В ТЪРСЕНЕ НА … ТОЧНАТА ПРЕЦЕНКА: проф. Георги Момеков за пандемията и инфодемията

0
1201

Проф. Георги Момеков е преподавател в Катедра по фармакология, фармакотерапия и токсикология, Фармацевтичен факултет на Медицински университет – София. Председател е на Българското научно дружество по фармация.

А в света на фармацията го вкарва студенсткият изпит, така сам шеговито обяснява как се е насочил към професията. Разказва още колко необятна вселена е фармацията, комплекс от много науки и знания. Обича изкуството и свири на китара от доста години и признава, че към научната работа има малко музикантско отношение – опитва се и да се забавлява или, иначе казано– упоритата работа по разучаване на сложната комбинация от ноти трябва да върви ръка за ръка с удоволствието.

Убеден е, че българите сме като цяло приятни и възпитани хора. Оптимист е и разчита на доказаните факти и на разума. Няма профили в социалните мрежи. Смята, че заемането на твърда и непроменлива позиция по време на пандемия не винаги е правилното решение. Участва в Медицинския съвет, формиран във връзка с COVID-19 пандемията.
Интервю на Елисавета Станчева с проф. д-р Георги Момеков

 

Проф. Момеков, от няколко месеца всички говорим за пандемията, за този вирус, който ни кара да се чувстваме донякъде несигурни, понякога много ядосани.

Вие в какво вярвате в този момент, по време на Covid-19?

-Аз като всеки академичен човек вярвам на научните публикации. Те от столетия са утвърден стандарт, чрез който се изразяват становища в областта на науката, медицината. Становища, които дават експертно мнение и то задължително е подкрепено с доказателства. Становища, а не догми защото науката е култура на съмнението, с обсъждане и дебат на противоречията и уважение към подкрепените с доказателства становища на инакомислещите.

Тази пандемия е безпрецедентна в много отношения. За първи път хората от по-младите поколения се сблъскваме с пандемия от този мащаб и за пръв път в реално време можеш през мобилния си телефон да разбереш какво се случва в твоята страна. В някои страни можеш да разбереш и какво се случва в съответния регион и дали например в съседната сграда има хора, които са заразени. Т.е. това е една епидемия, която ние следим в този момент, което е безкрайно интересно не само за учените, но предполагам и за всеки един човек. Но, за съжаление, лесният достъп до информация има и негативни страни.
Инфодемията, която възникна е много страшна. Четем какво ли не и истината е, че най-невероятните становища или не са публикувани, или са публикувани в репозиторуми, където хората могат да публикуват свои предварители данни, например за нови странични ефекти, но тези репозиториуми нямат рецензии – не са прочетени от независими експерти, които да кажат дали тези данни са меродавни или не.
На този етап ние сме в науката на предположенията и в науката на youtube и twitter. Аз нямам профил в социална мрежа, като facebook, twitter или другаде. Сега това са трибуните, където хората се опитват да дискутират, анализират и разрешават проблеми, от които нищо не разбират.

Може би един от проблемите и на медицинските експерти, и на хората, взимащи решения е, че не успяват да намерят по-добър начин за комуникация с масовата публика.

А ние българите сме много готини хора. Не харесвам окарикатуравянето и издигането на негативните страни на нашата нация. Мисля, че „Бай Ганьо“ се отнася в не по-малка степен за други нации. Средният българин не е невъзпитан на фона на други народи. И все пак… в малко страни в света, и те са все в Източна Европа, има тв предавания с врачки, за да слушаш безумия за това кой каква магия ти е направил и как да я развалиш.
Не трябва да подценяваме факта, че ние си падаме по клюките и по говоренето на глупости. А клюкарите имат много голям капцитет на полезно действие и в комбинация с мощта на социалните мрежи, това придобива демонични мащаби.

Какво съветвате хората? Можем ли да говорим за профилактика, стимулиране на имунитет? Изговори се много за витамин С, за полибактериални антивирусни, за витамин D…

-Вижте, всичко, за което сме сигурни, че не вреди e нещо, което може да се опита на този етап. Правят се проучвания, както знаете напредват и проучванията с ваксините, но на този етап сме много далеч от възможността да кажем, че имаме решен проблем и да обявим:„Това е!“.

