СЕДМИ ЛЕТЕН ВАГНЕРОВ ФЕСТИВАЛ В СОФИЙСКА ОПЕРА И БАЛЕТ

0
311

(07.07 – 12.07.2019)
автор: Венелин ТОМОВ

Както беше във всички досегашни издания на Вагнеровия фестивал, Софийска опера и балет очаква за предстоящите спектакли на Вагнеровите шедьоври „Тристан и Изолда” и „Парсифал” от цял свят да пристигнат представители на Вагнеровите общества. Голямо е очакването и на българските меломани, които за изминалия период на представените заглавия от „Пръстена на нибелунга”, бяха запленени от необятната вселена на Вагнеровия гений и в началото на всеки оперен сезон изразяваха емоционално своята надежда,че отново ще бъдат свидетели на магичното изкуство на солистите и оркестъра на Софийската опера и балет в претворяването на творбите на великия композитор.

Паметна ще остане искрената оценка на видния виенски музикален критик Клаус Биланд за постановката на „Тристан и Изолда”: „През 2015 г. бе представена тази Вагнерова опера, точно 150 години след премиерата й. Дори само този факт показва какви паметни моменти преживява Софийската опера при визионерското и всеотдайно ръководство на Пламен Карталов. Той успява чрез уникалната си интерпретация да придаде на творбата характер на „музикодрама” в най-добрия смисъл на Вагнеровото понятие, като я представя, опирайки се на извисената й същност и послание… Най-хубавите моменти могат да се видят в любовния дует между Тристан и Изолда, при който режисьорът показва апотеоз на любовта във връхната й точка с блясъка на романтично оцветени светлинни ефекти, което позволява цяла вселена от асоциации – отново в съвършена хармония с музиката на Вагнер…Тази нова интерпретация на Вагнеровия шедьовър в Софийската опера и балет е още един крайъгълен камък в предприетото от този театър възраждане на творчеството на Рихард Вагнер в България”.

В своите „Бележки на режисьора” Пламен Карталов споделя: „Сложната философия на поетичния шедьовър на Рихард Вагнер потърсих да реализирам с напълно разбираем, емоционален, динамичен и силно изразителен музикално-театрален език. Самият Вагнер е искал да види на сцената театъра в музиката си. Независимо от екстремното условие за вокалната издръжливост на певците, не по-малко изискване е те да са и големи актьори… В този контекст, дълбоко философската страна на музиката на Рихард Вагнер е задача на режисурата: да нарисува в образи красивото и възвишеното чрез музиката и поезията в пространството на сцената, да разкаже по най-естествен начин на зрителя и слушателя една примамлива романтична приказка за ллюбовта, оживяла от една древна легенда.”

За дълго ще бъде запомнена и емоционалната оценка на Йозеф Линхарт, Почетен председател на Международната асоциация на Вагнеровите общества: „Наслаждавайки се в залата на Софийската опера на „Тристан и Изолда” бях впечатлен, че вашите изпълнители пееха на по-добър немски, отколкото някои певци в Германия, защото съзнателно си служеха с езика. Прекрасни бяха! … Постановката е истински музикален шедьовър! Преди няколко месеца слушахме тук целия „Пръстен на нибелунга” и трябва да подчертая, че постановките на господин Карталов разясняват идеите на творбите и това е особено важно, за публика, която не ги познава добре.         … Такива изпълнители чухме в „Пръстена”, такива бяха и днес. Затова отново сме тук! Моите искрени комплименти! Ако Вагнер можеше да види това изпълнение, сигурно щеше да каже: „Аз съм българин”!

„Тристан и Изолда” ще бъде представена на 7 юли от 16,00 ч. и на 10 юли от 18,00 ч. Постановката е под режисурата на акад. Пламен Карталов, диригент е Константин Тринкс, сценография – Миодраг Табачки, костюми – Лео Кулаш. В двете представления участват: Мартин Илиев, Радостина Николаева, Цвета Сарамбелиева, Петър Бучков, Веселин Михайлов, Бисер Георгиев, Росен Ненчев, Красимир Динев, Николай Петров.

