ПОДПРАВКАТА, КОЯТО ПРАВИ ЖИВОТА ВКУСЕН ЗА ЖИВЕЕНЕ 

0
714

Може ли един наръчник за отглеждане на стайни цветя да те разсмее? Може, когато е написан от Жечка Георгиева. Филолог, любител цветар, издател, преводач, фотограф, за малко посолски човек в Мексико, съосновател и хроникьор на  издателство  Колибри и описал всички перипетии  на пионерите на частното книгоиздаване в „Ние, гениите“. Тази книга беше второто ми откритие. Тогава си обясних, защо дъщерите ми и в най-мрачните си тинейджърски периоди затвориха ли се в стаята си с преводите ѝ на Удхаус в ръка, излизаха оттам ведри, благодушни и сговорчиви. Нищо чудно, че английският хуморист, сър Пелъм Гренвил Удхаус, известен с романите и разказите книгите за Джийвс, за клуб „Търтеите“ и замъка Бландингс, е препоръчван от психиатри като терапевтично средство за изваждане от депресия. Защото, както казва Хю Грант-да, същият:„ той си остава най-забавният писател, от чието перо са излезли думи върху хартия.“ А като попитали веднъж Дъглас Адамс кой го е вдъхновил да напише „Пътеводител на галактическия стопаджия“, той отговорил -„Удхаус, но никой не забеляза“ Сред другите негови страстни почитатели  са  Ивлин Уо, Ръдиард Кплинг, Тери Пратчет, Салман Ружди.
Е, точно този автор превежда Жечка Георгиева години наред.
А издателство Колибри с грижа за нашето здраве, ни поднася „избрано“ това лято. Така че, взeмайте „Питайте Джийвс“сутрин и вечер и не допускайте свършека на отпуската да ви хвърли в депресия. А само след броени дни, ще разберем и кой печели наградата на КЛУБ F451. Но за да не ви свари неподготвени това четиво, за да се отдадете напълно на насладата, да дадем думата на майстора на превода – Жечка Георгиева. Защото едно е да си англичанин и да си се смееш на английския хумор, а друго-да си българин, който се чуди откъде им дойде този Брекзит на главата?

Да ви питам,  както Бърни Устър, в пристъп на възторг от умствените способности на Джийвс, го пита:
Чувството Ви за хумор, по рождение ли е или изведнъж ви споходи?
– Чувството за хумор не може да споходи човека, или го имаш, или го нямаш. То се засилва с годините, ако човек работи над това, но лично аз винаги съм му се възхищавала и трудно съм общувала дори на човешко ниво с хора, лишени от него.

 – Имали ли сте проблем с него в годините, доминирани от социалистическия реализъм?
– Прави ми впечатление, че хората живели много кратко при социализма, имат особена, бих казала странна представа за онези времена. Ако направите една бегла справка какво се издаваше в онези години, ще ви стане ясно, че няма нито една област, незастъпена от тогавашното книгоиздаване. Така че твърдо мога да кажа, че нито в личния, нито в служебния, нито в творческия си живот чувството ми за хумор ke ми е създавало проблеми

– Кога се срещнахте с Удхаус? И как му влязохте под кожата?
– Не си спомням кога е била първата ми среща, но за мен общуването с него винаги и било чиста радост. През 70-те години често пребивавах в чужбина за дълги периоди от време, Нямаше скайп, за телефони е излишно да се говори, връзка с близките – нулева. При един такъв едногодишен престой в далечно Мексико почти изпаднах в депресия, или нека я нарека носталгична тъжовност. И тогава започнах да купувам книгите на Удхаус и да забравям себе си в този негов измислен идиличен свят на аристократични малоумници. И постепенно, докато се заливах от смях, от депресията ми не остана и спомен. По-късно прочетох някъде, че психиатри го препоръчват на пациенти вместо хапчета. Аз се подписвам под такава препоръка с две ръце.

В „Ние, гениите“ някъде казвате, че си имате едни 3 курса  НАТФИЗ по рождение. Може ли наистина без познаване на  изкуството на превъплъщението, да се превежда автор като Удхаус? И какъв отпечатък са оставили у Вас тези превъплъщения?
– Моите превъплъщения, както ги наричате (за мен са етюди по наложителност) са ми вършили работа в кризисни моменти в живота но не и в превода. При това ги използвам много рядко – важно е да не се пресоли манджата.

 – Как се превежда Удхаус  на езиково ниво, има ли нещо прекалено специфично, което българският език не може да улови? Как изобщо се превежда британският хумор, без да пострада? Кое е най-характерното?
-Удхаус се превежда трудно, защото на езиково ниво много често няма съответствия. Затова си измислих, или поне така смятам – не съм се интересувала дали и други колеги rpползват този метод – наречения от мен компенсационен подход. Ако в някой момент фразата, която звучи забавно на английски, няма еквивалент в нашия език, аз я „компенсирам” в следващ момент с нещо, което звучи смешно на български, а го няма в оригинала. За мен това работи и ми е забавно, когато чуя да се приписват на Удхаус изрази, които са си чисто мои. (Само не ме карайте да давам конкретни примери, че паметта ми отдавна сдава багажа.) Преди години се притеснявах, че ако някой критик на превода сравни оригинала на Удхаус с моето производно, ще намери в много случаи бегла прилика с общия развой на сюжета. Налага се да прибавям, на подсилвам, да премахвам, да съчинявам. При текст като този е важен полученият ефект, а не припокриването с първоизточника. И богат речник.

