ЯВОРОВ И ЛОРА-ПРЕМЪЛЧАНОТО. Спомените на Дора Конова 106 години по-късно

0
958

Посрещната с небивал интерес на Пролетния панаир, книгата на Петър Величков „Лора, Яворов и аз“ бе премиерно представена и в театър „Възраждане“ пред многобройна публика. Разбира се, че сцената обича драмата на Яворов и Лора, само гдето в новата версия в главната роля не е Лора, а Дора. Дора Конова, чиито спомени, благодарение на изследователския труд на Петър Величков, виждат бял свят 106 години по-късно. Защо са премълчавани досега от литературната история? Това е допълнителен  повод за любопитсво, освен винаги будния ни  интерес към  Яворовата трагедия.

Преобръщат ли спомените на Дора представите ни за драматичните събития?

Колкото повече документи се натупват- свидетелски показания, докторски, архиви, писмени свидетелства, разкази на близки и очевидци, толкова повече се митологизира историята на самоубиствата на Лора и Яворов и, като всички митове, търпи разноречиви интерпретации, съобразно духа на времето и въображението на творците, посегали да я пресъздават. Колкото повече се пише, толкова повече остават висящи въпросите: „Кой е виновен? Самоубила ли се е Лора, или е убита? Обичал ли е Яворов Дора? Защо след смъртта на Лора Яворов  я заобичва извънмерно, докато преди това като че е отегчен от нейата прекомерна  ревност?
Близките на Лора го сочат като убиец с аргументите, че македонския харамия така решава нещата, за да се отърве от жената, която го е обсебила със силните си чувства, прекалената си взискателност и ревност, а защтитниците го оневиняват, с основателните си доводи, включително със заключенията на следствието, и най-вече с доказателствата за любов, която Яворов декларира след смъртта ѝ:  „Моята мила Лора си отиде сама и аз ида след нея“.
Литературните историци продължават да не са на едно мнение, въпреки съдебните експертизи, а обществото ни сякаш не иска да научи истината докрай. Иска Мисерията да остане, за дадава храна на въображението.

 

Сега, 106 години по-късно, идват и спомените на набедената виновница за фаталните събития в ноемврийската нощ на 1913, Дора Конова, „Малката годеница“, и съпрута на Михаил Кремен.

Михаил Кремен, близкият приятел на Яворов, годеник и съпруг на Дора,(бракът остава неконсумиран по причина на Дора), на когото ИК Колибри преиздаде наскоро мемоарите, е един от достоверните ни источници до сега.  Двутомникът се базира на архива на Яворов, на писмата на Лора, на личния контакт на Кремен с Яворов. Кремен, младият покровителстван от Яворов писател, е  бил негов душеприказчик, запознал е Яворов с Дора, а в драматичната вечер у Тихови, е свидетел на увертюрата към драмата. В романа си той почти напълно оневинява ролята на своята съпруга Дора, като дразнител за поведението на Яворов и възхвалява Лора като личност, която се бори за своите чувства. Само в последната вечер у Тихови, един детайл не остана незабелязан: подхвърлянето на шала-топка от „До-ра“,към „Пе-йо“, които сякаш си казват нещо решаващо. Следва развръзката.

Това беше през лятото на 1913г. когато Яворов особено настойчиво искаше да се омъжа за него. Той ми казваше:
-Аз искам от Вас само една единствена дума да ми кажете, едно „да“ Само тази дума.“

-А Лора?-попитах.-Аз не желая Лора да страда.
-Аз ще уредя въпроса с Лора, после и с Кремен.“
Четем в Спомените.

Дали наистина Яворов, уморен от капризите на една расла в охолство, разглезена от внимание, себична и обсебваща с чувствата си по-зряла жена е открил в лицето на Дора втора Мина, удволетворявайки своя копнеж по неопетнено силно чувство, което да го вдъхновва?

„Между нас нямаше любовни отношения, само едно чисто чувство“. Казва Дора в Спомените.

 

Книгата не прави внушения.Чете се като чиста документалистика. Не случайно Петър Величков остава зад кадър. Истинският автор е Дора Конова. Петър Величков само е събрал спомените.

 

Събирането им е отнело не малко време на Петър Величков, защото  са били разпръснати и не са писани по едно и също време, а в течение на 30 години. Той самият разказва как попада първо на част от тях, изследвайки образите и прототипите на Яворовата пиеса „В полите на Витоша“. Като част от архива на поета, който Ганка Найденова- Стоилова, (племенница на Яворов), е дарила в Народната библиотека. От тях 3 откъса излизат 6 години след смъртта на Дора, през 1977-а, издадени от Георги Цанков във вестник „Труд“. През 1989 година Милка Марковска издава една по-обширна извадка от спомените. Прочитайки ги, Петър Величков открива непълноти, които пречат да се изястни картината на случилото се.  В спомените, които притежавала например Ганка Найденова – второ трето копие, има липсващи страници. В Литературния музей липсвали откъсите, публикувани в „Труд“, в Музея „Яворов“ ръкописът бил прередактиран, в Държавен архив в малък фонд имало 2 екземпляра…

