„Дори когато рисувам пейзажи, аз рисувам себе си.“ – една друга гледна точка към творчеството на Константин Щъркелов

0
1620

СГХГ превърна 130-та годишнина на Константин Щъркелов в запомнящо се събитие. Освен богато представената изложба-разказ за Самотника-скитник, екипът на галерията  издаде един забележителен албум-каталог, посветен на художника. Чрез който ни се дава възможност на базата на добросъвестно проученото цялостно творчество от експертите Аделина Филева, Красимир Илиев,( линк) Пламен Петров и Елисавета Станчева, въз основа на събраните и анализирани множество документи, архивни материали, лични дневници, писма на съвременници, статии и отзиви в печата, да придобием задълбочени познания както за личността на художнка, така и за епохата. Изследователско четиво, което пдсказва и  как да преосмислим някои традиционни клишета, с които често спрягаме името на твореца Щъркелов.
Наричаме го Царя на пейзажа, да, но защо ли портретите, които са значителен обем от неговото творчество, са толкова слабо проучвани до сега?
Отговорите ни дава Пламен В. Петров, чието изследване на портретното творчество ни доближана по един различен начин до истинската същност на Константин Щъркелов.

Пламен В. Петров е докторант в катедрата „Нова и съвременна история“ при СУ „Св. Климент Охридски“. От 2010 г.до 2019 е куратор в СГХГ, където реализира редица изследователски проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г. Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014), „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015), „Голото мъжко тяло 1856–1944“ (2017), „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018). Автор е на десетки публикации в списанията L‘Europeo, Abitare, A-specto, InGlobo и др.

-В този прекрасен албум, на Вас се е паднала най- предизвикателната задача. да изследвате портретното творчество на художника, към което не е проявяван особен изследователски интерес до сега.
Какъв Щъркелов открихте Вие през неговите портрети, през образите, които е рисувал?

-Да, безспорно, на мен се падна от изследователска гледна точка най-интересната част, именно да се занимавам с портретното му наследство. Което досега сега е било обект на изследване единствено от колежката Елисавета Петрова, която преди няколко години в една далеч по-скромна изложба маркира, че всъщност Щъркелов има не малък обем творчество, посветено на портрета и в частност на автопортрета.

В едно свое интервю покрай свой юбилей през 30-е години, публикувано на страниците на „Литературен глас“,  Константин Щъркелов отбелазва, цитирам по памет, че: „онова, което ме вълнува най-много, е  човека.. Дори когато рисувам пейзажи, аз рисувам себе си.“

Можем да кажем, че дори пейзажното наследство на Щъркелов може да бъде интерпретирано, особено, четейки дневниците на художника,  може да бъде мислено,  като своеобразни автопортретни скици, отразяващи моментните вълнения  на  Щъркелов, заставайки пред образа на природата.
Но няма как да бъде обозрян Щъркелов, поради простата причина, че онова, което е писано за него е страшно много, живял е  дълго, реализирал е не малко изложби и в този смисъл да се обозре Щъркелов в рамките на проекта, който продължи реално 6 месеца е почти невъзмоно.

Чудомир

-Още повече, че портретите, които са лични притежания не е лесно да бътат издирани?

-За  съжаление, при бомбардировките над София 44-а година ателието на Щъркелов е унищожено, включително и не малко портрети. Да, портретът е един от жанровете, които най-трудно може да бъде проследен, защото обикновено картините са са в частни колекции.
Така че, в този смисъл намирането на портретите се оказа почти непосилна задача, особено тези, които са осъществени в маслена живопис. Общо взето това което сме събрали, в по-голямата си част са притежания от дъражавни колекции, тях виждат и публиката и читателите на книгата, която направихме, която не бих нарекъл каталог, защото надскача доста повече границите на експозицията. Там ще видите, че творбите в маслена живопис са страшно малко. А разлиствайки старите вестници, четейки отзивите на критиката, установяваме, че има много повече. Затова пък, в Държавна агенция архиви се съхранява един изключително ценен масив от портрети и автопортрети на художника, реализирани в повечето случаи с молив или туш. Тук мога да кажа, че благодарение на добрия диалог между СГХГи Държавната агенция, реално този проект стана възможен в детайлите, в които се разгръща пред публиката и читателите поради простата причина, че там се съхранява и масива от документи, касаещи житейския и творческия път на Констатнтин Щъркелов.

-Можем ли да кажем, че през портретите, които той е рисувал през годините може да се прочете както личната биография, така и биографията на епохата- времето, в което е живял?
Кои са личностите, които е рисувал?

– Аз не бих могъл да обобщя, дли портретите, които ни е завещал той са някакъв своеобразен разрез на личностите от епохата.

