ИМА ЛИ ЗЕЛЕНИ МРАВКИ?

0
767

Днес излизат много книги. Има ярки, силни, оригинални…Има тъжни, весели. Книгата на Станислав  Буковалов „Замислената мравка“, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2019, трудно се вмества в конвенционалните определения. Светът на неговите герои  изглежда обикновен, но необичайно житейски мъдър с примирението и простите битови истини.

„Нашийо свят не вашийо. Наште думи не съ ваште….Новото в тоз свят  вечи й устарялу, кат са го измислили, а старуту е забравину ду откриване от следващите историци. С нас то шъ си отиди  ут жиоотъ и шсъ превърни в архиология. Вий мислити в пари, ний в истории.За вас времету е безценно, за нас няма цена…“, казва един от георите в  „Последната Коледа“. Разказите са като галерия с картини на различни художници. Героите и случките са характерни, различни, запомнящи се и заедно с това събрани в един общ свят като на витрина или под стъклен похлупак. Гледаш ги през тънкото стъкло на разтопеното  време и ги виждаш като отражения на един отминаващ като на лента свят. Този свят не е замрял, движи се, омайва, замайва и простите житейски истини изглеждат като едри камъни в голяма пресъхнала река. Иска ти се да пипнеш водата с ръка, но нея я няма..Различните истории се въртят като в калейдоскоп, който не можеш да спреш. Сякаш дълбаеш във времето и от него изплуват и  се сменят ярки картини.

„Замислената мравка“ е мозайка от случки и характери. Тя те обърква, натъжава, развеселява. Светът на героите е малък, но техният поглед към света е голям. Емоциите потискат усещането за време и този свят нахлува в теб, умилява те опрощаващо. Ти спориш с него, но си невидим, ти си само наблюдател. И се отпускаш в този поток на времето, в който реката е изчезнала и усещаш твърдостта на камъните. Диалектният говор сякаш набраздява чувството за времето, което остава зад теб със семена, които вече няма да поникнат. Усещането за безнадежност се разтваря в историите на героите и те отново оживяват и се завъртат в житейския кръговрат.

Книгата на Станислав Буковалов не е лесна за четене, но тя носи онази прозаична дълбочина, която ни примамва  към непреодолим водовъртеж…

Станислав Буковалов е едно от емблематичните имена на  Радио Шумен. Започва работа там през 1985 г. като репортер, води младежко предаване, дълги години е главен редактор на медията. През периода 2007 – 2013 г. е член на Управителния съвет на БНР.

Коментари

comments