РУСИЯ: ОТ ОБУВКАТА НА ХРУШЧОВ КЪМ ТОНА НА ПУТИН (продължение)

0
252
President Donald Trump, right, reaches out to shake hands with Russian President Vladimir Putin during a bilateral meeting on the sidelines of the G-20 summit in Osaka, Japan, Friday, June 28, 2019. (AP Photo/Susan Walsh)

Когато Путин през 2007 г. в Мюнхен предупреди, че така не може да продължава, Западът се втрещи от тона му.(Продължение от: Накъде върви Русия? Кой сбърка?)Спомниха си как Хрушчов тропаше с обувката си по трибуната на ООН. Но когото Русия се противопостави на атака срещу Иран и предостави военна помощ на Башар Асад  в Сирия, всички разбраха, че светът наистина се е променил. Маршът на скок на руските десантчици по времето на Елцин на летището в Прищина, когато те изпревариха частите на НАТО, вече изглеждаше като детска закачка. Русия, в лицето на Владимир Путин, искаше не просто място в световната политика. Тя искаше равностойна роля.

Може би е обидно, ако Русия наистина се е намесила в президентските избори в САЩ. А дали й е било обидно на Русия, когато от Вашингтон и Европа непрекъснато се месеха в изборите в Русия?  Или  когато от Брюксел и Вашингтон заявиха, че не искат отново Путин като президент. Неприемането на лидера бе прието като неприемане на самата Русия. Това е огромната грешка на вече бившите лидери в Европа и Америка – притискането на Русия до стената. Всъщност те избраха Владимир Путин отново за президент. Тогава стана още по-ясно, че в лицето на руския президент се появява играч, който ще поиска влияние върху световната сигурност. Не заради обидата, а заради неспособността на Запада да формулира нова политика в света и спрямо новите държави. Сега връщането на Русия на водещи позиции в световната политика  изглежда неизбежно, независимо как изглежда самият Путин в очите на сега обучаващи се политици. И без значение дали е в Г-7 или в Г-8. Бойкотът на олимпиадата в Сочи, провалената среща на Г-8 в Санкт-Петербург, само изостриха противопоставянето с Русия. Санкциите само поощриха Кремъл да търси свои решения, свободни от диалога със западните партньори. Вече е ясно, че старият международен ред, който отдавна не съществува, вече е оконателно погребан. Нов няма. Сближаването на Русия с Китай, Турция, Иран,  подкрепата й за Венецуела и военното присъствие в Сирия само я отдалечиха от Европа. От Брюксел и Страсбург, на фона на разногласията с Вашингтон, изведнъж осъзнаха, че са замесени в чужда игра и играят за своя сметка.

На срещата си в Биариц лидерите на Г-7 изведнъж осъзнаха, че Русия им липсва. С нея те удобно оправдаваха разногласията и проблемите помежду си. Въпреки теориите на клиновъдите и санкциите, опитите да бъде разорена икономически и с нова гонка във въоръжаването, Русия успява да лавира между моркова и тоягата. Морковът за нея е малък, а тоягата е с два края. И западните лидери започват да се замислят. Кой губи повече?  Продължаващите търговските войни и ултиматуми на САЩ към партньорите от Европа и към Китай само задълбочиха песимизма. Старият ред е разрушен и денонсирането на Договора за ракетите със среден и малък радиус на действие само признава новото статукво. На всичкото отгоре САЩ вече не претендират за безплатна  роля  на световен жандарм, а други – като Франция например, нямат сили, за да я поемат . Непредсказуемите действия на президента Доналд Тръмп само напомнят, че с един полюс и един лидер светът изглежда опасно нестабилен.

Русия се завръща и като световна военна сила, въпреки че военният й бюджет й е 61.4 млрд. долара срещу 649 млрд. на САЩ и 63.8 млрд. на Франция. И тя вече не „Горна Волта с ракети“, както ироничено бе представяна по  времето на Елцин. Руски капитали подпират стратегически линии в световната икономика и там санкции няма как да помогнат.

На среща с френските посланици в чужбина президентът Еманюел Макрон обяви, че съвременния капитализъм е „деградирал и полудял“. На срещата на Г-7  той призова веднага да започне преразглеждане на световната система на международни отношения с реформи на национално, европейско и глобално равнище за предоляване на неравенството и новите предизикателства. Либералният модел е деградирал , защото сегашната демократична  система е деградирала и тя произвежда неравенство, обясни  Макрон. Виждаме края на западната хегемония в света, драматично  обяви френският президент. Всъщност той каза онова, което бе възприето за скандално от Путин в Мюнхен през 2007-а: либералният модел фалира. Обстоятелствата се променят, предупреди Еманюел Макрон,  укрепват нови държави и нараства ролята им в света. Китай е в първите редици, а Русия постига големи успехи в своята стратегия, заяви френският президент. Той каза на глас това, което никой не се осмеляваше да каже. Светът се е променил и глобалното противопоставяне между САЩ и Русия отново диктува дневния ред на световната политика.

И всъщност въпросът не е „Накъде върви Русия?“, а накъде да поеме Западът в новата си стратегия за сигурност и в политиката си към Русия и Китай. Не бива да забравяме, че все Русия е държава върху два континента – Азия и Европа. Тя не може да бъде изключена нито от единия, нито от другия, както се опитаха някои стратези.

Все още е „прекалено рано“ да се възстановят предишните отношения с Русия, обявиха лидерите на Г-7 през август в Биариц, в отговор и на натиска на американския президент Доналд Тръмп. Всъщност дали не е прекалено закъсняла политиката на баланси и равнопоставен диалог? С осъзнаването на новите полюси в света. Опасно е да бъде оставяна Русия насаме със себе си. Както и да си въобразяваме, че тя ще се променя под чужда диктовка. Когато се отказваш от диалог, се отказваш и от влияние. Протестите в Москва показват също нетърпение и очакване и от страна на руското общество. 2024 година, когато ще изтече поредният мандат на президента Владимир Путин, изглежда далече. А дотогава може да се случат прекалено много неща…И прекалено неразумно е да разчитаме на представите от стария световен ред…

Валери ТОДОРОВ

 

 

Коментари

comments