НАРКОТИЦИ, СЕКС И РОКЕНДРОЛ в „Изнасилени от чудеса“

0
95

Излезе  „неоторизираната биография на „Ийгълс ъф Дет Метъл”, роман от Радослав Парушев

„Изнасилени от чудеса“ не е биографична книга за рок банда, чието име вероятно никога не сте чували. Това е роман за рокендрол, наркотици, свобода, любов, приятелство, за планирано и извършено чудовищно престъпление и шеметно преследване между най-разнообразни групи от психопати на три континента. Роман за сблъсъка между двете сякаш най-противоречиви, най-отдалечени по скàлата на нормалността исторически явления – рокендрола и радикалния ислям; безпощадна пародия на ценностните разломи в днешната цивилизация, на съвременните форми на употреба на фундаментални принципи и идеи. Жестоко ироничен, той е тревожен вик за граничното състояние на модерния свят.

А добрият стар лош Радослав Парушев този път е по-агресивен, по-анимационно забавен и политически по-некоректен от всякога.“ Казват издателите от Колибри.

Можете сами да се уверите, от откъса, който ви предлагаме:

 

 

Стрелбата по улиците

„В Група 2, както отбелязахме, се намира самият Абделхамид Абауд. С черен автомобил „Сеат“ той и още двама други (Шакиб Акру и Брахим Абдеслам) се придвижват в рамките на няколко преки в Единайсети и Десети арондисман и на няколко места откриват огън по терасите на кафета и ресторанти, където в петък вечер, в мекото ноемврийско време, парижани и гости на Париж пийват винце, хапват сиренца и саламчета и си говорят неособено ангажиращи и не непременно сериозни неща. В 21:25 на улица „Алибер“ е открита първата стрелба (полуавтоматично оръжие) и е чуто първото, според очевидци, крещене „Аллаху акбар“, тоест „Аллах е велик“, толкова велик, че в своето безгранично могъщество може дори да изпраща някои от творенията си да разстрелват други от творенията му, докато тези – другите, похапват сиренца и саламчета. Петнайсет души са убити на улица „Алибер“ и отсреща – в ресторанта на улица „Бишат“. След това Група 2 се качва на сеата и продължава към следващата дестинация. В колата цари приятно оживление, споделят се впечатления от току-що постигнатото значително подобряване на състоянието на Създателя на Вселената – поне петнайсет души по-малко вече го почитат недостатъчно правилно. Седем минути по-късно компанията спира пред друго кафене, открива огън с класическия „Калашников“, избива пет души и ранява други осем. Величието на Аллах се покачва с още мъничко. След още четири минути на улица „Шарон“ са застреляни с няколко откоса деветнайсет души. Изглежда, стратегията на Абауд е следната: стреля се на дадена локация и след това се изминава поне толкова разстояние с кола, че да се стигне до локация, където изстрелите от предишната стрелба не са били чути, съответно – няма паника и малките бучици сиренце сладко се топят под езиците на посетителите, преди устите да се изпълнят с избълвана от перфорираните бели дробове кръв и сиренцата, недосдъвкани, да бъдат избълвани и те на паважа заедно с кръвта и другите жълтобелезникави парченца в кръвта, които не са сиренца, а са парченца бели дробове.

След тази трета стрелба групата се разпада, като Абауд се покрива, вторият член на групата, Хаким Акру, е ликвидиран от полицията на улицата, а третият, който е по-големият от братята Абдеслам, Брахим, завършва подобаващо акцията – сяда в едно кафене на булевард „Волтер“, сякаш си е съвсем нормален, само леко по-черничък посетител, поръчва си газирана вода и се взривява – при взрива са ранени деветнайсет души, които оживяват до един, като единствената жертва е самият Брахим Абдеслам.

А, като стана дума за булевард „Волтер“, ето и един цитат от Волтер:

„Бог е подарил на всички ни дара на живота. От нас зависи един на друг да си подарим дара на живеенето добре.“

Ето и още едно нещо: според разказите на съседите на братя Абдеслам от кавртала „Моленбек“ в Брюксел, където са отраси, веднъж, преди години, в квартала избухнал пожар и именно нашият човек, Брахим Абдеслам влязъл последователно няколко пъти в горящата къща, откъдето извел пет деца, спасявайки по този начин живота им. Аз не знам дали тази история е вярна. И историята ми никога няма да провери дали това е така, или не е така. Моята, историята, която аз пиша, завинаги ще запомни Брахим Абдеслам като стрелеца от Група 2, който накрая, преди да му е пристигнала газираната вода, се взривява по начин, който по тъпотията си бие всичи останали тъпотии на останалите му колеги – джихадисти.“

Ако искате да знаете какво се случва нататък, книгата е на пазара, а Панаирът на книгата предстои!

 

 

Коментари

comments