СЕКРЕТНИТЕ ТЕЛЕФОНИ И ТРЕВОГИТЕ НА КОЛ И КЛИНТЪН

0
1438

*Поредица „Записки на кореспондента“  на Валери ТОДОРОВ, бивш кореспондент на БНР, БНТ и БТА в Москва. В Съединените щати бяха публикувани секретни записи на телефонните разговори между германският канцлер Хелмут Кол и американския президент Бил Клинтън в периода 1993 – 1998 г.                                                         

Една от важните теми в телефонните разговори между двамата лидери,  е разширяването на НАТО на изток. След визитата си при болния руски президент Борис Елцин, в  началото на 1997 г., Хелмут Кол изразява силна загриженост за състоянието му в разговора си с Бил Клинтън.

Темата за разширяването на зоната на сигурност на НАТО на изток е често срещана тема в разговорите на Хелмут Кол. Без защита от НАТО, Централна Европа би била нестабилна, смята германският канцлер. Вътрешната стабилност на Полша е обект на загриженост от страна на Германия, защото границата по река Одер винаги е била исторически обременена като линия на разделението в съзнанието на германците. В разговора си с Клинтън, канцлерът разтревожено обяснява, че здравето на президента Елцин се влошава. Той гасне, обяснява Кол и настоява за бързи мерки. „Времето изтича“, са буквално думите на Хелмут Кол.                                                      Бил Клинтън, който поддържа много добри отношения с Борис Елцин, а по това време Вашингтон има силно влияние върху руската полтика,  успокоява Кол, че и неговиsт тъст също е прекарал операция на сърцето. Кол обаче е непреклонен в настояването си, че времето за договаряне с Русия изтича, защото разширяване на НАТО на изток може да бъде постигнато само с Борис Елцин,  но не и с негов приемник. Явно тревогата на германския канцлер е повлияла върху позицията на Вашингтон, защото разширяването на НАТО стана преди оттеглянето на Елцин от властта в навечерието на 2000 г.

Всъщност проблемът, който тревожи Хелмут Кол, е възстановяването на  руския президент Борис Елцин след сърдечната операция на 5 ноември 1996 г. По време на кампанията за президентските избори, между двата тура – на 26 юни 1996 г., Борис  Елцин получи инфаркт. На 28 юни той не беше в състояние да се яви пред избирателите, следващото  му появяване пред публиката бе при пускането на бюлетината от резиденцията му в Барвиха, а появата му за инагурацията от два часа бе съкратена на 16 минути. Германският „Билд“ и английският „Тайм“ даваха тогава различни версии за състоянието на президента на Русия. „Билд“ пише, че се чака донор за присаждане на сърце, а „Таймс“ – че предстои да му се сложи стенд в швейцарска клиника. През това време прессекретарят на Елцин Сергей Ястржембский борбено разбиваше спекулациите: „Президентът преминава диспансерно изследване, работи, а ръкостискането му е крепко“. Интересно е,че даже в периодите на тежки запои на Елцин, кремълската прес-служба  твърдеше, че президентът „работи над документи“. Простосмъртните се шегуваха, че и те работят с  тези документи.

През това време в Кремъл трескаво се чудеха какво да правят. В Русия нямаше голям опит в сърдечните операции, докато в САЩ те бяха почти рутинни. На  5 септември медиите съобщиха диагнозата  на лекарите за  състоянието на Борис Елцин – исхемична болест на сърцето Това беше нечуван прецедент в гласността относно здравето на кремълските лидери. Както е известно, те управляваха по съветско време на преклонна възраст и здравният им статус не се коментираше. Елцин и близките му бяха вече решили операцията да се извърши в Русия. Обстановката в Русия беше тежка, нестабилна и никой не можеше да предскаже какво би станало, ако руският президент бъде опериран в чужбина, ако операцията на всичкото отгоре би имала фатален край. Широко в пресата се обсъждаше видът на операцията, особеностите, рисковете. За опериращ хируг най-често беше спрягано името на Ренат Акчурин, ученик на световноизвестния американски хирург Майкъл Дебейки

Операцията извърши Акчурин, а едва четири часа след началото й – в 11 ч., в кардиоцентъра пристигна и самият Дебейки. За да не се спекулира с намесата на американците, той само наблюдаваше операцията на монитор. Съпругата  на Елцин – Наина и дъщерята Татяна отказаха да наблюдават операцията. Тя бе призната за успешна. (на снимката – Ренат Акчурин)

Най-интересната част от тази история бе свързана с ядреното куфарче. В него са кодовете за ракетите с ядрено оръжие. По това време аз бях кореспондент на БНР в Москва и добре помня безпокойството за това кой ще управлява и какво може да се случи със страната по време на операцията или недай си боже при неблагоприятен    край. Борис Елцин предаде пълномощията си сутринта в 6.45 ч. на премиера Виктор Черномирдин. Операцията започва на 5 ноември 1996 г. в 7.00 часа и завърши в 14.00 ч. Още сутринта на следващия ден, след като се съвзе от операцията, Елцин си поиска куфарчето и пълномощията обратно. Той се е опасявал за съдбата на демокрацията в Русия, се твърди в официалните документи от това време.                                                                                            От разсекретените разговори между Бил Клинтън и Борис Елцин през 1997 г. става ясно, че проблемът с разширяването на НАТО е обсъждан между двамата президента. През 1995 г. руският президент обяснява на американския си колега, че разширяването на НАТО на Изток ще навреди на двустранните отношения, а и в двете страни предстоят президентски избори. Още през септември 1996 г. Елцин откровено разказва на Клинтън за състоянието си и американският президент обещава да помогне. В началото на 1997 г. Елцин и Клинтън водят няколко разговора, свързани с НАТО. Клинтън обаче обещава, че ако бъде подписан рамков договор за диалог „Русия – НАТО“, Русия ще получи достъп до Г-7. Елцин се съгласява само срещу начало на преговори за разоръжаването. Действията по този въпрос обаче са отложени за началото на 1997 г. А на преговорите на 21 март 1997 г. в Хелзинки, наречени  „срещата на куците патета“, когато Елцин се възстановяваше от операцията, а Клинтън беше в инвалидна количка заради операция на менискус, руският лидер заяви, че разширяването на НАТО на изток ще бъде „унижение“ за страната му. Всъщност НАТО и разоръжаването са основните теми и в разсекретените по-рано разговори Клинтън – Елцин от този период. На срещата в Хелзинки Елцин поиска от Клинтън да прехвърли отговорността за сигурността на Европа на Русия.

Както личи от разсекретените сега телефонни разговори между Бил Клинтън и Хелмут Кол, друга тема за тревоги на  Хелмут Кол е бил ислямският фундаментализъм. През февруари 1995 г. германският канцлер  рисува буквално бъдещ апокалипсис, ако Русия се разпадне в резултат на гражданската война в мюсюлманска Чечения. Това ще предизвика верижна реакция от Турция и Алжир до Египет. Това са бандити, обяснява за ислямистите Кол. Затова той смята че отношенията с Турция са по-важни от отношенията с Гърция. Известно е,че САЩ оцениха рисковете от чеченския проблем едва след терористичното нападение срещу кулите-близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. Двама от организаторите на нападението бяха чеченски ислямски фундаменталисти. Дотогава САЩ използваха чеченският проблем основно за натиск срещу Русия.

 

Коментари

comments