ДА РАБОТИШ ТОВА, КОЕТО ОБИЧАШ- ФОРМУЛАТА НА КОЛИБРИ ЗА УСПЕХА

0
265
снимка: Мария Чамуркова
Жаклин Вагенщайн снимка: Мария Чамуркова

„Да намериш време да четеш е като да намериш време да обичаш“- е слоганът на издателство Колибри. Можете да го видите по колите, които разнасят книгите им, на торбички и плакати. Сега и напредстоящия Панаир на книгата, техният щанд сигурно също ще грабне вниманието ви с предизвикателството да посегнеш към книгата като към любовно приключение. Какво подхранва тази емоция,как тя се превръща  творческа енергия на екип от хора, които превръщат книгата в специално събитие, въпрос само на любов и въображение ли е да се бориш и успяваш в сферата на нелекия издателски бизнес-интервю с Жаклин Вагенщайн, директор на ИК Колибри.

Родена е през 1981 година. Жаклин Вагенщайн е дъщеря на Раймонд Вагенщайн и внучка на Анжел Вагенщайн, има  две бакалавърски, една магистърска и още една докторска степен, защитени в Париж. През 2005 г. участва в организацията на Фестивал на изкуствата в Нормандия, посветен на България. Връща се, за да продължи работата си в семейното издателство „Колибри“. Ражда се „Синелибри“- фестивалът, сайтът и принт изданието АртАкция, какво ли да чакаме още?

Какво означава да си издател днес, с какво се промени   издателският бизнес, издателската  философия от началото на създаването на издателството?  

Жаклин Вагенщайн:
-Много вода изтече за последните 30 години. Между другото, издателство Колибри става на трийсет след няколко месеца и цялата 2020 ще бъде посветена на тази годишнина. Смятам, че е голямо постижение да се задържиш, да оцелееш, в буквален смисъл в така наречения „преход“ в България, правейки книги и създавайки култура. Естествено, най-голямото предизвикателство е да създаваш смислени и високостойностни проекти, с които и да успяваш да се изхранваш. Тоест, един културен продукт, да намери своя потребител. Защото всъщност, книгоиздаването е бизнес и се ръководи от правилата на бизнеса. Всеки продукт, който виждате на пазара всъщност е резултат на многогодишен труд на свръхквалифицирани хора и на много големи инвестиции в печат, в дизайн, в права, преводи и пр. Вярваме, че сме постигнали успех, тъй като сме стигнали до многобройни читатели през годините-вече сме с над 2000 заглавия на пазара. Пазарът е изключително динамичен, той се променя постоянно спрямо началото през 90-те години. И промените са многобройни, те реално се съизмерват във всичко, те са както технически, например в печата, дизайна, така и в приумиците на пазара, на конкуренцията, на потреблението, на поведенческите особености на публиката, както и на възможностите за реклама, за комуникация, на динамиката на времето.
Само за сравнение мога да кажа, че през 90-те години издавахме по 1 книга на 6 месеца. В момента издаваме 5 книги седмично.

– Как се променяха вкусовете? Книгите вече не е достатъчно да са по рафтовете на книжарниците и в библиотеките. Новите начини на общуване със книгата през интернет, споделянето, как променят и читатели и издатели?

-Вкусовете са въпрос на моди, на тенденции, те са резултат от моментната конюнктура и от това, което се случва в световен мащаб. Те са отзвук на всички видове събития.  Начинът за достигане до хората също се е променил, особено с навлизането на интернет. Това не променя смислените книги, но дава поприще на много несмислени. В ерата на безграничните комуникации реално няма зададени критерии и няма сито,  което да пресява хубавото от ширпотребата. Размива се разликата между литература и фейсбук статус. Това, че съвременните начини на комуникация дават възможност на всеки да се изказва по всички въпроси като последна инстанция без да има реално коректив, само по себе си е хубаво, дава трибуна на хората, но от друга страна размива вкусовете и критериите по отношение качеството на съдържанието. И отдалечава една част от публиката от смислените текстове. В случая говоря за книги, но това се отнася цялостно за изкуството и културата. И така се налагат едни по-масови, по-лесно достъпни и по-лесно смилаеми ценности. По-малко аналитично мислене и повече плуване по повърхността, което ни отдалечава от същината на нещата.

Затова ли и търсите и други начини на пряк контакт с публиката-правите представяния срещате хората с писатели, създадохте специално Дом за такива срещи- Casalibri, с книгата?
-Нашата стратегия е, че ние се опитваме да достигнем читателите по всички канали. Като естествено, това включва онлайн и социалните мрежи. Стараем се, естествено, поведението ни в социалните мрежи да е еднакво стойностно и смислено както поведението ни извън мрежата. Социалните мрежи са начин да стигнем до хората и да им кажем какво им предлагаме офлайн. Защото вярвам, че срещата на живо с големи творци, световни личности от областта на литературата, киното културната сфера, които идват за да се срещнат със своите зрители, читатели и почитатели, е контакт от друг порядък, повод за хубави емоции и за размисъл.
Обикновено ние каним годишно 20-30 творци от най-висок ранг годишно и до този момент, опитът ни е много позитивен и от едната и от другата страна. Публиката е щастлива, заредена с позитивни емоции, а гостите ни винаги са много доволни и искат да се връщат отново. Тъй че смятам, че е от взаимен интерес.
Такива срещи се правят страшно много, те се комуникират чрез нашите уеб сайтове и социалните мрежи, голяма част се правят в Casalibri,  където освен литературни срещи, правим прожекции, имаме всякакви видове събития, в един по-близък контакт с публиката в едно по-бутиково пространство и хората са добре дошли да се чувстват тука у дома си.

