуваме. Така че сме щастливи, че имаме вярна аудитория, която е с нас в това предизвикателство.

Тези промени които настъпиха, изолацията, на която бяхме и сме подложени,  сякаш  ни връщат към истински стойностните неща, истинските преживявания. В понятието за качество на живота отново се завръща смисъла на ходенето на  кино, на цялостното преживяване, свързано с това.
Какво ще стане с културата  на мултиплексите?

-За съжаление прогнозата ми за мултиплексите е мрачна. Дотолкова, доколкото видяхме, че някои от гигантите във Холивуд започнаха да пускат филмите си директно онлайн и тепърва тази тенденция ще се задълбочи. HBO MАX, която в Щатите изключително много набра скорост, предстои и в Европа да има едно много масирано присъствие, означава, че при тази конкуренция наистина ще е много по-трудно комерсиалното съдържание да устои на големия екран. Пак казвам, ние сме щастливци, защото показваме различно съдържание, което много често не попада в тези платформи. Включително документално кино което по-малко се показва онлайн, включително българско кино, което има вече няколко платформи, но все пак първите му седмици винаги ще бъдат запазени за големия екран

-И в този смисъл сигурно вече имате план за действие, каква програма сте намислили да предложите на своята публика?

-Още преди когато бях в Дома на киното, за мене беше важно например да имаме документална рубрика, тя се казва „Животът през техните очи“ и показва през погледа на документалното кино най-различни истории от България или от целия свят. Като преимуществото е за българските филми. Веднага казвам, че нямам търпение да излъчим „Мълчание с достойнство“-филма на Адела Пеева за Ирина Акташева и Христо Писков. Великолепен филм, история на киното..
Мисля за ретроспектива на Елдора Трайкова, чиито документални филми са може би сред най-добрите, които се правят в България, заснети от Емил Христов.
Мисля за любовна селекция предвид 14-и февруари, вярвам, че публиката има нужда от повече надежда- повече свежи заглавия, така че ще покажем любовта във всичките ѝ форми в една рубрика, която наричам Музей на любовта, и така още от миналия век до наши дни ще покажем една селекция от кино, което говори за любов.

Освен това ще покажем  българското кино през последните години и конкретно филмът „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов- който имаше много злощастна съдба по екраните, така че ще го върнем, и още много заглавия от изминали години, които смятам, че не са взели своя потенциал.

Добрата новина е, че от 11-и март чакаме София филм фест, после Киномания- през април и Mdster of Art те ще бъдат миксирани в последните две седмици на април.

Ще предлагаме срещи с режисьори, включително срещи онлайн със създателите на филмите, разговори по теми, които са застъпени във филмите. Например този четвъртък ще покажем филма „Панама“ на един сръбски режисьор Павле Вучкович. Филмът е в нашата рубрика „сексология“, в която говорим за интимност, за свързване. Темата е за младите хора, за начина, по който те започват и развиват своите връзки. На тази прожекция ще поканя експерт, който да говори по тия теми. Дълги години такъв беше д-р Румен Бостанджиев. Хора, като него много са ни помагали през годините и вярвам, че и тепърва ще е така.

-Значи Домът на киното ще работи и за изграждане на кинокултура ?

– Няма никакво съмнение. Вярвам, че това е нашата роля. Преди малко, в Култура Бг Димитър Стоянович спомена, че много е трудно салоните да отворят, защото няма съдържание. Хем съм съгласен, хем не съм, защото в крайна сметка отговорност е и на самите киносалони по такъв начин да поднесат това съдържание, че то да бъде интригуващо и привлекателно за публиката. Така че колаборацията между киносалоните и разпространителите, тоест, носителите на права, ще бъде от изключителна важност.

-Като говорим за киносалоните като място, където се случва автентичното преживяване „кино“, знаете, че нашият сайт „Обаче.бг“ от няколко години подкрепя идеята за възстановяване и за съхраняване на първото българско кино Модерен театър, за превръщането му в киномузей- идея, която и Дома на киното подкрепи с подписка.

-Разбира се и ще продължаваме.

-Сега видях, че е издигнато скеле, да се надяваме, за реставрация на фасадата, а не за промяна на облика на великолепната сграда, но киното иман нужда и от свой музей, какъвто няма досега.

-Дълбоко вярвам, че това е така. София, като град на киното на ЮНЕСКО  заслужава да има и музей. И не само, музей. Ние знаем, че и Националната филмотека има проблем със съхраняването на копия. Така че, смятам, че опазването на кино наследството е много важна тема, с която и ние ще се ангажираме. За щастие и кино машината във Дома на киното работи, така че и прожекция на лента ще бъдат част от нашата програма.

 

Коментари

comments