Профилактиката тук и сега е много по-проста. В затворени помещения, според мен, е редно да се носят маски, особено при събирането на много хора и то хора, за които подозираме, че са рискови. Хората, които през целия период са били вкъщи са една популация, хората, които пътуват и чиято професия ги е държала на улицата, хора, които пътуват в чужбина и се връщат – са друга популация. Не трябва да забравяме, че нито една държава не може да си позволи да направи PCR тестове на 100% от популация си, т.е. винаги данните, които получаваме са една апроксимация. И ако в обществото, в рискови места – там, където има много хора в затворени помещения, ние се държим така, че приемаме хората за инфектирани, мисля, че тогава ще бъдат много по-малко проблемите в бъдеще.

Ясно е, че с отваряне на мерките ще имаме увеличаване на случаите. На този етап това не се наблюдава и е чудесно, но никой няма ясна концепция за цялостното положение. Всеки, който говори като експерт и казва какво ще стане, вероятно има хубава кристална топка в дома си. Ще цитирам един експерт на СЗО:
„Всички прогнози са важни, но всички са грешни“.

Виждаме намаляване на случаите. Повечето страни прескочиха билото, но не трябва да забравяме, че в най-засегнатите страни са преболедували стотици хиляди от различни популации.За групов имунитет не може и да става дума, защото ние не знаем дали преболудувалите имат траен имунитет. Цялата концепция, че сега ние може да се държим както преди януари тази година за мене не е правилна.
Аз съм против всякаква форма на крайности и съм против хората, които имат стомамено становище, което не искат да променят дори тогава, когато става ясно, че становището им вече е грешно. Трябва да приемем, че концепциите ни във времето ще се променят. На този етап мисля, че трябва да сме разумни.

Не страхливи?

-Не, не страхливи, разумни. В затворени помщения все още се чуват приказките „Ама тази маска не ме пази“, но някои хора не могатда проумеят, че ако някой от тях е заразен и все още е един здрав носител, то той разпространява тази инфекция. Маската не носи сто процента защита, но все пак е много трудно да наплюеш някого през нея, волю-неволю. Един от успехите на Словакия се преписва на тяхното брутално отношение към маските. Включително и телевизионните водещи назидателно ходеха с маски и са говореха през маски, колкото и неудобно да е това, за да създадат този стереотип. Маската е една допълнителна бариера, непречеща на никого. Миенето на ръцете е ясно.

Коварното на това заболяване е, че в рамките на инкубационния период е възможно човек без субективна симптоматика да заразява хората, с които контактува.

Пък и аз мисля, че младежите, а и всички останали, си падат по нови модни аксесоари и може би е хубаво някой от родните ни стилисти да направи нещо по въпроса с атрактивността на маските.

Да взимаме ли хранителни добавки в ситуация на пандемия, или извън нея?

-Хранителната добавка може да е ценна, за да суплементира дефицитите, особено в региони, където има дефицит на определени съставки. Качествените добавки в някои ситуации са безкрайно ценни, особено при лица с непълноценно хранене, пушачи, хронично болни. В България и лекарите, и фармацевтите са доста достъпни и човек има възможност да си направи консултация. Ако прочетете, обаче, че даден продукт ще ви осигури блестящи и непробиваеми рицарски доспехи срещу SARS-CoV-2 бъдете сигурни, че това не е вярно.

Какво да слушаме, какво да четем?

-Или нищо, или сайтове, които са с институционален характер. Иначе четеш неща, които не знаеш кой е писал. Истината е, че комуникационните канали трябва да провокират разбирането на проблема и как може да се ограничат негативните последици от него.

За Covid-19 на есен ще знаем повече. Оптимизмът ми е присъщ и аз мисля, че всичко ще се оправи. Но положението изисква известно модифициране на навиците ни. Това, че някои хора откриха тайнството на мието на ръцете все пак ще им остане полезен подарък от пандемията.

Светът остави на заден план всякакви форми на изкуството, а то е изключително ценно, защото издига човек на едно по-високо ниво. Така, че може да мислим в тази посока като за потушаване на стреса – да търсим, четем и слушаме изкуството. И да вярваме на науката.

Интервю: Елисавета Станчева

Коментари

comments