-Но той е имал много широк кръг от познанства и приятелства, бил част от културната прослойка, от т.н. бохема на София, рисувал е Елисавета Багряна, бил приятел и с Йонко Вапцаров, рисувал е и него..
–  Онова, което аз лично мога да кажа, четейки дневниците, спомените на съвременниците, мога да кажа, че Константин Щъркелов се разкрива и може да бъде видян по някакъв начин в неговите автопортрети. Една изключително меланхолична, депресивна личност, прибягваща изключително често към алкохола.Същата тази  бохема е била свидетел на  едни доста нелицеприятни негови състояния, включителнона  голямата семейна драма, която той иима с една доста властна и тиранична жена, която Чудомир описва в едни много интересни краски в спомените си..


Вероятно и за това Щъркелов много често ще бяга от града в опит да се помири със себе си. Но пък, вероятно и заради това той ни завещава едно наследство, което и днес така силно ни вълнува..Защото аз изключително много вярвам, че някак си художникът се отразява във всяка една творба, която създава.
Портретното наследство на Константин Щъркелов, мога да кажа, че се разгръща изключително до 29-а година, след това няма да престане да създава портрети, но престава да ги излага в изложбите, защото както става видно критиката, която отначало е била изключително ласкава, но след средата на 20-те години, когато се утвърждава като изключителен пейзажист в акварела,  започва да критикува изключително остро неговите портрети. Вероятно по тази причина Щъркелов не успява да отстои себе си, да продължи да се занимава в портрета и да продължи да се усъвършенства в него.
В този смисъл портретите на Щъркелов са много лични.

-Но ако вземем например портретите, които е рисувал по време на войните, те наистина сякаш са разказ за времето, докувмент на историята.

-На едни анонимни лица. Тука искам да отворя една скоба и да объърна внимание на публиката,  на едно интересно пояснение. В  повечето случай тези негови скици от фронта действително нямат имена. Военните му портрети, действително могат да бъдат мислени, като едно обобщено лице на човека, който е тръгнал незнайно накъде, с  надеждата, че вечерта отново ще се върне в лагера. А голяма част, никога няма да се върнат..

-Има и едни друга поредица , това са театрални портрети, запечатали лицата на много актьори от онова време.

С
Сава Огнянов,       Злицкий,                         Николай Масалитинов

-Театралните портрети са всъщност едни документи за конкретен спектакъл, своеобразни поръчки, правени за периодичните издания. Не мога да кажа, че това е израз на любопитството на Щъркелов към театъра. Но са първте, които са документирани и оцелели. Първите са именно портрети на артисти, за които той казва, че още докато е бил невръстен, подготвяйки се за академията, е рисувал.

Казахте, че в автопортретите си той е често мрачен, вглъбен, с излъчващ някакви вътрешни напрежения. Но в кмемоарната си книга Есто Везенков, журналистът, с  когото са били в една килия в затвора, говори за един ведър, слънчев човек. В затвора той също е рисувал портрети, и автопортрети.

 

– Затворническият период на Константин Щъркелов е друга голяма изследователска дупка. Ние не знаем, какво се е случило. Защо, защо е въдворен, има едни догадки, едни приказки, че бил близък на Борис III и т.н. Онова, което се изтъква като най-близко до истината, но  непроверимо за съжаление днес, е фактът, че бил сведетелствал портив Вапцаров. Отваряйки делото на Вапцаров свидетелските показания на Константин Щъркелов отсъстват. Откъснати са. Виждат се липсите в делото. Дали е заради това, не знам.

(Можем да видим запазен обаче, доноса на Младен Исаев срещу Щъркелов, както и досието от разпита на Щъркелов относно връзките му с Цар Борис, Григор Василев, относно изложбите му в Германия и пр.)

 

 

 

 

 

Пламен Петров:

-Престоят в затвора да кажем, е кратък. Как излиза от затвора, защо излиза? Има една репродуцирана градска легенда, за която ние не успяхме да открием никакви доказателства. А именно, че някакъв руски генерал, разхождайки ес по улиците на София видял негов акварел на една витрина в книжарница, попитал къде да намери този художник и разбрирайки, че художникът е в затвора, генералът наредил да го освободят. Романтично е, възможно е да е така, но докуементи, потвържданващи това, не успях ад открия.


Килия №162
Престоят в затвора е отразен в негови скици и те са доста меланхолични.
Както и преди затвора, така и след затвора. Особено ако се вгледаме в онези портретни скици на жени от второто десетилетие на 20-и век, когато той още е в Академията ще видите едни изключително меланхолични образи, за кито критиката пише възторжено. голяма част от тях са били реализирани и в маслена живопис До нас са оцелели един от тези имена на цветя, меланхолията е пропила и тези рисунки .

