Блокирането на Тръмп в социалните платформи – защита или злоупотреба

0
678
Donald Trump's Twitter account displayed on a phone screen and American flag in the background are seen in this illustration photo taken in Poland on January 9, 2021. Twitter suspended Donald Trump's account because of violating the app rules. (Photo by Jakub Porzycki/NurPhoto via Getty Images)

Блокирането на Тръмп в социалните платформи Twitter и Facebook е ясен урок за всички къде се намира властта в цифровото общество – очевидно не само в законите или във взаимното възпиране и контрол на властите в държавата, а във възможността да се откаже достъп до социалните мрежи, които са мощни фактори за формиране на публичния дискурс.

Много коментатори определят решението на Twitter да спре окончателно акаунта на президента Тръмп миналата седмица „поради риск от по-нататъшно подбуждане към насилие“ (след решението на Facebook да му забрани да използва платформата поне до края на своя мандат), като преломен момент в историята на социалните медии. Това развитие обаче разкрива и двойнствената политика на двете компании. След като години наред защитаваха присъствието на Тръмп на техните платформи, те само за дни промениха този курс седмица преди края на мандата на президента. В началото Facebook и Twitter избраха политиката на изключения за публични личности, позволявайки им да използват реч, която тревожи обществото и с която иначе биха нарушили правилата си относно речта на омразата и тормоза. Тази ключова позиция – взета в името на актуалността на новините – позволи на Тръмп и на неговите съюзници да разширят границите на политическия дискурс в мрежата, като му помогнаха да изгради мощно онлайн движение и да натрупа над 88 милиона последователи в Twitter и повече от 35 милиона във Facebook. (Някои от тези поддръжници се оказа, че имат връзки и с крайнодесни групи като QAnon, които станаха видими за обществото по време на бунта срещу Капитолия).

Появиха се и съобщения, че Тръмп обмисля изграждането на собствен сайт за социални медии след забраната в Twitter и изваждането на приятелски настроеното към президента приложение Parler от Google Play Store поради опасения, че про-Тръмп потребителите могат чрез него да отправят призиви за насилие.

Последиците от тези противоречиви действия на социалните платформи са многопосочни.

Според американски журналисти, забраната за Тръмп ще има решаващ ефект върху разпространението на дезинформация за изборите през 2020 г., тъй като голяма част от нея произлиза именно от неговите акаунти. Също така вероятно ще се ускори раздробяването на американския интернет и ще се раздели по партийни линии, процес, който вече е в ход.

Мярката ще има въздействие и върху американското законодателство. Да си припомним, че Тръмп внесе предложение за отмяна на раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникациите (Communications Decency Act), което освобождава платформите от отговорност за генерирано от потребителите съдържание. Няма да е преувеличено да заявим, че правната система в Съединените щати предоставя една от най-силните защити на онлайн посредниците. През 1996 г. Конгресът на САЩ приема Раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникациите, който има само три изрични изключения за прилагане: когато се конкурира с федералните наказателни закони, законите за интелектуална собственост или законите за поверителност на електронните комуникации. Широката дефиниция на „интерактивна компютърна услуга“  включва доставчици на интернет услуги, уебсайтове, мобилни приложения и всякакви други платформи, които предават потребителско съдържание. Раздел 230 отразява целите на Конгреса за насърчаване на онлайн платформите доброволно да модерират потребителското съдържание,  да подкрепят иновациите и да развиват зараждащия се търговски Интернет.

След последните събития дебатите около изменението на раздел 230 вероятно ще се ускорят. Те ще се отнасят обаче до регулирането на социалните платформи въобще. Дали ще бъдат приедприети стъпки към рязка законодателна промяна е рано да се предвиди. Републиканците вече не контролират Конгреса, а активисти и депутати от Демократическата партия заявяват, че действията на Facebook и на другите платформи са това, което те защитават от години. Докато републиканци в подкрепа на Тръмп  твърдят, че ходът на Twitter и Facebook е пример за тираничния контрол на техническите гиганти върху свободното слово, много либерали приветстват решенията като закъсняла, но подходяща стъпка за предотвратяване на повече насилие. Сред последните обаче има и такива, които изразяват неудовлетворение от толкова много контрол, съсредоточен в ограничен кръг хора.

