ЛЕСНО ЛИ Е ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ВЕЛИКИТЕ?( 90 години от рождението на Николай Гяуров) )

0
89

Да говориш за Николай Гяуров е лесно, защото това е път на гений в изкуството, който продължава 50 години на сцени като Софийската опера, Миланската скала, Болшой театър, Метрополитън опера, Чикагскаta опера, Ковънт Гардън, Залцбург и по много други сцени по света.

След победи на конкурси във Варшава, Париж и Прага, завършилият неотдавна Московската консерватория Гяуров, триумфира с Мусоргски в Миланската Скала. След дебюта с Варлаам той с неизменен успех излиза 37 сезона на тази велика сцена, към която той изпитва трепетна любов.

Статистиката показва някои от параметрите на изключителната сценична съдба на този велик артист с 81 представления на сцената на Метрополитън опера, работил 20 години със знаменития диригент Караян, с Павароти, Доминго, Косото, Прайс, Стрелер и Баро, с Емил Чакъров и Мирела Френи.

Да говориш за Николай Гяуров е трудно, защото е невъзможно да се проникне в тайната на този дар, възникнал във Велинград, подкрепен в самото начало от Христо Бръмбаров, за когото Гяуров си спомня години след срещата с него.

Съдбата е благосклонна към него, но и той ѝ е благодарен. Не пропуска да спомене хора, помогнали му да подготви една или друга роля, само как рзказва за Покровски, с когото разработват образа на Варлаам. Разбира, че дарът е отгоре, но ако не му помогнеш сам, нищо не се случва. Седем години продължава обучението в България и в Московската консерватория преди да започнат успехите му по големите сцени.

Той казва шеговито, че обича по-камерни пространства, а пее само по големи сцени, не само като престиж, а и буквално. Твърди, че не се чува добре, когато пее, че има нужда някой да го уверява, ако ще да е пожарникарят, че гласът му достига и до последния ред, а както някои казват с усмивка, толкова е бил силен този глас, че е озвучавал и площада на Миланската катедрала.

В навечерието на 13 септември, когато Гяуров би навършил 90 години, в БКИ Москва за великия бас разказаxме с проф, д-р Екатерина Шапинская, с народните артисти Александър Сибирцев и Отар Кунчулиа. Особено е вълнението, когато артисти от такова ниво говорят за своя колега, a юбилейният повод става повод да се поговори още веднъж за спецификата на този дар, за конкртните арии и за рецептата за сценично дълголетие.

Паралелно на разказите, звучаха арии от различни опери – арии от любимия Верди. Участието в «Реквиема» на Верди самият Гяуров приема като един от върховете в кариерата си.

Фото: Елена Титушкина

Коментари

comments