Историята на спомените разказва подробно племенницата на Дора, Мария Цанкова.Тя пише, че леля ѝ пазела в една велурена папка и в малко съндъче-ученически тетрадки и отделни листчета, изписани от нея, спомените ѝ, започнати от деня на запознанството с поета, както и изрезки от печатни материали, вестници и списания, във връзка с Яворовия живот. “В една малка красива кутия  за бижута с кюлче“  
Бомбардировките1944 година унищожават къщата на „Евлоги Георгиев“, оцелява само пианото,което виждаме на снимката, и което, по-късно Дора след развода си с Кремен, му продава. По-късно, когато Дора става учителка в с.Ябланица, тетевенско,  пренаписва спомените си. Те търпят и редакцията на племенницата в последствие..

Всъщност цял живот Дора живее със спомените си, грижите за които  „бяха лелината молитва, целият ѝ живот..Дори когато леля е била в Париж и Лондон тя е посветила част от врмето си да научи подробности около първата среща на Яворов с Лора, за нейния развод с Дянков…пише племенницата, М.Цанкова.

Тази обсебеност дава вероятно и основания за натрупаното негативно мнение към Дора Конова. Смятат я за луда и я наричат как ли не. Като особено предизвикателство се възприема твърдението ѝ, че на:
„8-ми септември, датата на смъртта на майката на Яворов 1907 година,
„Яворов дойде с мисълта да умреме заедно.“  

„..Яворов ме хвана дьсната ръка за да се сбогува. Ръкато му трепереше.Уесетих, как коленете му се подгънаха. Аз го задържах. Тогава той проговори:
-Живейте.“
„Всички смятат, че Дора си го е измислила. Няма нищо измислено“, твърди Петър Величков. Трябава Спомените да се прочетат. Защо никой не е искал до сега да ги издава? Мария Цанкова успява дори да събуди интереса на Христо Радевски към тях и той прави всичко което е по силите му, но също не успява.

Защото вероятно не искаме да надзърнем в тъмната страна на една драма, както казва П.Величков, режисирана от Лора отдавна. Лора е знаела за чувствата на Яворов към Дора. Тя ги е подстрекавала, създавала е ситуации, за да ги тества и предизвиква, разигравала е сценария до самия му край. Инсценира срещи, праща подставени лица, взима снимки и предмети от дома на Дора, непрекъснато е прави  „проверки“ на чувствата на Яворов, разигравала е сценки:
„Бяхме на гости у Дора Габе в края на декември само дамска компания.Лора очакваше Яворов да дойде да я вземе.Тя ме извика да ми каже нещо и ме помоли да остана зад паравана за малко. В това време Яворов влезе. Лора, която беше извън паравана, наблюдаваше зорко Яворов, след което ме извика да изляза.“ 

„Когато Лора влезе отново в стаята, аз я попитах:“Защо е у теб моят портрет? Аз не ѝ бях давала никакъв портрет..Това беше една моя снимка, направена у дома, седнала на външното стълбище до стената. Бях облечена в турски военни дрехи, които Кремен беше донесъл трофей от войната.“

Това е снимката.

„По-късно разбрах, че Лора беше взела моя носна кърпичка. Кърпичката се намери в леглото на Яворав през нощта на трагедията.“

„Защо Лора правеше всичко това? Защото му е дала „обет“-клетва, да му помага в неговото чувство към мене и в моето към него. Лора знаеше, виждаше, чувстваше, че Яворов е силно увлечен..
..В последствие тя стана много неспокойна, понеже разбра че не може да постигне целта си със средствата, с ооито си служеше…У Лора желанията се променяха много често. Тя ту искаше да помогне на Яворов, ту обратното… Когато забелязах, че е много неспокойна, започнах да страня-не ходех вече у тях…
-Всичко е безполезно, Дора. Да отидеш на край света, Яворов ще те намери.“

Къде е Яворов и защо той влиза в тази роля?
Ако ще и да си счупя главата, един ден ще бъдете моя“ ѝ казва той. И  си „счупва“ главата. Каква потребност е имал от тази невъзможна любов?

Време беше да чуем гледната точка на Дора Конова.

Дали книгата ще преобърне общественото мнение може би не е най-важното. Важно е обаче да се прочете и възприеме и  като една самостойна драма. Драмата на едно 20 годишно момиче, попаднало във водовъртежа на бошуващите страсти между две силни личности, и понесло своето наказание за неправомерната любов, която си е позволило. Или въобразило?  Въобразена или не, тя е преживяна. И няма оправдание да се правим, че Дора я няма в картинката. Че не ни интересува как тя, охулвана и низвергната, умира забравена в  старчески дом в село Фетово.

Михаил Кремен на пейка между гробовете на Яворов и Лора

Понеже ни се струва, че темата, която се отнася до литературната ни памет заслужава съдържателен диалог и коментар, смятаме да потърсим и дадем думата и на компетентни литаратурни историци.

Коментари

comments