СРЕЩИ ОТ ТРЕТИЯ ВИД : Литературните салони на Румяна Таслакова

0
577

Литературните салони не са събития от дневния ред на съвременните хора, които избират своите развлечения съобразно лайковете и рекламните съобщения във фейсбук. Да последваш вълната от хвалебствия за театрални постановки и споделени книги, е ръководно правило в модния стил на живот.


На този натрапчив рекламен фон, личната среща с автора в уюта на домашна  атмосфера, непринуденият разговор, проведен с добър събеседник и интимното четене, е среща от друг вид. Среща, която създава атмосфера, в която бариетрите отпадат, душата се оголва и поема лично и директно думите, да ги транскибира на езика на собствените си емоции. Случва се необичайно преживяване, което събужда забравена чувствителност, отключваща други възможности за осмисляне на сегашното ни битие.

Румяна Таслакова, дългогодишен ръководител на българската редакция на Дойче Веле, личност, с ярък отпечатък в актуалната журналистика, от 14 години прави тези салони, и някои могат да се запитат защо? Защо среща автори, критици и публика и води диалози  между тях? Вероятно защото именно това ни липсва: откровението, което се поражда от интимността в общуването.

15-ият Литературен салон се състоя на 16 септември и бе посветен на Йорданка Белева. Представена от сладкодумния Митко Новков.
Не познавах творчеството ѝ, така че за тя мене беше откритие. Нейната малка книжка „Кедер“- разкази, ик“Жанет 45″, можеш да подминеш в книжарницата.Но е книга, която душата трябва да открие.


Необичайна поезия в проза са тези невероятни кратки разкази, синтез на думи и чувства, шлифован диамант човечност, пречистващ душата по парадоксален начин- потапяйки те в света на човешката безнаежност, мъка, тъга и отчаяние, осветляващ и лошото в човека.
Кедер е турска дума, означава мъка. Някога старите турци вярвали, че когато човек умре, завещава на близките си точно четиресет мъки. По една за всеки от четиридесетте дни след смъртта. С дните и броят на мъките намалявал, но последната оставала завинаги.“

20 разказа, двайсет мъки ни предлага Йорданка. За да разберем  и се освободим от  лошото в нас, за да остане доброто, вечното, любовта.
Каква пречистваща сила имат тези мъки-отговарят ни разказите-притчи на Йорданка. Смъртта, болестта, невидимите хора, самотата, лошотиите в нас, всичко онова, за което сме изработили механизми да го заключваме дълбоко, за да не се нараним, да не си го признаваме, като злобата и завистта например, всичко това тя вади на показ. Оголва душите ни за да преживеем и открием единствения смисъл на  съществуването-любовта към другия.
Невероятен магьосник е тя на думите-ключове.
За такива думи трябва интимна среда. Те са като прочетена молитва.

 

За най-голям кедер се смятали недовършените неща. Защото какво остава от човека след смъртта? Заблуждава ни окончателното на всеки написан ред, роден внук или построена къща. Нищо не е така трайно както недовършеното. С неговата будна кома, с нередовното захранване между скачените съдове на надеждата и примирението. Недовършените неща, миналото недовършено време. И някой да те разказва в него.“

Йорданка Белева е автор на стихосбирките „Пеньоари и ладии“ (2001), „Ѝ“ (2012), „Пропуснатият момент“ (2017) и на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“ (2011) и „Ключове“ (2015). Завършва българска филология, а по-късно и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от Европейския съюз. Носител е на първи награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици. Съпруга е на художника Иво Рафаилов

Румяна Таслакова, родена в София, на 17 години успява да емигрира в Германия. От комунистическия режим е осъдена на 6 години затвор за предателство към Републиката и така нареченото „невъзвращенство”. В Германия следва икономика и славистика и през 1963 година започва работа в радиостанция „Дойче веле“, която до 1989 година е един от най-важните информационни източници в България. Десет години Таслакова е главна редакторка на Българската програма на „Дойче веле“. Благодарение на Българската редакция и на нейния личен ангажимент по време на промяната и след това, „Дойче веле“ се превърна в основна платформа, откъдето некомунистическите лидери на България можеха да говорят свободно и бъдат чути в българския и европейския ефир. От 2009 година е журналистика на свободна практика. Сред признанието, което е получила за дейността си, са и наградите: „Приз на Съюза на журналистите в България „Подкрепа” по повод Световния ден на свободната преса в 1997 година” и „Специална награда за приноса в популяризирането и обективното представяне на европейската тема в българската радиожурналистика”, присъдена в 2008 година от конкурса „Българската Европа”, организиран от Арена Медия в Русе. Авторка и съставителка е на три книги: „Заглушени мисли”, „25 въпроса – анкети” и „Две десетилетия преход – България през погледа на германски дипломати“ (две издания на български и актуализирано на немски).

Коментари

comments