Читателят и… държавата – спасители на качествената журналистика в дигиталната епоха?

0
781

Световната финансова криза в периода 2007–2009 г. и двата (засега) локдауна са акутни проблеми, които в допълнение към хегемонията на интернет са на път да взривят утвърдените  модели на медийно финансиране. Появата на нови модели може да се окаже животоспасяващо за журналистиката. Тя се оказа незаменима и при пандемията от коронавирус като достоверен източник на информация и контрапункт на фалшивите новини, но медиите са заплашени от измиране повече отвсякога. Защото със свиването на рекламния пазар финансите им изтъняват все повече.

Вярно, рекламата не е умряла, но е на път да се превърне във второстепенен източник за финансиране за медиите в дигиталната епоха. От известно време  лъвският пай от нея отива  във „Фейсбук“ и „Гугъл“, дори за големите медийни корпорации остават малки късове, а за морето от дребни риби – само трохи. Същевременно нараства зависимостта на  журналистическите медии от съмнителни източници на финансиране. Справка – бумът на native advertising – модерният, онлайн вариант на добре познатата ни скрита реклама, както и захранването на „удобни“ медии в България чрез различни форми на държавно рекламиране „медийно обслужване“ на общините и т.н.

На този фон би било пресилено да се каже, че „спасение дебне отвсякъде“ за журналистическите медии, макар че светлина в тунела все пак се вижда. Големият въпрос е ще оцелеят ли те по време на дългия преход. Върху новите предизвикателства пред финансирането им и каква да бъде ролята на читателя, гражданското общество и държавата в него разсъждавах в статията „13 актуални медийни бизнес модела в дигиталната епоха – поуките за България“. Тя е публикувана в бр. 4 на сп. „Медии и комуникации на 21. век“ – издание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В настоящата публикация предлагам някои от нейните акценти.

Читателят, разглеждан като индивидуален участник на пазара, е в основата на няколко сравнително нови модела на медийно финансиране. Те са: paywall (платежна бариера, т.е. платено съдържание в интернет), микродарения, crowdfunding, но също така и участие на читателя като съсобственик в дадена медия и др.

Paywall или дигиталният абонамент имат различни разновидности. Твърдият вариант на paywall (цялото съдържание е платено) е най-успешен при знакови специфични брандове – например „Уолстрийт джърнъл“. Има и по-гъвкави варианти на paywall – при тях част от информацията е за свободно ползване, а по-ценната е платена. Сравнително отскоро най-четеният новинарско-аналитичен сайт в Германия – „Шпигел“, „заключва“ голяма част от дигиталното си съдържание. По-приветливо спрямо потребителите реагира световноизвестният британски гранд „Гардиън“, който  предоставя онлайн съдържанието си напълно безплатно. Същевременно изданието е въвело и две онлайн опции за финансова подкрепа от читателите: за дарения и за абонамент, вкл. дигитален, с някои екстри.

Дейвид Бордман, декан на американски колеж по медии и комуникации, е на мнение, че дигиталните абонаменти могат да бъдат един от двата основни източника на финансиране за големи медии (наред с подкрепата от фондации), въпреки че „рекламите още имат своята роля“. „Виждаме хора, които по свое желание плащат дигитални абонаменти, нещо, което не бяха склонни да правят преди.“ Според Бордман, интервюиран от „Дневник“, променените нагласи към новинарското съдържание са резултат от  активния интерес към политиката на „най-младото поколение пълнолетни“. Скептици като германския професор по критична политикономия на медиите Манфред Кнохе обаче са на мнение, че „платеното съдържание“ в онлайн медиите е нов опит за оцеляване на комерсиалния пазарен модел. С него се прогонва интелигентната и критична аудитория, която не е платежоспособна.