-Такова едно преживяване, с което дарявате любителите и на книгата и на киното, е кино-литературният фестивал Сinelibri. Как дойде идеята и каква нова възможност за общуване с книгата е той? Тази година беше изключително успешен?
– Cinelibri беше създаден на 25 годишнината на издателството. Сега предстои да видим за 30 годишнината какво ще сътворим. Тази година  Cinelibri празнува 5-ото си юбилейно издание, което от една страна е най-успешното издание на самия фестивал, от друга беше един от най-успешните фестивали в България. С рекорден брой зрители, с 85% изцяло разпродадени прожекции, изключително много допълнителни прожекции,  десетки срещи с всякакви творци от сферата на киното и книгите, всякакви специални събития, гала вечери, с изключително прецизен подбор на качествени филми- всеки в жанра си.  Вярвам, че публиката е останала доволна, поне цифрите и реакциите на хората го доказват. Този фестивал е голямо изживяване, голям празник за всички сетива, защото смисълът му е обединението на изкуствата. Синелибри е сред любимите ни проекти, една голяма радост всяка година през  октомври.

– Имате и прекрасен сайт, който и взе първа награда наскоро в категория сайтове за култура вече издавате и списание..
Сякаш тези два проекта имат за цел да разполагат книгата в една по-общокултурна среда? Да прави връзки между изкуствата?

-Отново тук идва въпроса за комуникация на смислено съдържание. И всъщност АртАкция, което е всъщност е метатеза на Атракция, разкрива идеята-че искаме да правим културата атрактивна. Тоест, да пишем за всички сфери на обществения и културния живот не само в България, но и в цял свят, тъй като изданието има кореспонденти в много големи градове по света и отразява всякакви събития от културна и обществена значимост. Идеята е, че темите могат да се комуникират по красив начин, със смислени любопитни и интересни текстове, стремим се да комуникираме теми, които другите не комуникират и в това сиво ежедневие, което е заляло една голяма част от  медиите, да се появи нещо различно. В същото време предлагаме хубав дизайн и различен подход. Същото и се отнася до принт изданието, което се издава на 4 месеца, с различни теми. Първият брой „На живо от Космоса“ беше посветен на тази част от програмата на Синелибри, която също се казваше така. Там разговаряхме „на живо“ с големите творци, чиито годишнини отбелязахме през годината: Хумболд, Кубрик, Джон Ленън, Стиг Ларшон, Леонардо..

-Зад всичко това стои качествен екип, който сте подбрали умело, как работите всъщност?

-Основното нещо е мотивацията, вярата, желанието, любовта, без това абсолютно нищо не може да се постигне на този свят. Всяка една работа е плод на работа в екип, човек нищо не може да постигне сам. Това, което ние  правим, е плод на екипна работа, заслугата е на целия екип, който работи мотивирано, с вяра в каузата ни.

 -С какво ще ни изненадате на предстоящия Панаир на книгата, с какво ще ни изненадата?

-Ще има отново много гости. Френскоезичната литература е на фокус тази година. Сред нашите гости ще видим канадката от виетнамски произход Ким Тхуи, която ще пристигне да представи последната си книга „Ман“, ще видим много български автори, например новата книга на Радослав Парушев, ще имате възможност да се срещнете на живо с него на 5-декември в „Бар петък“, както и да го срещнете на щанда, за да вземете автограф, там ще има подписани книги от всичките ни български автори, също и от автори, които са били наши гости като Джамал Уариаши, Деян Станкович и др. Другата седмица пристига в България и Лидия Димковска, една много любопитна, много награждавана македонска писателка, вече известна у нас с една своя книга, сега  излезе  вече и втора „Но- Уи“. Още един гост, Ян Палавос от  поредицата „съвременна европейска проза“ също пристига в България. На самия щанд на Панаира на книгата ще намерите новата сензационна книга на Томас Харис “Кари Мора“. Томас Харис много рядко издава книги, тъй че тази доста време я чакахме, а Колибри традиционно като издава, даже една от първите книги на всички временна издадена от нас, беше „Мълчанието на агнетата“. Ще има нови книги от любимите на нашите читатели писатели като Камила Лекберг,  Харуки Мураками, нови издания на Изабел Алиенде, много любопитни книги за деца, коледни поредици бъндъли, в които ще намерите няколко книги на преференциална цена, множество книги само за 3 лева, с високо качество под надслова: Old but gold.

-Какво за себе си ще си пожелаете за Коледа?
Почивка и лично щастие. Работата си е работа, но  има и други неща в живота.

снимка: Мария Чамуркова

 

 

Коментари

comments