ВСИЧКИ СЕ НАДЯВАТ ДА СТАНАТ ГЯУРОВ ИЛИ ШАЛЯПИН

0
1826

Христо Сарафов – 65 години в живота, 40 от тях на сцената.

АЗ НЕ ОБИЧАМ ДУМАТА ЗВЕЗДИ…Той е един от доайените на Музикалния театър „Стефан Македонски“. Христо Сарафов е роден на 9 май преди 65 г. в Силистра. Завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ при проф. Реса Колева, Никола Василев и доц. Констанца Вачкова. През 1982 – 1983 г. специализира в „Болшой театър“ в Москва при  Евгений Кибало. Дебютната му роля е на доктор Бартоло от „Севилският бръснар“ на Росини през 1983 г. на сцената на Софийската опера. Известно  време работи като солист на ДПТ „Ст. Македонски“ и след това преминава към състава на Teatro Lirico d`Europa в Италия.                              Изпълнява различни баритонови партии. Две от най-играните му роли са Доктор Бартоло в „Севилският бръснар“ на Росини (над 80 пъти) и на Лепорело в операта „Дон Жуан“на Моцарт. От 1983 година досега с прекъсвания е солист в Музикалния театър. Тук е изиграл десетки водещи роли в оперети, мюзикъли, сред които Дядо Либен в „Българи от старо време“, Фери Бачи в „Царицата на чардаша“, Алфред Дулитъл в „Моята прекрасна лейди“, Бог Зевс в „Орфей в ада“, на Ришар Фирмен във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър.
В репертоара на певеца са над 30 роли в оперетата и над 20 роли в операта – произведения на Моцарт, Росини, Бизе, Верди, Пучини. Гастролира многократно в САЩ, Япония и цяла Европа.

Интервю на Валери ТОДОРОВ.                                                                                    В.Т. Христо, човек с твоята биография вероятно трудно ще отдели най-важната си роля, най-ярката случка от живота си. Но на юбилей защо да не опиташ?  Коя е ролята, която си почувстал най-близко до себе си?  Коя случка от личния ти живот е  имала най-големи последствия в живота ти по-нататък?

– Изпял съм толкова много неща, че ми е трудно да отделя, да определя коe е най-хубавото от тях. Но ако ми позволите, ще го разделя на три: опера, оперета, мюзикъл. В операта най обичам Доктор Варга от Севилския бръснар. Това е ролята, която най-много съм пял и  ми приляга. От оперетите сякаш най ми ляга на сърцето „Българи от старо време“, а от мюзикъла – последната ми роля на млекаря Тевие от „Цигулар на покрива“.Колкото до случките. Когато човек завършва образованието си, започва да се лута какво да избере в живота. Моята мечта винаги е била да се занимавам с това, което правя вече 40 години. Това е нещото, което най-много ме радва и вдъхновява в този живот. И се надявам да продължавам да го правя. Това, че съм избрал пеенето, е случката с най-големи последствия в живота ми.

В.Т. Решил си, че  пеенето е твоето изкуство, твоята съдба?

– Аз друго не съм и правил. Когато влязат в Консерваторията, всички си мислят че ще станат Николай Гяуров или Фьодор Шаляпин. От първи курс започваш с Гяуров, във втори курс избираш някой по-малко именит певец, а в трети курс – още един компромис и в четвърти курс не знаеш накъде да поемеш. Всеки иска да пее в опера. Аз съм пял и в опера, и в оперета. Но сякаш повече ме тегли това, което правя толкова години и сега.

В.Т. Излиза, че с опита човек се приземява, търси своята ниша – от великите намерения до собствените възможности…

– Така излиза. Всеки трябва да плува в своя коридор, там, където се чувства най-добре. Както казват по нашия край – Силистренския, не бива човек да надскача боя си. Всеки трябва да си знае мястото и да си изкарва хляба честно и почтено. Нали съм човек от равната Добруджа… човек от равнината като застане на равното вижда кой с какъв ръст е. И ако можеш да се извисиш по-нагоре добре, но ако ти е отредено да бъдеш малко по-нисък от най-високите и това е живот. Това можеш, това правиш. Никой на никого не бива да пречи. Така мисля аз.

В.Т. 65 години живот, от които 40 на сцената. Човек има и врагове – може би е силна дума, но има и приятели. Кои са твоите приятели и кого смяташ за свой приятел? Как изобщо избираш приятелите си?

– Нямаме много приятели в този живот. Всеки има един свой кръг приятели, на които се уповава. С две думи, ако някой ти звънне,без да ти иска нещо, значи е  приятел. Аз имам много познати, някои са ми по-близки. Като най най най аз имам един такъв приятел, той  беше лекар – хирург дълги години в Силистра, сега е голям професор  – Николай Яръмов. Той ми е най-добрият приятел, с когото ме свързват вече 40 години. Като махнеш най-близките – жена ми, дъщеря ми, внучките, зет ми, сестра ми и двете племеннички, които се обаждат да питат как съм в тези тежки времена, след това е Яръмов, който през  два дни се обажда да ме успокоява.Това са приятелите, другите са познати, добри познати. Имам и много колеги от Музикалния театър, с които ми е приятно да си говоря. Има някои от тях, с които общувам по-добре, с други по-малко. Но няма хора, които да кажа че мразя и мисля че няма хора, които да ме мразят.

В.Т. Дъщерите…,къде са сега?

– И двете са тук. Едната е омъжена в Америка, но сега със зетя са тук, защото тук ги завари карантината. Той има бизнес тук и по този повод бяха в България. Живеят добре и се чувстват прекрасно и тук.

В.Т. Където и да е човек, винаги се връща към корените си. Ти си роден край Дунава, в най-североизточния град на България, един от най-старите български градове. Иска ли ти се да се върнеш там?