За постановката на „Парсифал” в Софийската опера, особено впечатляваща е оценката на д-р Щефан Маус, Хановер, публикувана в бр. 3/2019 г. на списание “Das Opernglas”: „Банерът на Международната асоциация „Рихард Вагнер” във фоайето на Софийската опера ясно показва, че през последните години България е станала едно от най-забележителните места за творчеството на байройтския майстор. … Летните Вагнерови дни, които винаги са малко преди откриването на Байройтския фестивал, междувременно също станаха съставна част от плана за пътуване на много международни вагнерови почитатели. Възобновяването на постановките на „Парсифал” беше интересно преди всичко от музикална гледна точка. Човек отново можеше да бъде примамен с Константин Тринкс на диригентския пулт, който след „Еврианта” във Виена и „Арабела” в Мюнхен и Париж е бързал за България, за да поеме тук още веднъж музикалното ръководство. Това, което младият немец умееше да извлече от оркестъра, беше изключително много. … Режисурата драматургично функционира впечатляващо, тъй като тя винаги предоставя на музиката нейното предимство и същевременно много умно я коментира. … Тази режисура прелага преди всичко на певците една превъзходна сценична платформа, която в акустично отношение нищо не поглъща и също така не изисква от тях никакви излишни физически действия, които биха могли да повлияят върху вокалното качество и възможности. … Музикално Константин Тринкс на диригентския пулт обединяваше всичко в своите ръце; с пределно ясните си жестове и знаци предоставяше голяма сигурност, както на певците, така и на музикантите от окестъра, така че дори и хорът, преди всичко при мъжките гласове показваше забележителна мощ.”

Споменатият по-горе музикален критик от Виена Клаус Биланд по повод на софийската постановка на „Парсифал” изтъкна: „Не беше голяма изненада, че след постановката на „Тристан и Изолда”, Пламен Карталов се насочи към финалния шедьовър на Вагнер – „Парсифал”. И отново това беше първа постановка на музикална драма в България, 135 години след световната й премиера в Байройт.

Основната тема за Карталов в „Парсифал” е представянето на емоционалното съдържание, при което категориите братство, човечност и съчувствие се свързват с божественото излъчване и духовното изцеление. Духовната мистерия на легендата за Парсифал, както и философското послание на героите и техния копнеж по „финалната нирвана” трябва винаги да са в центъра на вниманието ни.

С тази постановка на „Парсифал” Софийската опера и балет впечатляващо продължи с представянето на Вагнер в България. Постановката би била гордост за много западноевропейски трупи с по-големи възможности!”

В своите творчески бележки към тази постановка, Маестро Пламен Карталов посочва: „Сега дойде ред и на „Парсифал”, един нов полет в Космоса, наречен Вагнер. И ето връзката с последната опера на Рихард Вагнер. Напомня ни, че ако хората имат мисия и вдъхновение, дарено от небесната закрила, ще имат и силата на Парсифал за свещено причащение, посвещение и спасение. А това е способността за служене с чиста душа. …

„Парсифал” е творба, многократно поставяна по целия свят, но нашата задача е да преоткрием нов и наш свят в интерпретацията. Привлича ни неземното, божествено горене в духовната и искряща мистика на фантазното действо от легендата, и на философските послания с героите и стремежа им към финалната нирвана, толкова изразително бестящи с музикалните и поетични проекции от драматургията на поета-философ Рихард Вагнер.

Най-главното е МУЗИКАТА в нейната мистичност и езотерична и религиозна чувствителност – с молитвено благоговеене на хоровете и депресия на места. Визуализацията на музиката е много интересна за всички задача.

Поставям действието на тази сакрална Вагнерова драма извън времето и мястото на конкретиката. „Парсифал”, едно мистично действо, в което се оглежда безкрайният жизнен кръговрат, включващ раждането, живота, смъртта и прераждането.”

В рамките на летния Вагнеров фестивал, Софийската опера и балет ще представи „Парсифал” на 12 юли от 18,00 ч. Постановката е на Маестро Пламен Карталов. Диригент – Константин Тринкс; сценография – Нумен и Ивана Йонке; костюми – Станка Вауда.

Участват: Костадин Андреев, Атанас Младенов, Петър Бучков, Ангел Христов, Веселин Михайлов, Гергана Русекова, Хрисимир Дамянов, Стефан Владимиров, Рада Тотева, Ина Петрова, Красимир Динев, Калин Душков, Любов Методиева, Мариела Александрова, Мирела Ябанджиева, Ангелина Манчева, Александрина Стоянова-Андреева, Ангел Антонов, Георги Джанов, Николай Павлов, Ованес Каспарян, Цветан Цветков.

На добър час!

Венелин ТОМОВ

Коментари

comments