Микродарения. Дигиталният абонамент е пазарен метод, който елиминира или най-малкото маргинализира значението на големите рекламодатели и рекламните агенции в процеса на финансиране на медиите. Връзката им с читателите обаче е много по-силна, макар финансовото изражение да е по-слабо, когато сработи моделът на индивидуалните дарения. За да е успешен той, е необходимо да има критична маса загрижени хора, които искат и могат да подкрепят финансово качествената журналистика. В Германия в това русло се развиват някои по-малки специализирани медии, но и онлайн изданието на taz – политематичен вестник с ясно изразен ляво алтернативен и екологичен профил. Към 11 декември 2020 г. в добавка към успешния му модел на традиционен и дигитален абонамент, сайтът се радва на 25 436 индивидуални дарители. Всеки желаещ подкрепя любимото си издание с минимална вноска от 5 евро, която може да бъде прекратена по всяко време.

Кооперативната собственост. „Моделът taz” на независима журналистика е възможен най-вече заради кооперативната собственост, която още от осигурява на медията солиден капиталов гръб още от началото на 90-те години. В кооперацията членуват 20 685 души – всички те имат право по на един глас независим от броя на притежаваните дялове.  Taz не принадлежи нито на издател, нито на концерн, а на съкооператорите. Тази форма на медийна собственост е позната и в други eвропейски страни, в Италия например.

Crowdfunding e модел на финансиране, близък до микродаренията за журналистика и медии. Той става възможна благодарение на интернет. Практикува се най-вече за конкретни журналистически проекти, разследвания и някои други специфични журналистически дейности. В някои случаи има възможност за възвращаемост на скромните вложения.

Грантовото и проектно финансиране осигуряват на онлайн медиите независимост от пазара, но и от държавата. Те са две страни на една и съща монета. С тези форми на финансиране, най-вече на качествени медии, се ангажират обикновено фондации, тръстове, НПО и други структури на гражданското общество. При втората разновидност ветрилото може са се разтвори много по-широко чрез подкрепа от международни организации или глобални инициативи.

Преосмисляне на държавното финансиране. Инвазията на интернет и перманентните финансови кризи правят все по-актуални дискусиите за ролята на държавата за оцеляването на качествената журналистика. В страни като Швеция, Австрия, Швейцария, Германия и други европейски страни се водят дебати на политическо, експертно и научно ниво за възможността, респ. необходимостта държавата да стане гарант за финансирането не само на общественото радио и телевизия, но и на качествената журналистика въобще, независимо от платформата, на която се прави тя. За да се гарантира независимостта на медиите, държавната подкрепа трябва да е прозрачна и да се разпределя от независими обществени структури.

Макар че държавната интервенция в медиите е табу за неолибералите и медийните могули, дори в САЩ, страната на ултралибералния пазарен модел, вече се лансират революционни концепции за преустройство на медийната система. В своята книга „Democracy Without Journalism: confronting the misinformation society“ (2020)  Виктор Пикард развива идеята, че в страната трябва да се наложи моделът на европейските обществени медии като за целта е необходимо държавата да увеличи драстично субсидиите за мрежите на публичното радио и телевизия. Медийният изследовател призовава за налагане на данъци на интернет гигантите, приходите от които да бъдат използвани за подкрепа на новинарските медии. За вестниците е предвидено да бъдат част от национална мрежа от публични медии или да останат извън нея като организации с нестопанска цел или с ниска печалба.

Независимо какви нови модели на финансиране на онлайн медиите се лансират или практикуват в дигиталната епоха, те са резултат от задълбочаващата се криза на глобалния неолиберален модел с неговите пазарни императиви. Медийният пазар е изправен пред фундаментални промени. Шанс да оцелеят на него трябва да имат онези журналистически медии, които работят не за политиците, корпорациите и олигарсите, а за гражданите. По-възможност – с активната подкрепа на самите граждани.

Иво ИНДЖОВ

 

Д-р Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на три монографии, съавтор е на учебник по журналистика. Работил е повече от 10 години като журналист в национални и регионални печатни медии. Експерт по политически комуникации.

 

Коментари

comments