Механизмът за регулиране на съдържанието на Facebook – опит за самозащита от страна на компанията

0
717

“Обаче” предлага откъс от статията “Social Media Regulation: Models and Proposals“ на д-р Бисера Занкова и проф. д-р Валери Димитров, публикувана през 2020 г. в списанието Journalism and Mass Communication, David Publishing (volume 10, N 2, March – April) с идеята да се анализира възможността за създаване на арбитраж за разглеждане на спорове към социалните медийни платформи. В нея авторите обсъждат и механизма за регулиране на съдържанието на Facebook.

„Инициативите на правителствата за регулиране на социалните платформи винаги ще се посрещат с подозрение от правозащитници и либертариански групи. Рисковете от цензура, както и неуловимостта на прилаганите понятия, винаги ще предизвикват протести на активисти по целия свят поради опасението, че може да се злоупотребява със законите, регулиращи речта на омразата и фалшивите новини, за да се заглушат обществените дебати и да се разбие опозицията в авторитарните държави. Ето защо най-добрият вариант за запазване на свободата на изразяване в Интернет е социалните платформи да положат последователни усилия за намиране на нови начини и форми за саморегулиране. Първият опит в тази посока идва от Facebook. Компанията е проектирала нов регулативен механизъм, като в продължение на две години (2018 – 2020 г.) събира мнения от заинтересовани страни и експерти в световен мащаб и организира няколко дискусии. Зад предложението стои идеята на Марк Зукърбърг (2020), че „онлайн съдържанието трябва да се регулира със система, която се намира някъде по средата и се обляга на съществуващите правила, използвани в далекосъобщенията и в медийната индустрия“. Когато главният изпълнителен директор на Facebook за първи път сподели мислите си по този въпрос, той се позова на влиянието на Facebook в световен мащаб и отговорността, която носи платформата: „Facebook не трябва да взема сама толкова важни решения относно свободното изразяване и безопасността ”.

Надзорният съвет, който е основното движещо звено на механизма,  има свободата да избира и да разглежда казуси, насочени към него от Facebook или от потребителите съгласно процедурата за обжалване. Съветът разглежда случаи, в които компанията е решила да остави или да премахне съдържание от Facebook или от Instagram съгласно своите Общностни стандарти. Наред с други изисквания за несъвместимост, за да се избегне конфликт на интереси, настоящи или бивши служители на Facebook, както и държавни служители, няма да могат да бъдат членове на Съвета.

На пръв поглед новият модел на регулиране на Facebook, представящ триада от взаимоотношения между компанията, Съвета и тръста, който подкрепя Съвета и назначава членовете му, наподобява структурата на една обществена медия. Facebook не е медия в истинския смисъл на думата и се различава от всяка друга медийна система. Имаше обаче твърдения, че платформата изпълнява обществена функция, но тази функция не е изрично функцията на обществените медии, която познаваме от епохата на класическите медии. Вече подчертахме в тази статия, че естеството на всяка социална платформа, заедно с функциите, които тя изпълнява, се нуждаят от изясняване дали и до каква степен (ако изобщо има основания за това) са медии. Освен това ако има такава, обществената функция на социалните медии ще бъде нещо ново и нейните характеристики трябва да бъдат добре проучени и дефинирани.

Като цяло ние разглеждаме новия механизъм за контрол над съдържанието на Facebook като окуражаващ опит за установяване на едно по-отговорно саморегулиране от страна на платформата. По-подробен преглед на неговата работа и резултатите може да бъде направен, когато се натрупа достатъчно практика. В началото някои подробности пораждат въпроси и те трябва да се вземат предвид, докато се проследява този дейност.