– Не само ми се иска. Ако можеше, сега бих искал да съм там. Душата ми се отваря там. Не само защото съм се родил там, а защото там ме тегли. Вече нямам толкова живи приятели…

В.Т. Има ли къде да отседнеш?

– Сестра ми живее там. Аз вече нямам нищо там, продадохме всичко. Ходя обаче в Силистра често на концерти. Неотдавна бяхме с Нети Добрева и Шуменската филхармония. Голям концерт направихме. Станах Будител на града. Подариха ми е хубава картина. Винаги, когато мога, бягам натам. И жена ми обича да ходи в Силистра. Сега, лятото, ако може, бих отишъл да видя сестра си, прителите, да подишам хубав добруджански въздух.

В.Т. Смятал ли си в колко държави си пял, бил…

– Смятал съм ги.Някой път, когато не мога да заспя, си спомням. Това са 22 години в чужбина. Като жена, като любовница, така си избираш и една държава, която най ти е на сърце…

В.Т. И коя тази държава, в които би живял?

– Не мога да кажа защо, но държавата, в която бих искал да работя и да живея, е Франция. Има нещо, някаква магия, по друг начин се чувствам като отида там. Може би, защото най-много, най-дълго съм живял и работил там – 6 – 7  години, като изключим Америка, където съм работил над 10 години. На много места във Франция съм бил, няколко турнета съм имал. През 1993 г. цял един месец бях само в Париж. Пях „Парижки живот“ по Офенбах. Почти всяка вечер имах представление. Познавам държавата, като затворя очи и си спомням  къде съм бил, по какви пътища съм минавал..

В.Т. Ако вярваме в прераждането, може би в някой друг живот си бил французин.

– Аз се надявам и да бъда. Сега, като чуя френски филм и говора, казвам – хайде всички по стаите, че ще гледам този филм. Интересен или не, важното е да чувам езика.

В.Т. Кой е най-впечатляващият театър, в който си пял?

– С най-добри спомени съм от театъра в Аликанте, Испания. В Америка прекрасен беше театърът в Лос Анжелис. Толкова много театри, труден избор. Но с най-голямо удоволствие пея в нашия Музикален театър. Където и да отидеш другаде, не те познават, а тук имам вече своя публика. Дано да мине бързо всичко това, този КОВИД-19, та да се видя с колегите, хора, балета, директорката.

В.Т. Какво още искаш от себе си?

–  Единственото, което искам, е да съм на това ниво, на което съм сега. 65 години не са малко. Искам да съм на това място, на което съм, с тези възможности, с които съм и с тази любов на публиката, която имам. Не знам какво друго още можа да искам.

В.Т. Знам, че има хора, които ти обучаваш, предаваш им своя опит – Нети Добрева,  Маги Джанаварова, Нора Караиванова. Какво ти дава  това?

– Вече мога да предавам това, което съм научил. Знаеш ли, човек нищо не научава завинаги в нашия занаят. Постоянно научаваш нещо ново. Цял живот откриваш нещо за себе си,  за другите. Но аз вече съм на етап, в който онова, което съм научил, може да бъде полезно на другите – мога  да ги насочвам във вярната посока. Изпитвам удовлетворение.  Ако някой не иска, ако не му е полезно да се занимава с теб казва, ще се чуем след една седмица. А ако иска да работи  с теб всеки ден, значи те признава за треньор. Те са доказани певци. Аз думата звезди не я обичам, защото тя у нас се използва за щяло и нещяло. Макар че те наистана са звезди, всеки втори човек в България ги познава. И се радвам, че моят опит може да им помага.

В.Т. Знам, че сте приятели с Орлин Горанов, какво ви свързва?

– Той завърши оперно пеене при моята учителка Констанца Вачкова. Оттам се познаваме. И от Пловдивската опера. После дълги години сме пяли заедно в  Америка. Като свърши спектакълът, седнеш да отпуснеш нервите и той е човекът, с който най-много съм се събирал там. Работихме заедно през периода 2005 – 2010 година. За мен, за всеки, е чест да го познава, не мога да си кривя душата. Беше чул за ролята ми в „Цигулар на покрива“ и поиска да му уредя билети. Лично му ги купих. После ми беше приятно да чуя да говорят – и Орлин Горанов беше на спектакъла. Всеки иска да познава известни личности. А да си приятел с тях е чест.

Орлин Горанов: Ние се познаваме с Христо Сарафов още от студентските години. Покрай Констанца Вачкова се запознахме. По-сериозно се сработихме в годините в Америка с него и с Георги Лалов  в Театро лирико д`Еуропа. С  „Джени кели продакшън“ – пЪтуващ театър, с изпълнителен директор Георги  Лалов, обиколихме цяла Америка – с „Тоска“, „Бътерфлай“, „Травиата“, „Веселата вдовица“… Доста дълъг период беше – 5- 6 години през 2005 – 2010 г.  Христо е прекрасен колега, безупречен актьор и певец, както го доказа и последната премиера на „Цигулар на покрива“. Той сам споделя, че това е дългоочакваната роля на живота му. Многоспектрална роля, защото освен прекрасен изпълнител, той е не по-малко силен актьор. Христо си влезе в обувките с тази роля. С него винаги е било удоволствие да се работи. Един изключително мил, готин колега. Адски талантлив, което естествено те мотивира да дадеш всичко от себе си, когато си с него на една сцена. Да му пожелаем за следващата отсечка, защото той сега е на попрището жизнено в средата, дълъг творчески път, да има още мечти за сбъдване, да изиграе ролята на живота, която  и да е тя. Колкото и голям да изглежда, той е едно малко дете. Да му пожелаем да го запази.

 

Коментари

comments