Вирусът на аутокюто: ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ МИСЛОВНОТО „ЕКАНЕ“

0
2496

Прави ли ви впечатление, че цялото правителство „ека“, попита Валери Тодоров в една своя статия за „Обаче“. Прави впечатление, как да не прави! Проблемът не е само с „екането“ и само с правителството и политиците. А прави ли впечатление на драгите зрители и слушатели журналистическото „мънкане“ и „екане“ в ефир. Вирусът на „аутокюто“ в нашата езикова култура отдавна се е намърдал като нашественик от чужда планета. Проблемът е, че единствената ваксина срещу него е не само образованието – първо средното и после висшето. Важен антиген в тази „ЕКАНЕ“ваксина са медиите.

Преди години в БНТ имаше курсове по правоговор. Нямаше как някой кандидат за слава да припари в ефир, без да е минал през „техниката на говора“. Курсовете ги водеше Любинка Нягулова, за която говоренето е музика. Поколение журналисти в БНТ научиха много от нея за „глас, темпо, пауза“ и резултатите бяха чудесни. Преди години в едно интервю за в. „24 часа“ точно Любинка Нягулова го каза просто и ясно за правоговора на политиците: „Точно те развалят езика. Не мога да приема, че дори не си правят труда да се научат да говорят правилно. Това е неуважение към езика и хората, които са ги избрали. Щом си стигнал до такава позиция, трябва да се научиш“.

Дали са го прочели това интервю политиците и дали изобщо се замислят за проблема? Но най-много трябва да се замислят журналистите и тези, които подготвят журналистите. Особено във време, в което БНТ и седем университета са се заели с амбициозната и похвална задача „студентите да придобият практически опит и да се докоснат отблизо до телевизията“. В общите условия на академията е записано: владеене на чужд език (владеенето на втори чужд език е предимство). Условие за владеене на български език няма. Да не говорим за правоговор и езикова култура, които трябва да са сред водещите критерии. Добре, че за позицията „водещ“ е предвидена техника и култура на говора. Но защо само за т.нар. „водещи“. Къде са репортерите и всичките им нови разновидности?  БНТ и университетите е добре да се замислят за това, защото не само студентите, но и тези, които вече упражняват тази професия, носят огромна отговорност. Техният „правоговор“ стига до милиони, включително и до политиците. Ако те нямат уважение към хората, които наричат аудитория, после ще е излишно да си задаваме въпросите: Какво ще ги правимЕ тези хора! А дипломата трябва да има значение особено във времето след като се съблекат шапки, тоги и всякакви там необходими и понякога смешни атрибути за дипломирането. Дипломата не е само официален документ, издаден от учебно заведение. Тази диплома, журналистическата,  се издава само и единствено от зрителите и слушателите, и не може да бъде алиби и оправдание за „небрежната разговорност“ на политиците.

Проблемът всъщност не е отсега. Той със сигурност е от момента, в който  радиото и телевизията не могат да се отделят от своите слушатели и зрители. Ами да препрочетем малкото страници за „скиталеца“ в духовния свят на човека Матвей Босяка, един от създателите на радиотеатъра в България. И няма значение дали има или няма коронавирус. Ако не вирус, ще е нещо друго. Още през 1934 г. в. „Мир“ (бр. 10228)  ще напише в една кратка бележка, озаглавена „Един чужденец за езика на нашите вестници“: „Един чужденец, владеещ добре българския език, ми поиска веднъж да му услужа с български вестници. На следващия ден той ме срещна и ми каза: „Вашите вестници не се пишат на български език. Вие имате такъв хубав и звучен език, а вашите вестници са пълни с чужди думи. Как може да търпите това?“. И той ми повърна вестниците, в които беше подчертал всички чужди думи. Особено един литературен вестник беше съвсем прошарен. В него поне трябва да се пише на български“.

Въпросът „как може да търпите това?“ е актуален и днес, и трябва още по-настоятелно да се иска отговор извън всякакви клишета и извинения с новоговорите и езиковите практики на всевъзможни администрации. Езиковата култура не търпи празнословие и няма нужда политиците или който и да е друг,  да се вайкат, че не били разбрани. Господ да ни пази ако и правоговорът стане политкоректен.  Езиковата култура се случва или не се случва в медиите и чрез медиите.  И отговорността им за ваксина срещу бацила на неграмотността е не по-малка от тази на образованието и политиката. Медиите също имат нужда от профилактични имунизации и реимунизации срещу мисловното „екане“.

Симеон ВАСИЛЕВ

Коментари

comments