Какви са  приликите и отликите с българското чувство за хумор?
– Чувството за хумор е универсално, българското е по-ситуационно, докато английското често си остава на езиково равнище, но ако го имаш, с еднаква лекота ще се забавляваш и на английското, и на българското.

“В училище ни учеха, че английският език е един от най-богатите в света, че гъмжи до спраскване от най-ярки и живописни епитети, и въпреки това, единственият, който ти дойде наум, за да опишеш това бедствие, е „обезпокоително“?
Казва Бърти на Джийвс, стреснат от  о-голямата  от многоликите възможности  за интерпретация на определението „обезпокоително“.

Това английско езиково богатство намира ли лесно адекватен превод?
– Няма епитет в английския език, който да няма адекватно съответствие в нашия, досега не ми се е случвало да изпадна в безизходица. Не съм съгласна да сравнявам двата езика по богатство, българският категорично не отстъпва, ако умееш да го използваш пълноценно.

– Вярно ли е, че германците тренирали шпионите си как да се впишат в английска среда с книгите на Удхаус?*
 -Това не ми е известно, но Удхаус става за обучение най-малкото, защото няма да ти доскучае като с много други текстове.

– В каква степен за да разбереш англичаните трябва да вникнеш в чувството им за хумор? Без историческия им опит, или, както би казал Бърни „отрасли сме поколения сред неволите и край лагерите на кръстоносните походи“ ?
-Аз лично не намирам за необходимо да разбирам англичаните, както и те не биха се засилили да разбират нас. Много сме различни. През последните 22 години всяка сутрин от 9 до 10 по часовник (за да сме по английски точни) с моята съседка по апартамент пием кафе със съседката англичанка от горния етаж. Разговаряме за всичко, което се е случило предишния ден, плюс за политика, личен живот и какво ли не. След като Барбара си тръгне точно в 10, ние оставаме още половин час и обсъждаме разликата  в начина, по който тя, Барбара е изтълкувала или възприела дадена ситуация, или как е реагирала, и всеки път се изумяваме как един човек, който е живял много голяма част от живота си у нас, остава тотално различен и незасегнат от българското. Както и ние от английското.

И още нещо – преди трийсетина години издадохме пак в мой превод книгата на Джордж Майкс „Как да бъдеш чужденец”. Той е унгарец, емигрирал на острова, и описва по невероятен начин  именно идиосинкразиите на англичаните и кое ги прави толкова различни от нас, жителите на континента. Едно от най-забавните четива, което съм имала късмета да преведа и което по настояване на някои колеги ще преиздадем до месец-два. Съветвам ви да му обърнете внимание.

От прекалено чувство за хумор ли или от загуба на чувство за хумор англичаните днес изпаднаха в ситуация „Брекзит“?
– Хуморът според мен не е взел участие в това решение, а по-скоро именно тяхната различност и болезнения стремеж да я запазят с всички средства и на всяка цена.

Лекува ли наистина хуморът?
– Лекува. По-горе споменах, как Удхаус ме измъкна от психически срив и винаги го препоръчвам, особено през зимата, когато навън е сиво и студено.

– На кои типажи от днешната политическата сцена бихте препоръчали като четиво  Удхаус?
-Типажите му са плод на много различна епоха, трудно бихте ги открили дори в Англия днес. Нямаме никакво припокриване с тях и именно това ги прави забавни.

– Един от въпросите на нашия Клуб F 451 този месец, бе:Как бихте довършили един от прословутите афоризми на Удхаус „Всичко забавно в живота е…

 -„подправката, която го прави вкусен за живеене.“

*Когато през 1939 г. избухва Втората световна война, Удхаус – напълно безразличен към развитието на световната политика – вместо да се завърне в Англия, остава в дома си недалеч от морския бряг в Ле Токе, Франция, очевидно без да осъзнава сериозността на конфликта. Впоследствие Удхаус е арестуван от немската командатура и през 1940 г. бива интерниран, първо в Белгия, а след това в Тост (днес Toszek) в Горна Силезия (днес в Полша). В текст от това време Удхаус коментира принудителното си място на пребиваване по следния начин: „Ако това е Горна Силезия, един Бог знае какво трябва да е Долна Силезия …“

Докато е в Тост той забавлява колегите си затворници, театрализирайки остроумни диалози. След като е освободен от интерниране, няколко месеца преди 60-тия си рожден ден, той използва тези диалози като основа за поредица от радиопредавания, насочени към САЩ (тогава все още не включили се във войната).
 How to be an Internee Without Previous Training”
Удхаус вярва, че ще бъде аплодиран като покаже на самия себе си, че е „съхранил аристократизма си“ по време на интернирането. Британците обаче, явно са загърбили чувството си за хумор по време на войната и обвиняват писателя в предателство. . Някои библиотеки забраняват книгите му.   Най-силно Удхаус бива критикуван от най-близкия си приятел – Алън Милн, автора на „Мечо Пух“ . В отговор Удхаус издава кратката пародийна история Rodney Has a Relapse -1949. Сред защитниците на Удхаус са Ивлин Уо и Джордж Оруел. Разследване на британската служба за сигурност MI5 съвпада със становището на Оруел, заключавайки, че Удхаус е бил наивен и глупав по време на работата си в пленничество, но не и предател.

 

 

Коментари

comments