КЛУБ 451 ПРЕПОРЪЧВА: Харуки Мураками. „Убийството на Командора“ик Колибри

0
1824

Магически Роман за търсенето и намирането на пътя към себе си, за смисъла на промяната, за тайните взаимовръзки между хората и нещата, за осъзнаването на любовта и ролята на  изкуството. Дори да не е това, което очаквате от този автор, можете много да се забавлявате, потъвайки в лабиринтите на вълшебната история, която ви поднася Мураками.
Книгата е смесица от жанрови подходи и разпищолено въображение. В нея една картина-последната сцена от Моцартовия Дон Жуан, нарисувана в стилистиката на древното японско изкуство, отваря врати към пътешествия във  времето. Явяват се метофори, двойни метафори, идеи в образа на оперни герои. Литературни паралели колкото щеш..Имаме герой в криза, възкачване на планината, тайнствени ями-портали към други светове, аналогии и препратки към Томас Ман, Великия Гетсби, Алиса в страната на чудесата, събития от Втората световна война, Моцартовия Дон Жуан на фона на японски пейзажи и японска кухня в близо 800 страници. Някой може да каже, too mutch.
Но фабулата е толкова увлекателна, и кодираните идеи вдъхновяващи, че не се усещат.
По забележителен начин Мураками ни убеждава, че:
„Хората са способни да постигнат всичко, което желаят. Ако желанието е достатъчно силно. Дълбоко в сърцето“ „Важно е да се създава нещо от нищо. Трябва да се открие нужното в наличното.“ 

 

Какво се случва? 36-годишен художник на комерсиални офис-портрети неочаквано е напуснат от жена си. След безцелно шофиране по магистрали и след ред случайни, но знакови срещи в мотели и закусвални, получава възможност поживее в къщата на бащата на свой приятел на връх планината, близо до океана. Томахико Амада известен художник, е бил виенски възпитаник, модернист, който след Втората световна война се прибира в Япония и неочаквано започва да рисува в традициите на древното японско изкуство.


След като анонимият герой открива случайно на тавана опакована картина, на която в старинен стил от епохата Асука се разиграва сцена от Дон Жуан, се задействат поредица мистериозни събития, в които участват тайнствена яма в гората и мистериозно будистко звънче. Появява се богат съсед, който си поръчва портрет срещу солидна сума и чиито скрити тайни се преплитат и създават допълнителни обстоятелства за разплитане на загадката, скрита в картината.
Всички  реални и нереални събития обаче, водят до творческо  и идейно възраждане на героя, до неговото оплодяванес нови идеи и възвръщане на на любовта.

Катализаторът за художественото възраждане на разказвача е именно съседът Меншики, име, чийто йероглифи означават „без цвят“. Някои казват, че образът е дан към любимия на Мураками Скот Фитсжералд: богат, красив, безукорен бизнесмен, каращ лъскав ролс ройс, с потайно затворническо минало, който е купил къща в планината, за да бъде близо до 13-годишно момиче, което смята, че е негова дъщеря. Благодарение на него героят открива тайнствената яма, свързана с древна будистка практика. Тя  се оказва нещо като крайно пространство между светове. Картината на Амада и операта на Моцарт стават част от заплетена мрежа от препратки и символи, чиито разшивроване безспорно носи удоволствие.

Основната тема в книгата  е изкуството, което носи познание за нас, самите. Защото ни дава отправна точка  да попътешестваме в себе си, да открием истинските смисли на нещата за да се завърнем преобразени.

Изкуството е темата, която изследва авторът чрез  премеждията на своя герой, който от художник занаятчия става художник който рисува това, което иска, научава се да  открива характера на образите си,тяхната  вътрешната им същност . Защото когато разбереш смисъла, можеш да нарисуваш всичко да постигнеш значението на   фразата на  Рихард Щраус:
Мога да опиша всичко с музика. Дори най-обикновена метла“

Тема е и идеята за  взаимосвързания мрежов свят, в който всяко нещо и образ, реален или не, са свързани по между си, нещо, като сърфиране в интернет.

Това е и Книга за времето. Книга, която учи как да спечелиш времето на своя страна „да се научиш да го спираш, за да преживяваш всеки миг,  да го връщаш назад, за да намираш връзката между  минало и настояще,
Ямата в планината е в известен смисъл е метафора на времето.

Това е и Книга и за съзряването.
Какъвто и да е финалът, всяко нещо има и хубава, и лоша страна. Сигурен съм, че раздялата с Юдзу е била трудна за теб. Но благодарение на нея най-накрая си се научил да рисуваш каквото искаш Открил си собствения си стил….
– Постарай се да гледаш от хубавата страна-посъветва ме Масахико на сбогуване. Съветът ми може да ти се стори глупав, обаче ако ще вървиш по един път, по-добре да крачиш откъм слънчевата страна , нали?“

Лекотата и оптимизмът който те обгръща, след затварянето на последната страница от откритието, че всичко може да се лучи, но каквото и да се случи, въображението, опитът и добрата идея ще те изведат на светлата страна, са основания да сложим тази книга в куфара и потънем в замайващите истории сред природата- в планината или край морето. Още повече, че тъкмо тогава кроим планове за промяна и имаме нужда от енергийно захранване с позитивна енергия. В допълнение- Природата е също действащо лице, мирисът на бор, светлината обагряща хълмовете, нападалите листа  океанът зад хребета, нарисувани с четка на художник  ще удвоява удоволствието от четенето.

Можеш и да спечелиш книгата, ако отговориш на предстоящите въпроси на играта КЛУБ 451.Следи приложението:
https://clubf451.obache.bg/

Коментари

comments