„Разбираме желанието да го спрем за постоянно“, пише Кейт Руан, адвокат на Американския съюз за граждански свободи. „Но това би трябвало да засяга всички, когато компании като Facebook и Twitter разполагат с неконтролирана сила да премахват хора от платформи, които са станали необходими за речта на милиарди (потребители – Б.З.) – особено когато политическите реалности улесняват тези решения.“

Намекът е социалните платформи сами да налагат правилата си.

Много депутати от Демократическата партия обаче критикуват изобщо социалните медии, но тепърва трябва да предложат конкретни мерки за ограничаването им.  „Важно е да запомните, че това е много по-голямо от един човек“, написа в Twitter сенаторът Марк Уорнър от Вирджиния. „Става въпрос за цяла екосистема, която позволява на дезинформацията и омразата да се разпространяват и да се появяват без контрол“. Експерти по дезинформация и граждански активисти стигат и по-далече, като твърдят, че самите платформи са виновни за нападението. „[Насилието] е пряк отговор на дезинформацията, конспиративните теории и речта на омразата, на които е позволено да се разпространяват в социалните медийни платформи“ е мнението на Джим Щайер, ръководител на Common Sense Media, застъпническа група, организирала кампанията „Спрете омразата за печалба“, която насърчава рекламодателите да бойкотират Facebook.

Facebook обаче вече заяви, че ще премахне вредното съдържание, публикувано и от други потребители, насърчаващи подобни бунтове като в Капитолия, следователно ще е последователен в налагането на своята линия.

Дискусиите относно това, дали е правилно платформите да предприемат тази крайна мярка по отношение на президента на САЩ и въобще какви критерии за насилие и призиви към насилие прилагат, продължават. Сред тях може да се откроят и дебатите относно границите и защитата на свободата на изразяване в цифровата епоха. За всички е ясно, че платформите не са просто трансмисия в Интернет пространството и че поради активното си отношение те отговарят за публикуваното съдържание. Дали обаче мерките са адекватни и как може потребителят да се защити в случаи на незаконосъобразно нарушаване на правата му? Дали големите технологични компании – или по-точно техните главни мениджъри милиардери – могат да действат като съд – компетентност, която излиза изван рамките на управлението на бизнеса?

Към тези набиращи популярност теми бих добавила още въпроси. Основен сред тях е разполагат ли самите социални мрежи с ефективни и бързи механизми за защита на правата на потребителите. Ако имаше например организиран арбиртаж, който балансира обществените задължения на платформите за свобода на изразяване и статуса им на независима компания с право на свободна стопанска дейност, засегнатите биха могли да се обърнат към него. Специално при Фейсбук би било интересно дали „случаят Тръмп“ ще се появи сред казусите, представени на Надзорния съвет и какво ще бъде решението. Дали този Надзорен съвет ще направи и препоръки относно политиката на компанията или просто ще замълчи и ще се произнесе, когато  общественият интерес отшуми.

Американският  проблем попада в дневния ред, когато ЕС представи плана си за регулиране на цифровите услуги и обсъждането му набира скорост. Законът за цифровите услуги (DSA) в крайна сметка ще се превърне в ключов законодателен акт относно една динамична и сложна материя. Въоръжена с разпоредбите на DMA и DSA, Комисията ще може да упражнява по-голям контрол върху цифровите пазари в Европа. Въпреки че законодателният процес може да отнеме няколко години, Big Tech очевидно ще е под строг контрол и през това време.

Дали обаче комплексният бюркратизиран режим, който предлага Европейската комисия и който може да привнесе идеи отвън и в американския конфликт, е това, което обществото очаква?

Бисера Занкова, медиен експерт, председател на Фондация „Медии 21“

Линкове:

https://www.globaltimes.cn/page/202101/1212376.shtml

https://www.pcmag.com/news/trump-considers-building-his-own-social-media-site-after-twitter-ban

https://www.bbc.com/news/53498434

 

 

Коментари

comments