БЪДЕЩЕТО НА РАДИОТО ОСТАНА В МИНАЛОТО

0
321

Общественото радио и предизвикателстата на бъдещето“, бе надсловът на международна конференция, посветена на 80 годишнината на БНР – „обществения оператор и Властелин на ефира “. Целта й явно бе, да се отворят очите на радио ръководството за посоката, в която губещата обществен престиж и качествени ориентири медия,трябва да се развива.
Нямаше нужда обаче, подбраните началници да гледат като изоставащи ученици и да се държат като туземци, които се радват на мънистата мъдрост, които им предлагат височайшите им гости. Можеха просто да отворят документацията само от две години назад, когато Европейският съюз за радио и телевизия в отчетите признаваше БНР за една от най-бързо развиващите се и водещи медии на съюза, а Интернет радиото БиНаР за едно от безспорните постижения в областта на новите технологии. И да разберат, че сами са си си зачеркнали бъдещето.

„ Дигиталните технологии затвориха вратата към миналото“- им каза Греъм Елис, заместник директор на BBC.„За да успеем, трябва да преоткрием себе си, като извличаме максимална полза от новите технологии…и това е задача само за силните, не за тези, на които им липсва кураж…Куражът, да се съревноваваш с големите идеи днес. Тогава бъдещето е в нашите ръце“
Само преди година и половина всичко, за което говореха представителите на EBU- Европейския съюз за радио и телевизия и куражът,и съревнованието с големите, беше част от мениджърската концепция за развитие на радиото. Разработена бе мултимедийна платформа в Интернет, която позволяваше сърфиране в най-интересните програми и предавания на националното радио и излъчваше своя аудио-видеопрограма. Инвестирано бе в хора и в технологии. /Не в техники, както бъркаше понятията една от домакините на срещата/ Създаден бе един уникален продукт, Интернет радио, наречено символично БиНаР /и от латинското BNR / – интегрирало в себе си всички възможности на аудиовизуалните средства за пренос на съдържание в интернет, с цел качествената продукция на БНР да е адекватна на цифровата ера, продукция, насочена към новите интерактивни поколения.
Началото не беше лесно. Бяха проведени проучвания на профила на новите аудитории, бяха организирани дискусии с медийни експерти, запознаване с опита на Хонландското обществено радио- Serious Radio, Radio 3 fm, румънското Radio 3net , BBC Radio1extra, BBC IPlayerи пр. Идеята бе сверена на дискусии на форуми като „ Multimedia meets Radio“, “European radio days”, “Berlin summit” и на базата експерименти и натрупания опит, бе разработена концепцията, в която се залагаше на максималните възможности за предоставяне на съдържание в Интернет качествената марка на БНР.
Платформата БиНаР предлагаше продукция в онлайн и офлайн вариант.Онлайн слушане в реално време и офлайн- съдържаниthat's itе за многократно ползване /подкаст/ , а така също и възможност за продуциране на съдържание, генерирано от потребителя, възможност за разработване на мултимедийни експериментални формати, възможност , чрез втори стрийминг канал за излъчване на живо на концерти и спектакли на БНР , партньорски културни институти, обработка и качване на най-доброто от Златния фонд, секция за собствен новинарски поток, комуникация на съдържанието в социалните мрежи. Всъщност , заложени бяха всички възможности за дистрибуция на съдържание чрез новите технологии за предаване и приемане.
Самото съдържание бе насочено към интерактивните аудитории , съобразено с новата култура на потребление- тематиките освен че отговаряха на интересите на новите аудитории, предлагаха алтернативни форми на култура, екология, пътешествия,научни открития, граждански инициативи.. .Те бяха и и разработвани от представители на тези общества: еколози, пътешественици, откриватели, лидери на обществено мнение в социалните мрежи….
Създадени бяха и шест 24 часови музикални канала с шест от най-слушаните музикални жанраове от няколко поколения с авторския почерк на съставителите. Те също бяха комбинация от „най-доброто от БНР и музика, покриваща новите вкусове- дъб, пънк джаз и инди .. музикалните фондове видяха бял свят и станаха много популярни за слушане от българите по света.
И това беше само началото, защото основното за тези проекти е, че те непрекъснато се надграждат и развиват, според променящите се интереси на аудиторията, натрупания опит, и най-вече съобразно развитието на технологиите .