М. Зукърбърг нарича Съвета „Върховен съд на Facebook“, но едва ли той носи характеристиките на такъв орган. Например няма изрично изискване всички членове да бъдат юристи.  Всъщност условията за членство са много широки:“…. всички потенциални членове трябва да въплъщават определени принципи, като например ангажираност към Съвета  като институция. В допълнение, ние търсим кандидати, които имат опит да участват в обсъжданията внимателно и колегиално, с широк поглед и в екип с останалите, да могат да вземат решения и да ги обясняват въз основа на набор от политики и да са запознати с въпроси, свързани с цифровото съдържание и управление, включително със свободното изразяване, гражданския дискурс, равенството, безопасността, поверителността и технологиите.“

Въпреки че не е изрично условие, все пак има юристи, избрани да участват в Надзорния съвет, но ако той се представя за върховен съд, не е сигурно, че правната експертиза на членовете му ще бъде достатъчна за това. Всъщност Хартата, въз основа на която е създаден механизмът,  не предвижда процедурни гаранции за дейността на Съвета. Възможно е те да бъдат очертани по-подробно в насоките, които сам той ще приеме във времето. В настоящия етап обаче не е ясно какъв тип орган е структуриран – правораздавателен или комисия по политиката на платформата.

Съветът сам ще избира случаите, които ще разглежда и решава и така прилича на орган за частно правораздаване, подобно на арбитраж. Изглежда, че ще бъде гъвкав и бърз. Според арбитражната система обаче на спорещите страни е предоставено правото сами да избират арбитрите. Обичайна практика е всяка страна да избира арбитър и избраните арбитри заедно  и единодушно да определят третия, който действа като председател на арбитражния състав. По схемата на FB няма такава възможност и всъщност липсват предимствата на арбитражната процедура.

Съветът ще формулира препоръки относно политиката на компанията. За да се избегне рискът тези препоръки да се превърнат в обикновени декларации, трябва открито да се заяви, че такива предложения ще се основават на постоянна и последователна практика (което ще им придаде професионална тежест и авторитет). Съмнително е дали необвързващите никого препоръки могат да бъдат ефективни инструменти – първо за управление на съдържанието на FB и второ – за представяне на модели на мерки, които биха могли да бъдат използвани и от други платформи и органи.

Тръстът, който подкрепя Съвета, ще бъде финансиран от Facebook. При това условие не е сигурно, че целият механизъм ще бъде финансово и оперативно независим. При арбитражни спорове страните плащат арбитражна такса и процедурата се провежда в техен интерес. Проблемът с разходите не е добре уреден в рамките на новия механизъм на FB. От финансова гледна точка и за да се гарантира независимост, поне относителна независимост на решаващия орган, участващите в процедурата страни могат да плащат такси, вместо общото финансиране да бъде осигурено от FB.

Първите членове на Съвета ще бъдат назначени от Facebook и след това те ще предложат бъдещи членове – такъв подход към членството може също да компрометира независимостта на органа, тъй като FB е достатъчно мощен, за да наложи свои удобни номинации още от самото начало.

Въпреки клопките и непредсказуемите резултати, ние смятаме, че създаването на механизма е положителна стъпка към засилване на саморегулирането на платформата, както и на социалните платформи въобще, които могат да последват този пример или да го модифицират според своите нужди. Това, че чрез Надзорния съвет Facebook преследва в голяма степен защита на публичния имидж на компанията, а не толкова защитата на правата на своите потребители, е друг въпрос. Практиката по казусите се очаква да бъде принос към теорията и практиката на медийната етика за създаването на по-отговорни социални медии. Публиката разчита Съветът да утвърди принципите на правата на човека и върховенството на правото и да популяризира съдържание с високо  качество. Времето ще покаже дали подобни надежди имат достатъчно основания.“

* Бисера Занкова е доктор по сравнително конституционно право, експерт по медийно право и председател на фондация „Медии 21“, специализирана в областта на свободата на изразяване и новите медии. Валери Димитров е професор по административно право  и преподава финансово, банково и борсово право в Юридическия факултет на УНСС.

Цялата статия може да бъде прочетена на английски език на: https://www.davidpublisher.com/index.php/Home/Article/index?id=43801.html

Коментари

comments