Колкото до спомените на Везенков, те са действително много ценно свидетелство  точно за тази природа на Щъркелов, заради която софийската бохема страшно много го е обичала. Той действително е знаел как да се забавлява. А когато прекали с  пиенето, някои казват, че ставал агресивен, Божинов казва, че заспивал..явно е имал разллични състояния в съчетание с психологическите си настроения в момета или проблемите, които имал.  Защото съвместния живот със съпругата му Соня му е създавал доста грижи.

– Но на Соня са посветени  много портрети.

-Да, аз настоях в каталога да се репродуцират доста нейни портрети, за да може публиката да проследи, да види как в началото влюбеният Щъркелов рисува нейния лик и как бавно и постепенно през годините този образ на Соня извън остаряването, което оставя следи, става все по-студен и по-мрачен. Дори в последните портрети тя придобива една демонична природа, ако се вгледаме в очите.


Нещо любопитно, тъкмо във Одеса или малко след това самият Щъркелов рисува един демон, автопортрет-маслена работа, нарисувал се е в една демонична проява, състояние, което го е връхлетяло вероятно в някакви несгоди..

-Той и щъркела използва като вид автопортрет.

-Да Щъркелът е вече изследван, коментиран не малко образ и тази ирга с името му е още от Одеса. Щъркелът се превръща като запазен знак и неговите приятели като Божинов, като Добринов в карикатурите го изобразяват като щъркел . И когато разлистваме старите вестници, където често карикатурите са сложни за разбиране, тябва да знаем тези игри между художниците на епохата, за да ги схванем.

Разбрах, че вие имате и лични открития, зад накои от анонимните портрети сте разбрали кои са били истинските обекти?

-Мога да кажа, че в тази работа всеки от нас с колегите си има свои лични открития. Дори ако си дадете сметка откриването на заглавието на една творба, дори откриването на една датировка, са важни открития. Да, действително в архива на К. Щъркелов има запазени документи не само за едно или две имена. И съм убеден, че това, което направихме, е едно малко стъпало което обаче,  смея да твърдя, създава  една стабилна база, на която бъдещи изследователи могат да стъпят и продължат работата по феномена Щъркелов.
Защото той действително в България се разгръща като своеобразен феномен. Въпреки че, аз съм изключително против изкуството да се разглежда през феномени, защото ако проследим реалното развитие на историята на изкуството, Константин Щъркелов се явява съвсем естествено на културната карта на страната. В този период има достатъчно натрупвания вече, за да може да се яви една такава фигура.
Та в архивите на Щъркелов действително се откриват доказателства за едно отдавна забравено име в историята на българското изкуство, то никога не е презентирано, но е участвал в художествените изложби, рисувал е предимно в техниката на акварела и вероятно чрез него Щъркелов се добира до Одеса. Където Константин Щъркелов се изявява основно като портретист. Рисува различни личности, в театралните среди на одеската бохема, доколкото е имал достъп до нея. Защото той все пак е едно доста бедно момче израсъл е в семейство, в което проблемите с алкохола са наследствени явно доста сложна ситуацита, но затова пък като че ли е срещал подходящите хора в целия си житейски път. Именно тези подходящи хора рисува и това са портретите, които имаме.
Вероятно е имало и много поръчкови портрети, за съжаление, къде са една част сигурно са оцелели. Но тепърва, особено портретното творчество на Щъркелов ще се открива.

– Градската галерия заслужава адмирации, че в тези времена на пандемия, успя не само да събуди интерес, но и да върне публиката в галерията, спазвайки стриктно мерките за безопасност.Забелязва се, има не малко посетители.

-Щъркелов е разбираем художник, той говори на език, близък до порядъчния човек, език не абстрактен, не задълбочен, не искам да бъда разбиран криво, но Щъркелов не е повече от среден художник. Той е един художник който по никакъв начин не би могъл да застане атрактивно на художествената сцена в Европа, която се случва в периода, в който той живее. Той дори, можем да кажем, че е и доста анахроничен на всички онези процеси, които вървят в Западна Европа, но затова пък си остава нашият си художник, художникът, по чиито природни пейзажи, както  отбелязва критиката неведнъж, може да бъде възстановена България, ако изечезне.
Но тябва да знаем, че този негов поглед обаче доста често си измисля. Защото той не рисува всъщност толкова натурно както си представяме, доста често маха хълмове, маха дървета, виждаме го по снимки. Пейзажът му е доста по-различен от реалността.

-В този смисъл и пейзажът за него е някакъв вътрешен автопортрет?
-Точно това е. И мисля, че тези думи на Щъркелов най-точно го характеризират: „дори когато рисувам природата, аз рисувам себе си“
Действително, дори пейзажите му могат да бъдат мислени като автопортрети. Особено, ако четем и дневниците и гледаме пейзажите, можм да разчетем тези негови моментни състояния.

В този смисъл тази изложба за първи път ни дава възможност и ключ да погледнем  дори пейзажите като на своеобразни автопортрети.
 

Коментари

comments