Продуктът бе представен и адмириран на конференцията новата радио група EBU./ ENERGY/ в Торино 19 юли 2012 : Ето какво четем в сайта на EBU по повод презентацията:„БНР ласира нова мултимедийна про-грама в Интернет за младите аудитории. Радио Бинар говори на езика на новите генерации и социалните мрежи. Предоставяйки достъп до най-доброто от съдържанието на БНР. Бинар използва новите технологии и интегрира линейното и нелинейно съдържание даващо възможност за гледане и слушане и ползване он лайн стрийминг и пордкастинг….“ http//www3.ebu.ch/cms/en/sites/ebu/contents/frontpage-news-…
Какво се случи, обаче? Новоизбраното ръководство в лицето на г-н Якулов, явно пощадено от СЕМ да отговаря на въпроси, как смята да развива радиото в дигиталната ера, реши, че платформата е разхищение на средства. „Това не го разбирам“, бе репликата на новоизпечения директор, който на една конференция за цифровизацията определи HD форматите като „каквото и да означава това“. Спрени бяха предаванията на БиНаР, недоизграденият студиен комплекс за излъчване с камери бе замразен. Младите членове на екипа, усвояващи качествата на мултимедийни репортери, бяха спрени в своето развитие. Платформата бе сведена до семпла притурка на общия сайт, нещо като блог с неизяснен профил. Предаванията изчезнаха, останаха странно подбирани по отношение на обществената характеристика на радиото текстове като тези, съврзани с проблемите на мъжкото либидо , арменската кухня, и историята на зъбобола .
Впрочем, ако беше получило подкрепа, досега БиНаР вече щеше да е достъпен на мобилни устройства и да функционира в цифров формат и нямаше да се налага сегашният му програмен директор да се срами с изявлението , че БНР имало „апликация“ в мобилните мрежи…
„Ние ще го направим още по-хубав“- беше декларирал новият началник в началото на своя мандат, обяснявайки защо се разделя със създателите , упреквайки ги в липса на слушатели, защото не правеше прави разлика между линейна и нелинейна програма. /виж интервюто му във в. „ 24часа“/
Но амбицията за разрушаване се оказа по-могъща от разума.
Вярно е, че късата памет е отличителна българска черта, но нали все пак има назначени органи като СЕМ, на които това им е работата, да отговарят за развитието на обществените медии? Ще му е от полза г-н Георги Лозанов, който не присъства на горепосочената конференция, да се опита да изслуша записа, след като го намери на страницата на БиНаР / няма да му е лесно/ и да чуе как лидерите на EBU отправят като препоръки за начинаещи всичко,което бе вече постигнато и направено от предишния екип в БНР.
И защо ли СЕМ си затваря очите за срама, нанесен поради некомпетентното управление на обществената институция, срамът, да се отнасят към нея като към бавноразвиваща се медия? Изказванията на въпросната конференция на членове на ръководството на БНР бяха с оскърбително ниско ниво на познание и компетентност.
По-страшно от късата памет е отричането на постигнатото от други преди теб. Г-н Янкулов не само го омаловажи и зачеркна, но дори се опита да го инкриминира , като отправи намеци и обвинения за разхищение заради инвестициите в новата платформа БиНаР. При това без да прави разлика между техника и технологии. А сега бе принуден да чуе със собствените си уши от Грейъм Елис,че:
„Въпреки трудните времена, няма връщане обратно към въобразимата златна ера на общественото радио. Дигиталните техники затвориха вратата към миналото“.
Така че, с днешна дата, Радиото вече не е Властелин, нито се готви да властва чрез новите технологии в бъдеще време. Даже вече не е и в крачка с настоящето. Печално бе, че на 80-годишнината на обществената медия Програма „Хоризонт“ , която беше заедно с БНР национален програмен, технически и технологичен лидер, се оказа, по думите на генералния директор Р.Я., просто…информационният лидер на БНР/?!/. Красноречива препратка към „успеха“ на ръководството, родило грандоманския слоган „Властелинът на ефира“.
Многозначителен бе подаръкът, връчен от височайшите гости – швейцарски часовник-копие на легендарните с точността си гарови часовници. Подаръкът прозвуча като реплика на самопохвалилия се с високо обществено доверие генерален директор. „А пък в Швейцария, институцията с най-голямо доверие са железопътните линии“, каза Аника Франкенхойзер, директор на радио департамента в EBU. Което прозвуча като намек. Че да бъдеш в крак с времето, трябва да напредваш към следващата гара. Ако знаеш, коя е тя.

Коментари

comments