Нов законодателен пакет на Европейския съюз за регулиране на цифровите услуги

0
466

Цифровизацията на медиите усложни съвременния медиен пейзаж, като наложи инструментите за осигуряване на медиен плурализъм непрекъснато да се преразглеждат и предефинират. В настоящия контекст бъдещата медийна политика трябва да осигури разнообразно съдържание онлайн, равно третиране на доставчиците на медийно съдържание и прозрачност на онлайн платформите.

Активното използване на социални медии, на онлайн платформи и онлайн пазари повдига много нови правни въпроси. Въпреки че технологиите и бизнес моделите донесоха много възможности в ежедневието на европейските граждани, те също така създадоха и рискове както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

Става все по-очевидно, че много от действащите правила не осигуряват подходящо решение на проблемите. Специфичните за сектора разпоредби като Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ), както и специфичните за платформите разпоредби като Директивата за електронна търговия не могат задоволително да отговорят на различните изисквания, които поставя регулирането на разнообразните онлайн платформи. Новите бизнес практики, концентрацията на пазарна сила в ръцете на няколко корпорации, появата на нови играчи като «prosumers» (потребители, които създават собствено съдържание въз основа на съдържание, предоставено от други) не са били очаквани в началото на цифровия единен пазар. В сила са различни национални подходи относно публикуването на незаконно или вредно съдържание в мрежата. Предвид разпръснатите разпоредби и произтичащата от това правна несигурност, препоръчително решение би могло да бъде хармонизирането на правилата за контрол на съдържанието в целия ЕС.

Тясно свързано с контрола на съдържанието е използването на алгоритми, които също се прилагат за подбор на съдържание. До момента алгоритмите са подложени на много ограничено регулиране, на което липсва широка и ясна рамка. За да се отстранят тези пропуски, се предлага основан на риска подход за категоризиране и регулиране на алгоритмите. Такъв подход би укрепил правните гаранции и би установил ясни правила за подобряване на процеса на иновации. Освен това процедурите за уведомяване относно (и премахване) на съдържание от онлайн платформите се различават значително в страните членки на ЕС. Що се отнася до управлението на съдържание, голям проблем за потребителите е продължителността и високите разходи, които съдебните спорове за онлайн жалби могат да изискват. Тъй като това би могло да попречи на гражданите да защитят ефективно правата си, се предлагат възможности за извънсъдебно уреждане на спорове въз основа на процедури и панели, състоящи се от външни експерти.

В допълнение към изложените въпроси трябва да се подчертае, че една съществена част от дохода за платформите идва от използването на лични данни за персонализирана реклама. Докато в тази област се прилага Регламентът за защита на личните данни (GDPR), ключовите разпоредби за персонализирани реклами остават неясни по обхват. Ако трябва да бъдат въведени специални разпоредби, които засягат платформите (събиране, подбор и представяне  на съдържание), конституирането на отделен европейски орган, би помогнало да се избегнат различните степени и нива на прилагане в отделните държави-членки.

Основните права, разбира се, също играят съществена роля при определянето на вариантите на политиката, както и при дефиниране на рамката на видовете правно регулиране. Особено по отношение на платформите свободата на словото, както и свободата на информация (член 11, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС са от решаващо значение в многостранните отношения между потребители, получатели (на информация), оператори на платформи и потенциално засегнати трети страни.Още по-очевидна и непосредствена е тази връзка, когато се засяга свободата на словото, ако операторите на платформи трябва да блокират определено съдържание, подобно на мерките, предвидени в германския Закон за изпълнение на закона от страна на  мрежите, познат и като Закона за Фейсбук (Gesetz zur Verbesserung der Rechtsdurchsetzung in sozialen Netzwerken). Обратно, ако платформите подбират и поднасят съдържание съобразно със собствените си критерии (включени в техните условия), те влияят върху свободата на изразяване и демократичните дебати. Германският конституционен съд вече посочи, че платформите от типа на Фейсбук може да бъдат третирани като публично пространство; по този начин те могат да бъдат обект на пряко (!) прилагане на основни права, дори по отношение на частното право. Следователно трябва да се намери подходящ баланс по отношение на всички засегнати основни права на потребителите, третите страни и платформите.

Както вече беше посочено, днес платформите (като хостинг-доставчици  съгласно член 14 от Директивата за електронната търговия) не действат просто като „домакини“ на съдържание (hosts), а са  „ключови играчи“ (gatekeepers) относно различни функции, било то пазари, социални мрежи или платформи за споделяне на съдържание. В много случаи те са тези, които упражняват контрол върху създадено от потребителя или качено съдържание, например, за забрана на тормоз или клевета, както и за категоризиране на съдържанието, също така за генериране на доход чрез персонализирани реклами или за изпращане на конкретно съдържание към потребителите. По този начин те са главният разпределител на многостранните пазари, установявайки правилата за достъп до или за публикуване на съдържание. Основната характеристика, която ги определя, е, че те „контролират достъпа“ до критични онлайн услуги, което им позволява да достигнат до огромна маса потребители.

Новият законодателен пакет на Европейската комисия относно цифровите услуги трябва да отговори на изложените проблеми, като модернизира настоящата правна рамка посредством два основни стълба:

Първо, Комисията ще предложи ясни правила, определящи отговорностите на цифровите услуги за справяне с рисковете, пред които са изправени потребителите, и за защита на техните права. Законовите задължения биха осигурили модерна система за сътрудничество и надзор на платформите и биха гарантирали ефективно прилагане.

Второ, пакетът ще предложи ex ante правила, които обхващат големите онлайн платформи, определящи правилата на играта за своите потребители и за техните конкуренти.

Комисията инициира обществена консултация в подкрепа на работата по анализ и събиране на доказателства за обхвата на конкретните въпроси, които може да изискват намеса на европейско ниво. Този всеобхватен процес приключи на 8 септември 2020 г.

На 2 декември 2020 г. се очаква Европейската комисия да обяви законодателният пакет за цифровите услуги и да започне обсъждане на конкретните текстове.

С настоящия материал бихме желали да поставим началото на дискусия между медийни работници, журналисти и всички ползватели на сайта Обаче относно очакванията за подобен европейски нормативен акт и да обобщим позициите на тези, които всекидневно се изправят срещу трудностите на цифровата комуникация.

Полезни връзки:

https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/digital-services-act-package

https://compact-media.eu/category/positions/

https://nuigalwayie-my.sharepoint.com/:w:/g/personal/0109266s_nuigalway_ie/EWYTbbTXs0dEvtNZRaU5Es8BBox4FP1GC_olebjLv_BZNA?e=3iLKpf

Коментари

comments